Заплатите в училище - от 660 лв. нагоре

Намалява се от 720 на 700 часа годишно нормативът за преподавателска заетост на учителите по музика, хореография, изобразително изкуство, физическо възпитание и спорт, труд и техника и технологии и предприемачество. Заплатите на тези учители обаче се запазват и няма да бъдат намалени. Това предвижда проект за наредба на МОН, която определя държавния образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда. Този стандарт е един от най-важните сред 19-те, които според новия училищен закон трябва да бъдат разработени от МОН, но той не бе създаден при управлението на ексминистър Меглена Кунева. Проектът е оповестен в сайта на МОН за обществено обсъждане до 13 март т.г. и се отнася за нормирането и заплащането в детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие, Националния дворец на децата и Държавния логопедичен център. Новият стандарт ще влезе в сила с началото на учебната 2017/2018 г.  
Проектът запазва в значителна степен досегашните механизми за нормативите в преподавателската работа, условията за назначаване на педагогическите специалисти, реда и начина за определяне на заплатите в държавните и общинските детски градини, училища и центровете за подкрепа за личностно развитие, съобщиха от МОН. Преподавателската заетост по предмети като история и цивилизация, география и икономика, философия, религия и гражданско образование бе намалена преди малко повече от година от 720 часа на 684 часа годишно. 
Липсата на ясни правила за назначаването на учители или за заплащането на допълнителния труд примерно за извънкласни занимания до момента създаваше проблеми в много училища. Стандартът определя как се назначават учители в зависимост от нормативите по предмети в брой часове, минималните нормативи за преподаване, основните заплати и възнагражденията за допълнителни дейности. Тъй като новият училищен закон причисли и логопедите към педагогическите специалисти, въпреки техния протест поради различното естество на работата им, от МОН са се опитали да омекотят някак проблема - стандартът обхваща и тях, като нормативът им ще се изчислява в учебни часове. При целодневно обучение нормативите на учителите ще включват и самоподготовка, организиран отдих и физическа активност и занимания по интереси, консултации с ученици, диагностициране и насърчаване на постиженията на учениците, работа по индивидуални учебни програми. В прогимназията минималната норма за заетост на учителя може да се допълва с

до 4 учебни часа за самоподготовка

Учител може да бъде назначаван при наличие на определените учебни часове по даден предмет, като се включват и факултативните часове (досегашните СИП). Когато над норматива на назначените учители се окажат непокрити още часове (повече от половината от минималния норматив за един учител), се назначава още един педагог. Неговият норматив може да се допълва с часове по други предмети или с час на класния, който също се заплаща. Ако непокритите часове са по-малко от половината норматив, може да се разкрие място за учител на непълно работно време, но в рамките на делегирания бюджет на училището. Тъй като в малките училища свободен бюджет за подобни маневри просто няма, странно е, че в стандарта не се предвижда вариант въпросните часове да се поемат от наличните учители, срещу допълнително заплащане, разбира се. Часове по даден предмет може да се поемат от наличните учители, само ако не стигат като брой, за да бъде назначен отделен предметник.
А промяна в разпределените вече часове през годината може да става, ако училището изпълнява програма за оптимизиране на разходите! С други думи - ако финансирането от държавата не е достатъчно (което е повсеместно в страната) и училището потъва в дългове, може за икономии да започне например да уволнява учители и да прехвърля часовете им към останалите. С такава политика страната ни ще се обезлюдява още по-бързо. 
 Училищата могат да назначат т.нар. ресурсен учител за подпомагане на деца със специални образователни потребности (СОП) - заболяване или друг проблем, но само когато има не по-малко от 5 такива деца. Законът постанови да се закрият помощните училища за този вид деца и те да бъдат обучавани в общото училище. Специалистите за работа с нуждаещи се от помощ деца се концентрират в т.нар. центрове за подкрепа на личностното развитие, откъдето пътуват до училищата, в които има деца със СОП. Авторите на закона от ГЕРБ не се съобразиха с продължилите с месеци протести на родители срещу тази промяна, които са наясно, че не всяко дете със СОП може да се впише сред останалите ученици. Учителите пък изтъкваха, че едно такова дете може да разстрои работата на цял клас. Но и те не бяха чути. Неотдавна бяхме свидетели на пореден случай - в 19-о училище в столицата, когато семействата на третокласниците отказаха да пускат децата си на училище заради един агресивен техен връстник с т.нар. хиперактивност. Проблемното дете бе преместено в друго училище - за пореден път, но това решение е от ден до пладне, до следващото му прехвърляне някъде другаде. Очевидно, проблемът, създаден със закона, няма да затихне, а сега в проекта на МОН се казва, че училището, дори и да има пари, може да назначи ресурсен учител, само ако децата със СОП са поне 5. А ако са 4? Ще трябва да чакат да дойде някой от центъра за личностна подкрепа да ги обгрижи 2-3 пъти седмично. Това не решава нито техния проблем, нито този на училището. А стандартът казва, че дори психолог може да бъде назначен, само ако училището може да отдели пари от наличния си делегиран бюджет. При толкова проблеми с днешните български деца, при почти всекидневни сбивания и мелета в училищата! И при категоричното мнение на учителите, че във всяко училище задължително трябва да има психолог.  
 
Основната заплата

на учителите е възнаграждение за изпълнение на норматива, казва стандартът. Когато на някого се определя по-висок норматив, се повишава съответно и основната заплата. Ако пък нормативът на един учител е намален спрямо предишната година, му се намалява пропорционално и основната заплата. Непедагогическите служители получават не по-малко от минималната работна заплата за страната, пише в проекта. Основните заплати се определят от директора чрез колективен трудов договор или с приемането на вътрешни за училището правила. Доброто е, че при създаването на вътрешните правила синдикатите участват задължително.
При определяне на основните работни заплати на директорите задължително се отчита броят на децата и учениците, както и видът на институцията, която управляват. Правилата за заплащането на директорите на държавните образователни институции, включително на планетариумите, се определят от образователния министър след съгласуване с организациите на работодателите в образованието и Сдружението на общините. Правилата за определяне на основните  заплати на директорите на общинските детски градини се определят ежегодно със заповед на кмета също след съгласуване с представителните организации на работодателите или с директорите на детските градини на територията на общината.
Проектът на МОН за този стандарт определя, че

допълнителните възнаграждения

са за учебни часове над минималната норма; за професионално-квалификационна степен; преподаване на предмет на чужд език, за класен ръководител; за безплатна храна на непедагогическия персонал в детските градини и в столовете и кухните на училищата; за постигнати резултати; за проверка на изпитни материали от външно оценяване и олимпиади; за изпитване на ученик в задочна, индивидуална, комбинирана, дистанционна и самостоятелна форма на обучение; за провеждане на държавен изпит за степен на професионална квалификация. Заплаща се също за притежаването на научните степени "доктор" и "доктор на науките". Може (но не е задължително) да се дават допълнителни пари и за работа при специфични условия на труд на персонала в специалните училища и центрове за специална образователна подкрепа; за официални празници или за началото на учебната година - до три пъти годишно; за работа с деца със СОП. Видовете допълнителни възнаграждения се определят също с колективния трудов договор или с вътрешните правила.
Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя с брой точки (максимално 100) въз основа на оценяване по посочени в стандарта показатели и критерии към тях, приети от педагогическия съвет. Резултатите от труда се оценяват след края на учебната година, но не по-късно от 1 октомври. Средствата за целта са включени в разходните стандарти за едно дете или ученик и се планират в рамките на бюджетите на институциите в размер не по-малко от 3% и не повече от 4% от годишните средства за заплати. Оценяването прави директорът, ако педагозите в институцията са до 10 на брой. Ако са над 10, оценката дава комисия, като председателят, членовете й и техният брой, се определят с решение на педагогическия съвет.

Начални заплати за педагогическите
специалисти, считано от 01.01.2017 г.

Директор    -    825 лв.

Зам.-директор    -    770 лв.

Учител, възпитател, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на слуха и говора, ръководител на направление ИКТ    -    660 лв.

Старши учител, старши възпитател    -    688 лв.

Главен учител, главен възпитател    -    726 лв.