Лекарства в примката на реекспорта

Отново хронично болни останаха без животоподдържащите си лекарства. Проблемът не е във вноса им. Фирмите внасят необходимите количества, дори с 30-50, а някои и със 100% повече от необходимото. Лекарствата все пак "изчезват" и когато болният отиде в аптеката, не може да си си ги купи. 
Причината?
Тя е стара и добре известна. Нарича се реекспорт или паралелен износ. В контекста на Договора за европейската общност, в който е предвидена свобода на движение на стоки, услуги, капитали и хора, реекспортът не е незаконен. Но, когато става въпрос за лекарства, проблемът е  сериозен, под заплаха може да е поставен животът на голям брой болни хора. Особено за животоподдържащи и животоспасяващи. Според различни източници в момента има криза с около 100 медикамента срещу епилепсия, рак, ревматоиден артрит, както и инсулини, нискомолекулни хепарини, които се прилагат предимно при бременни, лекарства за пациенти с трансплантирани органи, биологични лекарства. Все високорискови заболявания, които се лекуват с конкретни медикаменти и липсата им от пазара поставя в риск живота на болните.
Известно е, че фармацевтични компании продават у нас продуктите си на по-ниски цени, отколкото в западноевропейските страни. Търговци изкупуват тези лекарства и ги продават в страни, където цената им е много по-висока. Преди време председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов даде пример с препарат за лечение на специфичен артрит при деца, който се доставя у нас по 450 лв. на едро, но подставени лица го изкупуват от аптеките и изнасят например в Германия, където струва 2000 евро. На пациента в другата държава му е все едно дали лекарството е реекспорт или не - цената му е една и съща. Търговецът, извършил операцията, печели, независимо че малките количества лекарства, изнесени от малък пазар като българския, не могат да повлияят на големи пазари като германския, френския или холандския.

Единственият губещ е българският пациент,

който остава без лекарството си. При последното "изчезване" на инсулини, лекарите диабетолози искаха НЗОК да впише в критериите си за смяна на медикамента "поради липса в аптечната мрежа", за да не се появят луфтове в лечението, което може да постави в опасност здравето и живота на пациентите. Преди дни НЗОК облекчи изискванията за отпускане на инсулин, когато е необходимо да бъде заменен с препарат на друг производител. Досега при подобна замяна бе необходимо експертизата да бъде пратена за одобрение в Централното управление на НЗОК, което отнемаше няколко седмици. Със задна дата от 1 февруари т.г. експертизата трябва да се праща до РЗОК, което би съкратило наполовина времето. Това, разбира се, е временна мярка и не дава генерално решение на проблема.
В момента Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) няма право да се намесва при недостиг на даден продукт на пазара и да забранява неговия износ. По Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина

търговците трябва само да уведомят

ИАЛ за бъдещи намерения за износ. Дали намеренията са осъществени, нямаме информация, поясни директорката на ИАЛ доц. Асена Стоименова. Тя поясни, че "докато няма законодателни промени, тази дейност е законна и възможностите за реагиране са ограничени". До провеждането на реални изменения на закона, така че интересите на пациентите, а не на бизнеса да са приоритет, служебният кабинет на Огнян Герджиков предприе поредните козметични промени. По думите на служебния здравен зам.-министър Атанас Кундурджиев предстои подписването на меморандум за сътрудничество между МЗ, НАП, ИАЛ и агенция "Митници". Целта е чрез съвместни проверки да бъде ограничен реекспортът на животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. Ала какъв точно ще бъде ефектът - засега никой не се ангажира да прогнозира официално.

История
 
42-то Народно събрание прие промени в Закона за лекарствата, според които не можеше да се извършва реекспорт, ако директорът на ИАЛ откаже, след като е установено, че лекарството е недостатъчно за българските пациенти. Това наистина щеше да смекчи последиците от реекспорта на лекарства. Но на поправката се противопоставиха от асоциация на фирми, които извършват такъв износ, а президентът Росен Плевнелиев наложи вето с мотива, че това ограничава търговците. Ветото бе отхвърлено от Народното събрание, но ГЕРБ дадоха казуса на Конституционния съд. През февруари 2015 г. КС обяви като противоконституционно изискването търговците на едро да бъдат задължавани да уведомяват ИАЛ за паралелен внос в рамките на ЕС, а директорът на агенцията трябва да им разреши или откаже. "Ще търсим гаранция българските граждани да не остават без лекарства заради паралелния износ", обеща от парламентарната трибуна тогавашният здравен министър Петър Москов. Но до последния ден от министерстването си не даде знак, че работи по осъществяване на това си обещание. Така предишното правителство и президент поставиха

бизнес интересите над здравето

на нацията. Паралелният износ варира от 6 до 10% от стойността на целия пазар, казва директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България Деян Денев. И все пак, категоричен е той, договорът за установяване на ЕС дава възможност на държавите да се намесят и да ограничат реекспорта на лекарства, за да защитят здравето и живота на своите граждани. Денев пояснява, че според чл. 36 на договора

държавата има право да наложи пропорционално ограничение,

т.е. докато не се задоволят потребностите на населението от лекарства, те ще бъдат ограничавани за износ. Дали най-сетне ще се случи, ще покаже времето. Дали медикаменти, които трябва да стигнат за 3 месеца, ще продължават да се изчерпват за 10 дни, без да бъдат купувани от реални пациенти?

КАРЕ

Чуждият опит

Повечето по-бедни европейски страни имат подобен проблем с реекспорта. През лятото на 2015 г. Гърция наложи строги мерки срещу реекспорта на 25 жизненоважни медикамента (според някои данни медикаментите са били 80). В Чехия износителите са длъжни да дават информация за всички налични количества и ако се появи опасност от дефицит, препродаването се забранява.
Пак през 2015 г. по линия на реекспорта в Словакия бяха изнесени лекарства за над 280 млн. евро. Тогава Държавният институт за контрол на лекарствата (SIDC) забрани за няколко месеца износа на няколко препарата, ако те не са в достатъчно количество за болните в страната. Подобни стъпки предприе и Португалия. Тогава обаче ЕК настоятелно призовава Португалия и Словакия да премахнат необоснованите и несъразмерни изисквания за уведомяване, свързани с износа на лекарствени продукти за хуманна употреба към други държави членки и поиска двете държави да обмислят по-меки мерки за ограничаване на реекспорта. В становището си от 26 май 2016 г. ЕК пише, че "ако държавите не предприемат действия в срок от два месеца, комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу Португалия и Словакия".
По данни на международната правна кантора Bird & Bird през 2015 г. Словакия е издала над 1800 забрани за износ на лекарства. От 1 януари т.г. обаче влезе в сила нов Закон за лекарствените продукти и медицинските изделия. Според новите правила за износ дистрибуторите следва да гарантират, че няма да изнасят лекарства, обхванати от общественото здравно осигуряване, т.е. плащани от обществена каса. За всеки предстоящ експорт на лекарства дистрибуторите трябва да имат писмено разрешение или пълномощно от производителя на лекарството. Освен това трябва да уведомят държавния орган, който контролира лекарствата в страната, най-малко 7 дни преди датата на износа. Това уведомление трябва да съдържа името на лекарството, единичната цена, общата стойност на пратката, името на държавата, в която се изнася, обосновка на износа и срока на годност на лекарството. Министерството на здравеопазването ще наложи глоби между 5 хил. и 1 млн. евро и, в някои случаи, дистрибутори или аптеки могат да загубят своите оперативни лицензи.

Любопитно

Първото реекспортирано лекарство е внесено на шведския пазар през 1997 г. Оттогава секторът на паралелна дистрибуция се увеличава почти неудържимо и ако през 1997 г. пазарният му дял е 1,9%, през следващата година стига 6,1%, а през 2006 г. - 12,1%.