Христофор Тзавелла: "Историята е доказала, че може да разчитаме единствено на Русия"

- През 2009 година излезе от печат твоята забележителна книга "Образът на Русия в български народни песни от Мизия, Тракия и Македония". Откога датират надеждите на българите, че именно Русия ще им помогне и ще ги освободи от робство?
- В книгата има народни песни, от които се вижда, че народът ни е търсил помощ от Русия още преди Възраждането и с векове се е надявал "Русия да доди". Тя е наричана "мила Русия", "славна Русия", "майка Русийе"... Но не само българите са свързвали своите надежди с Русия. През 1792 година при Екатерина Велика идва делегация от представители на балканските народи, които са под турско робство. Срещата е осъществена с помощта на граф Орлов. Те се обръщат със следната молба към Екатерина Велика: искат от нея да обедини славянските народи в едно царство, а на престола да постави един от нейните племенници. Това не е станало, но общо три пъти идва такава делегация в Русия. Исторически факт е, че на Балканския полуостров няма народ, който да се е освободил без нейна помощ. Ще дам един пример - когато през 1828 година руските войски се намират пред стените на Одрин, Русия дава ултиматум към Турция да признае независимостта на Гърция (защото до този момент не я признава). Ако не я признае, руските войски ще тръгнат към Цариград. И Турция признава независимостта на Гърция. Да не говорим за Сръбското въстание през 1804 година, което Русия активно подпомага. 
Много се дразня, когато някои казват, че Русия ни е освободила заради лични интереси. Коя велика сила няма лични интереси? Но аз задавам въпроса: Англия ли изпрати войниците си да умират по нашите бойни полета и да се бият за нашата свобода? Или Франция? Или пък Германия? Всички те също си имаха своите интереси. Но единствено Русия ни оказа съдействие, на първо място защото е славянска, православна страна. Без нея как щяхме да се освободим? Само с подвига на опълченците ли? Той съвсем не е достатъчен. Но Русия ни донесе не само свободата. Нейни чиновници изградиха основите на нашата държавност. Имали сме  противоречия... Разбира се, че ще има. А нима в едно семейство няма противоречия?

- Защо през последните години политиката на страната ни откъсва от Русия, от изконните връзки, които имаме с руския народ?
- През последния четвърт век министри на външните работи стават хора, които нямат необходимите познания за това, не притежават и историческа култура. Управляват ни правителства от служители: обслужващи или дадена партия, или чужди интереси. В момента ние нямаме определена национална кауза, а служим на политически интереси. А те могат да бъдат най-разнообразни и да не съвпадат с националния ни интерес.

- Това не е ли част от голямата цел - Русия да бъде поставена на колене?
- Още когато през 2000 година бях в Канада,  сред българите, живеещи там, се разчу, че съм писател. Тогава някои от тях - заможни и заемащи позиции в  обществото, пожелаха да се видим, за да ми покажат документи и да ми разкажат за плановете Русия да бъде разделена на четири части. Аз не отидох, защото никой не ме беше упълномощил за такива контакти. Вече 300 - 400 години западните управници се опитват да разделят Русия на части. Те не могат да си простят, че един славянски народ владее толкова големи богатства. Истината обаче е, че ако Русия изчезне, и славянството ще бъде заличено. Още когато преди години започва движението за панславизъм - обединение на славяните чрез култура като една цивилизация, западният свят се противопоставя, защото разбира, че така може да се роди един силен духовен свят. Затова и днес целта е унищожението на Русия. Човек трябва да е пълен глупак, за да не разбира значението на този двубой, който се води. Ако Русия нямаше оръжието, което притежава, тя щеше да бъде нападната хиляда пъти. Именно благодарение на това, че е военна сила, в момента има една търпимост по необходимост.   

- Последни изследвания на "Галъп" показват, че в случай на военен конфликт българският народ разчита отново Русия да го защити, а не на САЩ. Политиците обаче искат друго. Получава се разминаване между волята на народа и управляващите го политици...
- Историята е доказала, че може да разчитаме единствено на Русия. Колкото до политиката - тя се прави от можещи и неможещи, от личности и случайни личности. Случайната личност в политиката използва възможността да се нахрани и ако може, да си напълни торбичката. Повечето политици в последните правителства са такива. Между тях рядко можеш да видиш човек - държавник, който мисли за собствения си народ. Те имат лична кауза или са нечии пионки.

- Къде е мястото на България днес?
- Ние сме част от Европейския съюз. Но това не означава да нямаме национални интереси, които да отстояваме, и да ставаме полушници във всяко едно отношение. Не значи да разрушаваме нито духовните, нито икономическите връзки с Русия. Те трябва да се развиват на равноправна основа. Кому е нужно противопоставяне с Русия? Какво ни е направила? Голяма вина за това положение носи и БСП, която няколко пъти взимаше властта, но не отстояваше позиция, която очакват от нея нейните избиратели.
Нашето бъдеще е силни контакти с Русия на основата на взаимно уважение - което е в полза и на едните, и на другите. Контакти с другите славянски страни: Полша, Чехия, Словения, Хърватия, Сърбия... Да създадем заедно една силна славянска цивилизация, която да бъде важна част от човешката цивилизация. С това светът може да бъде интересен, а не с унищожаването на отделна цивилизация.

- Ще го има ли славянството?
- Това е в полза на света. Но за съжаление светът се променя под ударите на глобализацията. Глобализацията се извършва от едрия финансов капитал. Той иска да унищожи нацията като такава, защото когато имаш нация, имаш и обща съдба. Тази обща съдба засяга и теб. Когато ти страдаш, страда и твоят комшия, страда и някой, който е в другия край на страната. Но когато ти унищожиш националното самосъзнание, родовата памет, вярата, тогава човек става егоист и започва да мисли само за себе си, което е в интерес на едрия капитал.

- Какво би искал, от гледна точка на творец, изследвал на духовния мироглед на българския народ, да кажеш днес на този светъл празник?
- Трябва да се научим да уважаваме себе си. Ако не го направим, как ще очакваме другите да ни уважават? Ако сме народ без национална кауза, ако съдбата на моя комшия не е и моя съдба, ако не ни интересува съдбата на дадено училище, университет, то ние сме обречени и ще изчезнем като плява.





В братска Русия

- Добрьо льо, Добрьо, чорбаджи,
Чул ли си, Добрьо, ил' не си,
Дето са села на пътя:
Да бягат, да се разбягат,
Че ще Сюлюман да мине?
Сюлюман даде заповед:
"И да ми бягат, не бягат,
Сичко ще под нож да мине,
Прах ще и пепел да стане!"
Тия се, джанам, чудеа,
Къде ли, Боже, да идат,
Дали във гора зелена
Или във братска Русия?
Та за там са ми тръгнали.


Русия да дойде

Ешче о(в)а зима,
Голем снег кье има;
Ешче оа зима,
Голем студ кье студи,
Ко(г)а дойде пролет,
Коа сънце згрее,
Бирбиль па кье пее:
"Знайте, люди, знайте,
Турска кова свършва,
Нашча доба почва,
Зашчо Господ рече:
"Русия да дойди,
Мъки ристосо(в)и,
Векой да не векве!"


Нас ни брани Русия

Седнал юнак да вечера,
Във събота вечерта,
Ем вечера, сълзи рони,
А буля му до него,
А буля му до нег седи
И му брише сълзите,
И му дума: "Млад юначе,
Млад юначе, роде мой,
Що се боиш ти от турко,
Нас ни брани Русия,
От Русия до Балкана,
се е руска (конница).


Освободителката Русия

Над Пирин планината,
Под буката вековита,
На гюргашка се залюльа,
Една мома разплакана
И во черно облечена:
"Клета да си ти Европо,
Дважди клета ти Францио,
Трижди клета ти Англио
И най-веке Германио,
Шо сторите да остана,
Па робиньа на султана.
Ой, ти майко, ти Русио,
Елай, елай ти на помош,
Да си видиш твойта кьерка,
Твойка кьерка Македония,
Ка те чека за слобода."


Посрещане на руска войска

Стани, кьерко, стани чендо,
Китка цветьа дъ накитиш,
Равни дворьа дъ изметиш,
Дъ пусрешнеш руска войска,
Руска войска - Божа войска,
В наща църква шъ си врьазе,
Наще молби шъ си врьаве:
"Бог дъ речи, Бог дъ даде,
права вьара (Х)ристосо(в)а,
дъ веку(в)а, дъ раду(в)а,
дъ раду(в)а цьала дуньа!"




Христофор Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Завършва Висшия строителен институт в Бърно, Чехословакия и Блурския вечерен колеж за английска литература в Торонто, Канада. През 1964 година се установява в България и завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1980 година завежда „Направление за фундаментално документиране на духовния мироглед на българския народ“ в Института по култура към Комитета за култура и БАН. Събрал, изследвал и систематизирал народно творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 клетви, 10 000 гатанки, 12 000 ругатни, 223 обноски, 1 200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни оплаквания, 1000 еротикони и 1800 легенди и предания.Автор е на няколко стихосбирки и исторически книги, както и на тома „Образът на Русия в българските народни песни от Мизия, Тракия и Македония“ и др.