В България се шири масова бедност и несправедливост

Проф. Иван Ангелов,
член-кор. на БАН


В мизерия днес живеят 75% от българите. Тежат им оскотяващата бедност, всеобщата несправедливост, безхаберието на управниците, чувството за изоставеност, престъпността и корупцията. В България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост!
Всеки познавач на икономиката знае, че решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения икономически растеж от 7-8-9% в продължение на 10-15 и повече години. Това обаче изисква огромни многомилиардни инвестиции, структурна и технологична модернизация на икономиката, квалификация и преквалификация на 3-4 милиона души, рязко подобрение в работата на институциите, форсирано развитие и модернизация на здравеопазването, образованието, науката и иновациите, съвременна инфраструктура, ограничаване на престъпността и корупцията и много години. А милионите бедстващи българи, лъгани вече 27 години, че България ще се превърне в Балканска Швейцария, не могат да чакат още 10-15 или повече години, докато икономиката живне. Те искат макар и скромно подобрение, но още през тази и следващата година.

Чудеса в икономиката обаче няма!

Главна краткосрочна цел на икономическата политика на БСП трябва да бъде НАЧАЛО НА СКРОМНО ПОДОБРЕНИЕ в живота на хората към края на тази и следващата година. Макар и все още слабо, то трябва да става по-осезателно по-нататък през годините. Това може да подейства успокояващо върху тревожното обществено съзнание. Такова скромно, но спешно подобрение може да се постигне само чрез промяна в политиката по доходите и данъците.
Казано популярно, баницата ни през тази и следващите няколко години ще е приблизително еднаква по размери. Тя обаче трябва да се нареже по различен начин. Като ползвам условни числа, ако досега бедните и средните слоеве получаваха само два резена, а заможните и богатите - шест резена, трябва да я пренарежем така, че бедните и средните да получават три резена, а заможните и богатите - пет. А след няколко години - и бедните, и богатите - по четири. Промяната трябва да става постепенно.
Препоръчаното преразпределение не е драматично, но все пак е начало. Дори за предлаганата скромна промяна е лесно да се каже, но ще е много трудно да се направи. Защото ще е болезнено за богатите. През изминалите години те свикнаха да получават, но не и да дават. Лесно е да се дадат облаги на една социална група, но много трудно е да се отнемат. Независимо от това, трябва да се действа! И то незабавно. Политиците ще допуснат фатална грешка, ако продължават да си затварят очите пред жестоката мизерия у нас!
България е най-бедната страна в ЕС. Доходите ни са два пъти по-ниски от това, което трябва да са при нашата производителност. Производителността на труда у нас е 47% от тази в ЕС, а средните ни доходи са  20% от техните. Малко по-различна, но сходна е картината по брутна добавена стойност на заето лице. А производителността и доходите трябва да се движат рамо до рамо. Не е възможен социален мир, ако това несъответствие е трайно и голямо! А то е такова от 27 години. Българското правителство трябва да провежда политика на постепенно сближаване със средните доходи в ЕС, в съответствие с нашата производителност. Делът ни по доходи спрямо ЕС трябва да се приближава до този по производителност.
През следващите десетина години трябва да се преодолее натрупаното силно изоставане на заплатите от производителността на труда. Това може да се постигне само чрез

изпреварващо нарастване на заплатите

пред производителността. Подобно форсирано нарастване на заплатите няма да е благодеяние за трудовите хора, а връщане на несправедливо отнетото от тях или недодаденото им. Това се нарича възстановяване на поруганата справедливост. Същото важи и за пенсиите. Социални слепци са политиците, които не виждат тази жестока истина.
България е страната с най-ниска средна месечна заплата в ЕС. Това личи от таблица 1:

Таблица 1. Средни заплати в някои страни от ЕС в евро
Страни    Бруто     Нето
Европейски съюз    -    1508
България    519    406
Румъния    724    524
Литва    793    618
Латвия    836    615
Словакия    901    692
Унгария    922    613
Полша    944    670
Чехия    1008    750
Хърватска    1022    750
Естония    1119    902
Гърция    1127    947
Португалия    1187    984
Словения    1687    1087
Испания    2143    1718
    Източник: Евростат
Пояснения: Съзнателно пропускам заплатите в най-богатите страни, които са много по-високи.

Както вече посочих, средната заплата у нас сега е два пъти по-ниска, отколкото би трябвало да е. През следващите десетина години реалните ни заплати трябва да растат ежегодно с 10-12%, за да се компенсира това изоставане. При 950 лв. брутна месечна заплата в 2016 г.,тя следва да нараства със 100-110 лв. всяка следваща година и да достигне 1650 лв. в 2021 г. (виж таблица 2.).

Таблица 2. Средна заплата - лева
Години    Средна заплата
2016    960
2017    1050
2018    1180
2019    1320
2020    1480
2021    1650
            Източник: Собствени оценки

България е страната и с най-ниски пенсии в ЕС - също два пъти по-ниски от това, което следва да са, и многократно по-ниски от богатите западноевропейски страни. За преодоляване на това изоставане трябва да се поддържа ускорено нарастване на пенсиите. То може да започне още от втората половина на 2017 г. - с повишение на месечната пенсия от 1 юли с 30 лв. Повишението на месечната пенсия през 2018-2021 г. следва да бъде с 50-60 лв. всяка година, а не с 4-5 лева, както е сега. Средната пенсия за трудов стаж от 330 лв. в 2016 г., да достигне около 600 лева към 2021 г. (виж таблица 3.).

Таблица 3. Средна пенсия - лева
Години    Средна пенсия
2016    330
2017    360
2018    410
2019    470
2020    540
2021    600
        Източник: Собствени оценки

Както вече казах, в България няма по-голям дефицит от дефицита на справедливост! Доходната и данъчната политика у нас са крещящо несправедливи. За характера на тази политика може да се съди по разпределението на новата стойност между труда и капитала (между заплати и печалби) и по равнището на данъчното облагане (това, което мобилизира държавата с данъците и това, което оставя на работодателите). Те намират обобщен израз в дела на държавните приходи и разходи в консолидирания бюджет. Този дял у нас е около 35-36% (по бюджета за 2017 г.), а ако се вземат само данъчните приходи - под 30%. В ЕС той е 48,5%.
Зад ниските проценти в България се крие

траен стремеж на властите

да оставят преобладаващата част от новата стойност на предприемачите и да ощетяват работниците, интелигенцията, младите хора, дребния бизнес, пенсионерите. Това изостряше доходното неравенство в продължение на много години.
Освен по средната заплата, за бедността в една страна може да се съди и по минималната заплата. България е с най-ниската минимална заплата в ЕС - 235 евро, следвана от Румъния - 320 евро, Латвия - 380, Литва - 380, Чехия - 407, Унгария - 412, Хърватска - 433, Словакия - 435, Полша - 453, Естония - 470, Португалия - 650, Гърция - 684, Словения - 805, Испания - 826, Франция - 1480, Германия - 1498, Белгия - 1532, Холандия - 1552, Ирландия - 1563, Люксембург - 1999 евро.
България се нуждае спешно от нова политика по доходите и данъците. Освен че трябва да се повишават доходите, финансовото бреме трябва да се премества постепенно от бедните и средни слоеве, както е сега, към заможните и богатите. Крещяща е потребността от ограничаване на голямото доходно неравенство. То се измерва с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкова по-голямо е неравенството.
При среден коефициент Джини в ЕС 31,0, в България той е между най-високите в ЕС - 37,0, заедно с Румъния - 37,4 и Литва - 37,9. В Словакия е 23,7, в Норвегия - 23,9, в Словения - 24,5, в Чехия - 25,0, в Швеция - 25,2, във Финландия - 25,2, в Холандия - 26,7, в Австрия - 27,2, в Унгария - 28,2, във Франция - 29,2, в Германия - 30,1, в Хърватска - 30,6, в Полша - 30,6.
При сравняването на различни страни по средни доходи и по вътрешно доходно неравенство, се установява коя е страната, осигурила най-висока мизерия на своите граждани. И по този критерий за социално-икономическа мизерия и за престъпна безотговорност пред своя народ, българските правителства са шампиони. Ние имаме най-ниско средно равнище на доходите и най-ниска минимална заплата, припокриващи се с най-високо доходно неравенство. Едно е да си беден в Норвегия, Швеция или Швейцария, друго е да си беден в България, Румъния или Литва.

Докога ще търпим!

Справедливото заплащане е и важен инструмент за задържане на специалистите и квалифицираните работници у нас. Сега има голям отлив на средно- и висококвалифицирани специалисти, поради силното подценяване на труда им у нас в продължение на много години. Отливът на квалифицирана работна сила е прекият деструктивен резултат. Но още по-зловещ е косвеният резултат. Родителите, принудени да отидат на гурбет, оставят тук децата си на бабите и дядовците, които не могат да ги заместят пълноценно.
Изследванията за живота на тези деца показват, че те се учат по-лошо от другите, прибират ги по-често в детските възпитателни стаи поради кражби и други нарушения, а когато пораснат, по-често стават наркомани, извършват престъпления и са осъждани. Броят на тези деца расте. Разрушават се все повече невинни човешки съдби. Българският бизнес не се интересува от тази трагедия, дори иска да внася работна сила, но българските политици и те ли са слепци?
Някой може да запита: откъде да вземем парите за такива амбициозни повишения на доходите? В следващата статия ще дам отговор на този въпрос.