На Сидни Поатие с любов!

Вилиана Семерджиева

Понятието култов, което днес пришиваме за щяло и нещяло към факти, хора и събития, с пълно основание може да се прибави към заглавието на филма "На учителя с любов". Режисиран през 1967 г. от писателя Джеймс Клавел по негов собствен сценарий, той и до днес е в световната класация на 50-те най-добри кинозаглавия на училищна тематика. И филмът, и едноименната песен, изпълнена от Лулу, и превъплътилият се в главната роля Сидни Поатие бяха наистина култови за ученици, учители и родители в онези далечни времена на ХХ век. Сюжетът: Марк Такъри е тъмнокож инженер, издигнал се от низините. Докато търси работа по специалността си, той започва да преподава в третокласно училище в покрайнините на Лондон, където изпращат най-разхайтените момчета и момичета, за да завършат някак гимназия. И най-неочаквано там той намира истинското си призвание. През 1967 г. излизат още два филма с участието на Сидни Поатие - "Среднощна жега" и "Познай кой ще дойде на вечеря". Тези три екранизации буквално го превръщат в световна кинозвезда. Следват много продукции с негово участие, а през 70-те години на миналия век, след като основава "Фърст артистс продакшън къмпани", се заема и с режисиране и продуциране на филми, като и в тези дейности постига сериозни успехи.
Очарователният актьор от американско-бахамски произход Сидни Поатие, който току-що навърши 90 години, е първият актьор - афроамериканец, удостоен с "Оскар" (1963 г. за ролята му в "Полски кринове", а през 2002 г. и за цялостна кариера). Притежава и два "Златни глобуса" - за същия филм, както и за цялостна кариера (1982), шест номинации и две награди БАФТА, редица държавни отличия, сред които и Президентският медал на свободата, връчен му през 2009 г. от Барак Обама. Според главния изпълнителен директор на Британската академия за кино и телевизия Аманда Бери "Сидни Поатие е светило в киното, чийто забележителен талант пред камерата и значима дейност в други сфери са го превърнали в един от най-големите актьори на неговото поколение". Сидни Поатие е посланик на Бахамските острови в Япония (1997-2007), както и представител на страната в ЮНЕСКО. Най-голямото признание, което му е оказано, е включването му в списъка на стоте най-велики артисти на всички времена. Сидни Поатие е втори по възраст жив актьор в него, след доайена - навършилия в края на 2016 г. 100 години, Кърк Дъглас.
Роден в Маями, Флорида, на 20 февруари 1927 г., в семейство на имигранти от Бахамските острови, Сидни Поатие прекарва детството си в родния град, на о. Кет и в столицата Насау. През Втората световна война служи в медицинските части на американската армия. А след войната решава да стане актьор и кандидатства в Америкън нигро тиътър в Ню Йорк. Не го одобряват заради силния му акцент, но той не се обезкуражава - в продължение на 6 месеца активно слуша радио и упражнява дикцията си, след което кандидатства отново. Тогава упоритостта му е възнаградена и той започва да изучава актьорския занаят, изявява се на театралната сцена и много скоро печели овации на Бродуей в "Порги и Бес" и други постановки. С времето идват и ролите, и успехите на големия екран.
Територията на сцената, в киното и дипломацията обаче явно не е достатъчно обширна за даровития творец. Междувременно той написва и публикува три автобиографични книги, а през 2013 г. излиза и първият му роман - "Montaro Cain". Самият автор го определя като корпоративен трилър, примесен с религия и научна фантастика, "нещо като "Индиана Джоунс", но по-добър". А критиката обобщава, че романът е "изпълнено с обрати пътуване към мистерията на съществуването".
Личният живот на тъмнокожия интелектуалец е богат на удовлетворение и радостни събития - през 1950 г. се жени за Хуанита Харди и макар че бракът им трае едва 15 години (до 1965 г.), от него им остават 4 прекрасни дъщери. С втората си жена - известната канадска актриса с литовско-еврейски корени, 17 години по-младата от него Джоана Шимкъс, минава под венчило през 1976 г., а семейството живее щастливо до днес. Сидни затвърждава мъжкия си авторитет на "художник", като заедно с Джоана създават две дъщери. Шесткратният женски баща се гордее с една писателка и пет актриси, като най-малката - Сидни Тамиа, има най-активна филмова кариера.

Споделено пред медиите

- Моят творчески път започна така: всеки от филмите, в които участвах, беше заснет от режисьори, които искаха да заявят мнението си, че расизмът е необоснована предубеденост.

- В процеса на своето развитие преди всичко се стремях да се освободя от страха. Сега се боя много по-малко, отколкото преди 15 или 25 години. Страхувах се най-вече от смъртта, когато бях на 33 години, защото съм израснал в католическо семейство. Колкото по-възрастни ставаме, толкова по-малко се страхуваме.

- Лесно е да се придържаш към рамките на морала, етиката и закона, ако знаеш много умни слова, които ти помагат успешно да изопачаваш истината.

- Хората, които живеят комфортно, трябва да помнят, че Третият свят се намира не на километри от тях, а на десетилетия.



С Робърт Редфорд в "Експертите"

Сидни Поатие с първия си "Оскар"

Със съпругата Джоана Шимкус и дъщеря им Сидни Тамиа

С Клинт Истууд и Морган Фрийман

Дъщерите на Сидни Поатие - Бевърли, Джина, Сидни Тамиа, Аника, Шери и Памела (от ляво на дясно)