Макрон ли е точният терапевт?

Докато скандалите около десния кандидат за президент на Франция Франсоа Фийон следват един след друг, а не спират и компроматите срещу лидера на Националния фронт Марин льо Пен, името на един друг претендент остава като че ли непокътнато. Поне засега. А прогнозите му отреждат балотажа заедно с Льо Пен и победа на втория тур. Той е Еманюел Макрон - 39-годишният политик, който, преди да влезе в политиката, работи като инвестиционен банкер в "Ротшилд и сие" и трупа милиони.
Личната история на Макрон е достойна за цветистите непубликувани романи, които пишел като тийнейджър. Роден е в буржоазно семейство на лекари в северния град Амиен, Северна Франция. На 16-годишна възраст той започва връзка с учителката си по драма, която е с 24 години по-възрастна от него. За да възпрепятстват развитието на тази връзка, родителите му го изпращат в Париж. Макрон се зарича, че един ден ще се върне и ще се ожени за нея. Така и се случва. "Не правя никакви отстъпки пред конформизма", обича да казва Макрон - "не само във връзката си, но и в политическия си проект".
Днес за превърналия се в любимец на медиите Макрон често се носят слухове, че е гей и има отношения с президента на "Радио Франс" Матю Гале.
Според редица анализатори популярността на Еманюел Макрон е отражение на вакуума в политическия център, а късметът и благоприятното стечение на обстоятелствата може и да го пратят в Елисейския дворец.
Ако Макрон успее да стигне до втория тур, има големи шансове да стане следващият президент на Франция. Настоящите проучвания му дават над 60 процента на втори тур. Като млад, интелигентен и страничен кандидат, той остава надеждата на много французи за подновяване на политическата класа. Освен че до този момент не успява да изясни по-подробно програмата си, което е само в негов минус (обеща да я представи в края на февруари), евентуална заплаха за Макрон е евентуалното обединение между кандидата на социалистите Беноа Амон и левия Жан-Люк Меланшон преди първи тур.
Макрон е член на Социалистическата партия от 2006 до 2009 г., където подкрепя нейното консервативно крило. През 2012 г. става зам. генерален секретар в правителството на Оланд, след което е министър на икономиката във второто правителство на Манюел Валс, където успява да прокара реформите си в подкрепа на бизнеса. Макрон представи законопроект с повече от 300 раздела, предвиждащ либерализация на френския пазар на труда. Законът включва насърчаване на имиграцията, улеснения при освобождаването на работници и служители, увеличаване на конкуренцията в рамките на различните професии, косвено увеличаване на работния ден за сметка на неделите и нощни смени. Приетият с масови протести законопроект, финално бе утвърден еднолично от президента Оланд.
През 2016 г. Еманюел Макрон подаде оставка от министерския пост. "Честността ме принуждава да кажа, че не съм социалист", обяви Макрон. Твърди, че е бил част от ляво правителство, защото искал "да служи на обществения интерес", както всеки министър. Днес обещава "да деблокира Франция" и да поведе "демократична революция" пред лицето на глобалната тенденция на обръщане към крайнодесния популизъм, представен във Франция от Марин льо Пен.
След две години на поста министър на икономиката под управлението на крайно непопулярния социалист Франсоа Оланд, Макрон имаше политическия инстинкт да се възползва от настроенията на недоверие и отчаяние от френската политическа класа в разделената заради масовата безработица и терористичните заплахи страна. За по-малко от година той създаде движение, "Напред" (En Marche!), което определя като "нито ляво, нито дясно". Макрон е отворен към идеи както отляво, така и отдясно. Целта му е да остане встрани от старите партийни машини и да изгради директна връзка с френския народ.
В книгата си "Революция", публикувана през ноември 2016 г., Макрон се представя едновременно като ляв и либерал, "ако под либерализъм се разбира вяра в човека". Целта на партията му е да се издигне над ляво-дясното разделение подобно на Франсоа Байру или Жак Шабан-Делмас, "истинското разделение в нашата страна е между прогресивни и консерватори". Заради на моменти антисистемната му риторика е обвиняван, че е популист.
Що се отнася до отношението му към ЕС, е определян като еврофил и федералист. Макрон обаче се описва като нито проевропеец, нито евроскептик или пък федералист в класическия смисъл на думите. Въпреки това обаче определя партията си като единствената проевропейска политическа сила във Франция. През юни 2015-а Макрон и тогавашният му колега германският министър на икономиката Зигмар Габриел публикуваха платформа, поддържаща продължаването на европейската интеграция. Те настояха за продължаване на структурните реформи, за институционални реформи, включително в сферата на икономическото управление, както и за съгласуване на данъчната и социалната система - като по-добра координация или хармонизация на корпоративните данъци чрез, например, минимално заплащане. Макрон иска създаването на поста еврокомисар, който да отговаря за еврозоната, на парламент на еврозоната и общ бюджет. В допълнение Макрон заявява: "Подкрепям затягане на антидъмпинговите мерки". Според него е необходим мониторинг за чуждите инвестиции в стратегически сектори на европейско ниво, "за да защитим индустрията си и нашия суверенитет".
Интересна е позицията му, която е в противовес на всеобщите схващания, за гръцката криза. Макрон е на мнение, че не само гръцките, но и останалите европейски лидери са създали кризата с дълга и споразумението от лятото на 2015-а между Гърция и кредиторите й, радващо се на изключителната подкрепа на президента Франсоа Оланд, няма да помогне на Гърция. Политикът остро критикува действията на Международния валутен фонд. През юни 2016-а се обявява срещу мерките за икономии, наложени на закъсалата страна, определяйки ги като неустойчиви, настоява за съвместно създаване на фискални и финансови механизми на солидарност и на механизъм за преструктуриране на дълга на страните от еврозоната. Янис Варуфакис - бившият гръцки финансов министър, станал известен с явното си опълчване на кредиторите, похвали Макрон, като го нарече единствения френски министър в администрацията на Оланд, който изглежда разбира рисковете пред еврозоната и който "се опитва да посредничи между нас (Гърция) и тройката кредитори, въпреки че те не му разрешават да играе тази роля".
Като активно подкрепящ бизнеса, Макрон се обявява и категорично "за" наскоро подписаното и гласувано от Европарламента споразумение за свободна търговия между ЕС и Канада, по-известно като СЕТА. Въпреки огромното недоволство сред европейците, включително и французите, той дори смята, че споразумението не е необходимо да бъде одобрявано от националните парламенти, защото "така се омаловажава ЕС". За сходното споразумение между ЕС и САЩ (ТТИП) през юни м.г. Макрон твърди, че условията за подписването му не са подходящи.
Каква е позицията на Макрон по най-болезнената в последно време тема за Европа - мигрантите? Той подкрепя политиката на Меркел на отворени врати за мигрантите. Предвид серията атентати, от които Франция още се възстановява, и произхода на техните извършители, Макрон е уверен в способността на страната да приеме повече мигранти, приветства идването им в Европа, като твърди, че напливът ще има положителен икономически ефект. Настоява за повече инвестиции в бреговата и гранична охрана, "защото всеки, който влиза в Европа през Лампедуза или някъде другаде, е грижа на всички европейски страни". Относно бежанската политика той вярва, че "периодът на преглед на молбите за убежище трябва да бъде значително съкратен и тези, на които им е отказан бежански статут, да бъдат депортирани незабавно". През юли 2016 г., на първото заседание на движението си, Макрон се противопостави на забраната на мюсюлманските забрадки в университетите, но все пак уточни: Законите на републиката трябва да имат предимство пред религиозните закони.
Интересно е предложението на Макрон за културен чек на стойност 500 евро за всеки младеж. Целта на инициативата е да насърчи младите хора да опознаят френската култура, а това може да се окаже и една от превантивните мерки срещу терористична дейност. Културният чек, предложение на Партията на европейските социалисти, да се превърне в общоевропейска политика, вече е факт в Италия.
"Това, което днес липсва в политиката, е малко от онази трансцедентност, която носят литературата и философията", казва Макрон. Според него ролята на лидера е да бъде терапевт на нацията - да изслушва и да лекува неволите й. Миналата година той организира инициатива от врата на врата, за да събере информация от първо лице какви са проблемите на французите. Днес Макрон всеки ден чете по няколко страници от книгите с поеми или новели. "Нуждая се от тези емоции, не зная как да живея без тях", казва той...

Разочарованието от традиционните партии носи дивиденти на Макрон. Въпросът е колко той е по-различен от останалите, добрали се до властта

13 години след като пламва любовта им, Брижит Троньо и Еманюел Макрон сключват брак. Днес Макрон се радва на доведени син и две дъщери и седем доведени внуци