Истината, истината и само истината!

Христо Василев Христов - Референта

Паметник на "жертвите на комунизма" в Белене обеща предизборно Бойко Борисов и обяви, че трябва да тачим паметта за тези измъчени хора, а когато ГЕРБ вземе властта, ще накара МОН да включи истината за комунизма в учебниците. Лютви Местан и забравения вече Косьо Ми призоваха вчера де що има антукомунист да се сбере под знамената на турската креатура ДОСТ. Очевидно е, че и в тази кампания картата с черепите става опорна точка на не една изпаднала от власт партия.    
А всъщност вече четвърт век ни натрапват една нова идеология, експлоатираща историята, при това - изкривено и невярно. Вече четвърт век историци и учени избягват да уточнят истините за най-новата ни история. Прескачат някои периоди от нея и често я изопачават в интерес на властващите десни партии. Напоследък има предложение в учебниците да бъдат вкарани епизоди от историята, осъждащи комунистическото минало и Народния съд, наричат го "саморазправа над невинни жертви", като че той не е създаден по силата на задълженията, подписани в мирните договори на СОЩ, Великобритания и СССР с победена хитлеристка България. Бурно и масово из медиите се афишират репресиите след Девети септември 1944 г. и се представя споменатата карта с черепите от времето на Костов.
Няма нищо лошо в това подрастващите да знаят историята, но тя не започва от 9.09.1944 г. Но вече нищо не знаят младите за политическите убийства от Освобождението на България до 1944 г. Нека им кажат защо е имало Септемврийско въстание през 1923 г. и Войнишко въстание преди това, какви са хората, участвали в тези въстания и колко десетки хиляди са избити без съд и присъда. Нека научат младите за деветоюнския преврат и забраната на БКП през 1924 г. За удушените в полицията и избитите десетки земеделски и комунистически депутати и цяла плеяда интелектуалци. Между тях са Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Йосиф Хербст и много други. Да научат и за атентата в църквата "Света Неделя", който също не може да бъде оправдан. Да прочетат за избитите десетки хиляди партизани и ятаци, между които десетки деца. За носените отрязани глави и излаганите трупове на убити инакомислещи по площадите. За изплащаните по 50 000 лв. на предатели или убийци на инакомислещи. За изгорените къщи на партизани и ятаци. Нека напомним за убитите поети като Вапцаров, Кърпачев, Нивянин и други. Да научат младите хора кой е вкарал България за 66 години в четири войни, от които само за една има оправдание. Най-вече за вкарването ни във Втората световна война на страната на Хитлер, поради което София и други градове бяха бомбардирани. Бяха избити хиляди хора и разрушени стотици сгради. Да научат младите имало ли е лагери и интернирани по новите земи евреи, инакомислещи и семействата им. Да се замислят младите защо е имало партизанско и антифашистко движение и кои са участниците. Това бяха хора идеалисти, които се бореха за човешка справедливост, подгонени от мизерията. Хора, които бяха против кафявата фашистка чума.
Работна група от историци и учени да уточнят колко са убитите и репресираните преди девети септември 1944 г., колко са убитите на Девети и колко са убити след девети септември 1944 г. Тогава учениците и младите хора ще разберат защо е имало Народен съд, ще разберат, че за всяко престъпление трябва да има наказание.
Вече двадесет и пет години добралите се до властта псевдодемократи и ренегати отричат стореното от българския народ за 45 години. Група "демократи" в лицето на Методи Андреев, Мартин Димитров и Петър Славов внасят проектозакон в Народното събрание. С него предложиха а бъдат  забранени символите от социалистическо време - петолъчката, сърпът и чукът, портрети на комунистически лидери, лозунги и други, свързани с комунизма, символи. Това пък би довело до събаряне на паметници и възпоменателни знаци. Какво човешко падение! Тези мамини синчета, които не са дали нищо на обществото, не се ли усещат, че се гаврят с родителите си и с българския народ. Техните родители и целият български народ, с двете си работни ръце, ентусиазирано се трудеха под тези международни символи. Целта беше да не ходят голи и гладни, каквото беше нашето поколение преди девети септември 1944 г. и десетина години след това. Те не знаят какво е това глад, какво е платено учение и здравеопазване, какво е безработица и социално осигуряване. Паразитно стоят тези хора на държавната трапеза и не мислят, че 60% от народа живее под прага на бедността. Не е известно каква е тяхната идеология и под какви символи ще ни водят.
Нека тези учени момчета си направят труда да уточнят: Какви са фондовете, икономиката и задълженията на България на девети септември 1944 г., на десети ноември 1989 г. и двадесет и пет години след това. Да кажат на кое място в света е била България в икономическото си развитие преди 26 г., пък тогава да борят символите. Нека кажат на учениците и младите хора, че след девети септември 1944 г. имаше референдум - република ли да бъде България или монархия и народът реши каква да бъде. След идването на "демократите" референдум за осъждане на комунистическото управление нямаше. Решението бе взето от група платени ренегати.
Днес репресивните режими преди девети септември 1944 г. се представят за демократични. Хората на кръволока Цанков се определят като вътрешна опозиция. Хвалят се управляващите, които през Втората световна война обявиха война на Америка и поставиха България срещу Русия. Русия ни защити на Парижката конференция и не позволи да бъдат откъснати територии от България. Тя ни даваше всичко на нищожни цени и на нея дължим развитието си. За благодарност агентът-ренегат Иво Инджев иска да руши паметниците на руските воини и постоянно плюе срещу Русия.
Ще напомня само единичен случай. Убийствата на Вела Пеева, Хармание Разградлян - Сашка, ястребинчетата, Палаузов, Кокарешкови и хиляди други деца и възрастни са известни и коментирани. Но ето ви един ужасяващ не толкова известен случай. През 1944 г. изкарват на разстрел край гр. Етрополе седем заподозрени ятаци. С тях е била и жена с невръстно дете. Завързват ги по дърветата и ги стрелят като мишени. Жената и детето гледат. Намесва се агентът Вълко Ганчев, реже от гърдите на жената и завира късовете в устата на детето. След това хваща детето за краката и го удря в буково дърво, та мозъкът му се залепва върху дървото. Разстрелват и жената и ги заравят в общ гроб, та следващите дни кучетата ги влачат наоколо.
След девети септември 1944 г. установяващите властта извикват Вълко Ганчев и му казват: "Бай Вълко, ние имаме нужда от такива като теб и ще те оставим на служба, ама имаме условие - ти имаш жена и дете, ще ги доведем да ги убиеш". "Тате-маце (употребявал е тези думи), дайте ги да им пийна кръвчицата!" Тогава и с него е постъпено по подобен начин. Така, ама сега името на бай Вълко е записано на паметника пред НДК като жертва и репресиран и президентите му се покланят на първи февруари. Кажете на младите за него. И за жените с черни забрадки, които бяха обсадили след девети септември 1944 г. полицейските участъци и съдилищата, като апелираха за справедливост. Така младите ще видят истината и ще преценят дали е бил необходим Народният съд.
Сега светът е обхванат от алчност и безидейност. В България партиите също нямат идеали, те вече са клубове по интереси. Ръководството на социалистическата партия не трябва да мълчи пред гаврата с историческите истини и да ги отстоява. Нека младите знаят тези истини, защото историята е жесток съдник и не е длъжник на никого.