Мистериозна радиация стресна Европа

Следи от радиоактивния изотоп на йод-131 с неизвестен произход са засечени през януари в Европа, съобщиха норвежки медии, цитирани от Лента.ру. За първи път опасният изотоп е засечен от станцията Сванховд. Това е станало през втората седмица на януари. Станцията Сванховд се намира близо до границата на Норвегия с Русия. Малко по-късно този радиоактивен изотоп на йод-131 е открит в Рованиеми във финландската част на Лапландия.
Норвегия първа засече наличието на радиация, но Франция първа предупреди за промяна в радиационния фон на страната. До края на януари следи от радиоактивния изотоп на йод-131 са открити в Полша, Чехия, Германия и Испания.
Изотопът на йод-131 е продукт на делението на тежките ядра. Периодът му на полуразпад е около осем денонощия, затова, отбелязват норвежците, става въпрос за "съвсем скорошно събитие". Радиационните нива в момента, подчертават учените, не са заплаха за живота и здравето на населението, но може да свидетелства за радиационен инцидент на атомен реактор или друг ядрен обект или за инцидент с ядрен боеприпас.
Засега експертите още не са установили конкретния източник, но според тях той се намира някъде в Източна Европа.
През есента на 2011 г. в Европа (в частност, в Норвегия, Швеция, Финландия, Германия, Австрия и Полша) беше регистриран подобен инцидент. Тогава следите доведоха в Будапеща, на завода на компанията "Institute of Isotopes Ltd" (бившия Изотопен институт на Унгарската академия на науките), която произвежда радиоактивни изотопи за медицински и индустриални цели. Компанията допуснала редица грешки при контрола над технологичните процеси, които довели до този инцидент.
Какво е радиоактивният изотоп на йод-131? От гледна точка на радиационната защита най-важният радиоактивен изотоп на йода е йод-131. Той има период на полуразпадане 8 дни. В случай на ядрена или радиационна авария за наличието на йод-131 се отделя особено внимание. Значителна част от активността на радиоактивните вещества, които могат да бъдат изхвърлени в околната среда при ядрена авария в атомна централа, се формира именно от йод-131.
Друга особеност на йода е, че той относително лесно и бързо може да проникне в мляко (по веригата "трева/фураж-животно-мляко-човек".
В първите часове след възникване на ядрена или радиационна авария радиоактивният йод-131 постъпва в организма главно чрез вдишване, при което сравнително бързо прониква в кръвта.