Антология
Поезия
Стихове от Георги Евгениев
/ брой: 39
Единството
Изнизаха се дните неусетно,
в живота ни на този свят
и идат поколенията сетни,
които нас ще ни сменят.
По пътя грапав имаше стърнища
и бурени растяха там,
но чудно как през тях проби тревица
и стана тя кат кедър стар.
Самотникът, израсъл сред полето,
от буря беше повален,
фиданки между старите дървета,
запазиха се в този ден.
И урагани нови се задават,
завихря се отново прах,
порои мощни къщите отвяват,
ридаят хората от страх.
А слънцето изгрява пак от изток,
дарява ни със топлота
и хората изстрадали жадуват
за повече човещина.
Човекът сам безсилен си остава
животът ни да промени.
Единството е туй що дава сила,
от бури то ще ни спаси.
Мъгла и светлина
Мъгла се впусна над къщята.
По улиците притъмня.
Замря живота по земята.
У нас всели се хладина.
И младите цветя попари.
Остави ги без светлина.
Гората стара не пожали.
Под стрехи птиците навря.
Но светъл лъч от хоризонта,
Разпръсна гъстата мъгла
И със свежата си светлина
Затопли хорските сърца.
Рояци птици полетяха
Отново в нашите поля.
Ще възроди се тази стара,
Прекрасна българска земя.
Защо
Защо устроен е светът така?
Човек способен е на чудеса,
а много мъка има на земята
и хората тънат в нищета.
Високи сгради построихме
и църкви всякакви навред,
но ниски страсти съхранихме
и шестват между нас с успех.
Човекът стъпи на Луната
и във Вселената се готви да лети,
но трудно улицата той пресича
при зелени светлини дори.
Науки много сътворихме,
експерти имаме безчет,
но май проблемите увеличихме,
а разума оставихме на втори ред.
Парите фибрите ни завладяха,
превръщат ни във други същества.
Нима по-силни те са от Човека,
за да чертаят нашата съдба?
Обичаме се все по-рядко,
на злобата и завистта сме в плен.
Защо бе, мои били братя,
за туй човек ли е роден?
Човек се ражда да живее,
а не да преживява ден за ден.
С любов и разум надарен е,
в победата му аз съм убеден!
Измамно време
Не съм и помислял, че ще дойде време,
измамата така да ни плени,
да се превърне в наше бреме,
страхът от нея в нас да се всели.
Измама дебне ни от всеки ъгъл
и подозрителни сме станали едни,
че кой ли нас не ни е лъгал,
за да сме други в днешни дни?
Измамиха ме вчера на пазара,
пробутаха ми скапан зарзават,
удариха ме и в кантара,
за рестото разсеяно мълчат.
И автомата банков ме измами,
банкноти скъсани ми наброи,
измамници пък дебитната карта
сканирали и теглили пари.
И срещата пропуснах днес,
че времето сменили сме нощес.
Стрелките, като местиш е измама,
че времето променяш ти!
Отколе политици пък ни лъжат,
преди да дойдат те на власт,
а после баницата си поделят,
с трохите ни залъгват нас.
Загрижени съседи ме съветват,
вратата с по-масивна да сменя,
с три секрета да заключвам
и с железа прозорците да оградя.
И въпреки това аз твърдо вярвам,
че може да живеем без лъжи.
Дано и времето не ме излъже,
за да дочакам тези дни.
Радвайте се на живота!
Когато хората обичаш
и вършиш работата си с любов,
в празни приказки не се увличаш,
с дела да им помогнеш си готов.
Когато добротворството е цел в живота,
на догми не робуваш ти,
тогава хората те уважават
и работата ти спори.
Трудът тогава е почивка -
наслада и доволство носи той.
Животът ти напразно не протича,
следа оставяш в пътя свой.
Човекът се познава по делата,
които той е сътворил,
а не по длъжности и титли,
по ръст, тегло и по пари.
Щастлив е този, който на земята
след себе си оставя добрини.
Единствената ценност е живота,
затуй достойно изживей го ти.
И радвайте се на живота, хора!
Неповторим е той, но може да се удължи
с това, което си оставил в паметта
на следовниците, на добрите хора ти.
Доц. Георги Евгениев е един от утвърдените специалисти и ръководители на системата на труда и социалната политика у нас. Завършил е специалност "Икономика на труда" през 1958 г. във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (сега УНСС), София. Преподавател е в същия университет от 1966 г. Бил е първи зам.-министър на труда и социалните грижи, зам.-председател на Българските професионални съюзи, председател на Комитета по труда и социалното дело, ръководител на катедра "труд и социална защита", зам.-ректор и генерален директор на Института за следдипломна квалификация при УНСС, член на Академичния съвет на УНСС. Има над 200 публикации у нас и над 20 в чужбина. Автор е на много книги и стихове.
Художник Людмил Асенов