Времето е мозайка от години-мигове...

"Нагоре по надолнището", т. ІІ, е новата книга на Банко Банков с издател "Фастумпринт", С. Тя се появява в светлината на неговата 80-а годишнина и включва разкази, новели и повести във втора редакция. Осмислянето й, както сам авторът уточнява, трябва да се търси в темата за националното и поколенческото помирение, с която е рамкиран текстът - чрез разказа "Урок по история" в началото и "Градска памет" в края. А Надежда Захариева в уводните си думи обобщава: "Бих сравнила този юбилеен сборник и с машина на времето, която ни пренася в свят, който е имал друго лице, мамили са го опровергани надежди и ламтежи. С думите си Банко Банков така майсторски го възкресява, че ни връща в него, превръща ни в емоционално ангажирани съучастващи в отшумели събития, дава днешен живот на изтекло време."
Всъщност - времето е вечно и върху неговата безсмъртна същност изтичат единствено броените минути на човешко съществуване. На безчет поколения, бродили по земята със своите радости и скърби. С надеждата, че ще бъдат запомнени по делата си и оставеното след тях. Именно човешки съдби в сравнително недалечното минало, та до днес, възкресява писателят. С дълбоко познаване на психологическата им мотивация, вплетена в политически, икономически и нравствени закони. Също временни, защото и общественият силует се мени: една вяра замества друга, върху поломени хорски очаквания идват гръмки обещания за ново светло бъдеще. Човеци, "въоръжени" със своя правда и мания за непогрешимост, застават едни срещу други. Преследват се. Наказват се, убиват се. Победителите получават индулгенции от официалната власт и всичко започва отначало. Докато дойде смъртта и същите тези победители бъдат заменени от други победители. А довчерашните яростни противници кротко изтляват един до друг, без да имат нещо против тази близост. "Понякога се качвам на хълма, обрасъл с подивели кайсии и джанки. Под разкривени надгробни плочи лежат примирени всички близки и познати, почти всички, които приживе си причиниха толкова мъки, тровеха се с омраза и непримиримост. И се питам защо, не е ли могло иначе? Миналото е нямо, не чакай отговор от него. Можем да си отговорим само живите. Дано."
Книгата диша между два ясни полюса: на историческата поука, от една страна. От друга - на гражданския оптимизъм, че нейните болезнени истини най-после ще стигнат до разума на новите поколения. Че хармонията трябва да доминира над политическите пристрастия. Над нечия себичност и жажда за вождизъм. Че разбирателството в лоното на един народ е онази могъща сила, която гарантира оцеляване и бъдещ апогей. Върху фона на световните процеси, обусловили случилото се и у нас сравнително неотдавна, разместващи социалните пластове и днес. Никъде обаче по страниците няма да срещнем поднесени готови истини, морализаторстване, назидателен тон. Банков обича обикновените хора и им желае доброто. Но не пропуска да намекне, че то не идва само, а трябва да се изкове - в разбирателство, доверие, взаимна търпимост. Все неща, които уж разбираме, докато дойде време да ги осъществим.
Сигурен съм, че включеното в "Нагоре по надолнището" ще ни накара да се замислим доколко сме узрели и достойни да творим нашето си време. Доколко...