Коварните етикети може да влошат здравето

Често се случва на етикета да пише "магданоз от градината на баба", а продуктът да е отглеждан в Етиопия, например. Или "смилянският боб" от етикета да се окаже внос от Китай, а "смолянските картофи" - от Полша. Често твърди европейски сирена се представят у нас като кашкавал. Това са само част от етикетите на храните, които подвеждат или заблуждават потребителите. Проф. Йордан Гогов, експерт по храните, дава тези примери. Нерядко храни се преопаковат и се представят за "био" или "еко", или "органик" Преди време дори имаше куриоз - "Варено-пушени пилешки бутчета от крила"! Хората често са подвеждани от етикетите, че консумират нискокалорична или нискохолестеролна храна, обогатена с витамини и минерали, а се оказва, че не е така, твърдят експертите.
Например съдържанието на нишесте в много млечни продукти и месни консерви, за което потребителите дори не подозират, не е изписано на етикетите. Този пример дава Емил Георгиев от Федерацията за защита на потребителите по време на дискусия на тема "Измама с храни, злоупотреба с информация за храни и влиянието върху здравето на потребителя", организиран от Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Експертите са категорични, че основният проблем при етикетирането е недостатъчната или дори отсъстващата информация на етикетите за технологичната обработка, което изгражда у потребителя неправилна представа за продукта.
За жалост у нас още няма ясна нормативна база за степенуване на деянията като измама, подвеждане, заблуда на потребителите, както и санкции за невярна информация на етикета. По думите на Мариана Кукушева българският пазар на храни се развива под мотото "Няма изписан алерген - няма проблем". Честите заблуди са свързани с безпочвени претенции за "здравословна храна", подвеждане, че продуктът е "био" или" еко".
Много се спекулира с темата за глутена в пшеничения хляб, категорична е доц. д-р Даниела Попова, началник на Клиниката по метаболитно-ендокринни заболявания и диететика в болница "Царица Йоанна-ИСУЛ". Д-р Радислав Наков, гастроентеролог от същата болница обяснява, че малко хора имат алергия към тази естествена съставка пшениченото зърно - те страдат от цьолиакия (глутенова ентеропатия). Според него, докато това страдание не бъде доказано със съответните медицински изследвания, безсмислено е да бъде избягвано. Няма пряка връзка между глутена и ендокринните, в частност щитовидните заболявания, категорична е доц. Попова.  
Модерно стана и да се избягва маята в хляба. Маята е естествен продукт, съдържа натурални дрожди, които са от голямо технологично значение, но тя е и източник на витамини от групата "В", микроелементи като цинк, магнезий, калций и пр., обяснява дом. Попова. Тя обяснява, че маята може да създаде проблеми само на хора с дразними черва и те могат да я заменят със содата за хляб или бакпулвер. Доц. Попова припомня и друг проблем: появата на псевдомедицински специалисти и диетолози, които налагат мода на "здравословното хранене" като препоръчват непознатите за нашите географски ширини храни като чия, киноа и пр., за приемането на които организмът ни генетически не е пригоден.
Д-р Наков припомня за още един проблем: неотбелязването върху етикетите на добавена лактоза. Той припомня, че 10-12% от хората имат непоносимост към млечната захар, но когато тя не е отбелязана на етикета, те купуват и спокойно консумират продукта, а след това се влошава състоянието им и те не знаят как това се е случило. "Пациентите ни заедно с лечението са получили от нас препоръки за диетичен режим. Те го следват стриктно, но когато не знаят както съдържа един продукт, това може да компрометира цялото лечение", казва гастроентерологът. Той е убеден, че заблуждаващите или подвеждащите етикети на храните, както и тези, в които се спестява информация за съдържанието, на практика рефлектират върху здравето на пациентите им. 
Проблем в етикетите е, че често не се дава информация за технологичната обработка. Липсата на тази информация дава неправилна представа за продукта.