В света говори езикът на омразата

Речта на омразата по света достига нива, невиждани от 30-те години на миналия век. Това констатира в годишния си доклад за състоянието на човешките права по света правозащитната организация "Амнести интернешънъл". Тази "токсична" риторика е направила света по-опасно и "по-мрачно" място, изтъкват от "Амнести". 408-страничният доклад посочва случаи на нарушенията на правата на човека в 159 държави през изминалата 2016 г.
"През 2016 г. циничното използване на риториката "ние срещу тях", омразата и страхът са придобили глобална популярност до ниво, невиждано от 30-те години на миналия век", когато Адолф Хитлер идва на власт в Германия. "Пределите на това, което е приемливо, се променят. Политиците безсрамно и активно легитимират всякакъв род пропита с ненавист риторика и политики, основаващи се на идентичността на хората – расизъм, омраза към жените и хомофобия. Първата мишена са бежанците и ако това продължи през 2017 г., други ще се озоват също в позицията на атакувани", се казва в доклада.
В него се посочва разпореждането на американския президент Доналд Тръмп за затварянето на границите на САЩ за гражданите на седем държави, което бе блокирано от американските съдилища. Друг пример е "незаконното и безотговорно" споразумение за бежанците между ЕС и Турция.
"Амнести" определя унгарския президент Виктор Орбан, турския президент Реджеп Тайип Ердоган и филипинския президент Родриго Дутерте като лидери, които "със своите слова преследват безмилостно цели групи от обществото, нарочват ги за изкупителни жертви и разпространяват идеята, че някои хора са по-малко човечни от другите".
Във връзка със страховете от тероризъм в Европа се въведоха мерки, които значително накърняват правото на личен живот, отбелязват от "Амнести".
Организацията критикува четири от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН – Великобритания, Франция, Русия и САЩ, че активно подкрепят сили, отговорни за нарушения на правата на човека в продължаващите конфликти в Сирия, Йемен, Либия и Ирак.
Други близкоизточни страни, в това число Египет, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ, са критикувани, че не организират справедливи процеси за хора, обвинявани във връзка с националната сигурност и с тероризма.
За България "Амнести" изтъква, че страната е нарушила международния правов принцип за забрана за връщане на лице-жертва на нейния преследвач. Българската полиция задържа турския гражданин Абдулах Бююк, който постоянно пребиваваше в България от края на 2015-а, и тайно го предаде на турските власти, посочва "Амнести". Властите действаха на базата на международна заповед за арест от Интерпол, издадена по искане на турското правителство, което изисква Бююк да бъде екстрадиран по обвинения в пране на пари и тероризъм и връзки с движението на Гюлен.
Молбата му за убежище е била отхвърлена само дни преди предаването, осъществено въпреки две произнасяния на съда, които блокираха екстрадицията му. От офиса на омбудсмана пък заявиха, че връщането на Бююк на Турция противоречи на българската конституция, на националното законодателство и на международните юридически задължения на България.
"Амнести" критикува страната ни и за забраната на носене на бурки на обществени места, тъй като тя "може да накърни правата на жените мюсюлманки от етнически турски или цигански произход".
В доклада се посочва, че в страната ни се е запазила практиката на незаконно задържане на непридружавани деца мигранти и че условията в центровете за прием на деца-бежанци са неадекватни. Социалното изключване и широко разпространената дискриминация спрямо ромските деца продължават, отбелязва "Амнести".