Триест - градът на вятъра, кафето и скаридите

Казват, че има градове, в които човек може да се влюби от пръв поглед. Триест е точно такова място - може да те привлече дори и с хладното си величие, и бръснещия зимен вятър. Хубаво е, когато отидете на непознато място, да имате приятел, който да ви разкрие тайните улички и легенди за забележителностите, които изследвате.
Триест се намира край брега на Североизточна Италия. Името на града е свързано с местоположението му - три граници, три държави. Италианците го наричат Триесте, за словенците е Триест, а в Хърватска му казват Тръст. Макар официално да е в границите на Италия, през цялото време ще се чудите дали не сте в Словения - почти постоянно се чува славянска реч, а в центъра на града ще се прехласнете по прекрасната православна църква "Св. Спиридон". В италианската реалност ще ви върнат напевният говор на местните, както и типичните скутери, които бръмчат на всяка крачка. За кафето, пицата и морските дарове, няма нужда да споменаваме.
Не сте били в Италия, ако не видите поне един Канале гранде. Триест също има своя такъв. Големият канал на морския град не е чак толкова внушителен като този във Венеция, но задължително трябва да се мушнете в някоя от близките улици, за да опитате прословутата морска кухня на Триест! А докато излизате от някоя симпатична пицария, внимавайте да не се сблъскате с Джеймс Джойс. Е, разбира се не в буквалния смисъл, но статуята на ирландския поет дебне иззад ъгъла. Твърди се, че Джойс бил толкова впечатлен от живота в Триест, че го описал в някои от най-прочутите си творби. За 12 години поетът е сменил повече от десет адреса в града, а мънички табелки могат да ви подскажат къде точно е живял. Джойс е примамен да дойде от родения в Триест писател Итало Звево. По улиците на града се е разхождал и друг техен колега - Райнер Мария-Рилке.
Не бива да пропускате и най-известните туристически места. Дори и без гид, лесно ще намерите Римския амфитеатър. Построен е в края на първи век в покрайнините на града, днес обаче е точно в центъра. Ако искате да видите статуите, които са били в амфитеатъра, трябва да влезете в градския музей.
Това, което обаче не бива да пропускате, е изкачването по хълма Сан Джисто. А гледката оттам определено си струва! Тесни улички и каменни стъпала водят към едноименната катедрала и бастиона. И всичко това само на десетина, петнайсет минути от самия център - според зависи колко снимки искате да нащракате по пътя… И цялото това удоволствие е напълно безплатно - не се налага да плащате никакви такси, за да се разхождате из тесните калдъръмени улички, каквото може да ви се случи в други европейски градове. Всъщност Триест успява да събере в себе си от всичко по малко - австрийска архитектура, дворци, римски останки и какво ли не, които мирно си съжителстват с модерни сгради и лъскави офиси.
Твърди се, че централният площад "Пиаца Унита" е най-големият европейски площад с изглед направо към морето… Колкото и голямо обаче да е пространството, няма как да не забележите прекрасните сгради. Кметството е построено преди повече от 150 години, но впечатлява с пълния си блясък и днес. Но местните предпочитат да разказват с усмивка за къщата, построена с оцет… През 1771 г. тежка суша причинила воден режим. На местен строител обаче му дошла гениалната идея да замени водата за хоросана с оцет и проблемът бил решен. Ще познаете сградата и с политическото послание на главната й порта - на пръв поглед нищо особено: три орела разкъсват змия, която се опитва да глътне кълбо. Местен обаче услужливо обяснява, че птиците са Австрия, Русия и Прусия, а змията е Наполеон, който иска да превземе земното кълбо… Ако се оставите на легендите на Триест, ще чуете безброй истории за духове, имат си дори разказ за свещеник, зарязал обета пред Бог, за да се превърне в царски шпионин…
И ако мислите, че местните са замръзнали в миналото си, дълбоко се лъжете. Градът привлича много будни умове и днес. Близо до пристанището в Триест е и една от най-големите корабостроителници в Италия - през 2013 г. "Финкантиери" бе обявена за четвъртата по големина корабна компания в света. Ако случайно попаднете в Триест през началото на октомври, имате шанс да видите и една от най-известните регати в света - Барколана. За август местните са си оставили честванията на Джеймс Джойс.
А там, на няколко крачки, почти във водата, две дами не спират да шият - статуята на крайбрежната алея е толкова "жива", че почти се чудиш дали вятърът не им пречи на ръкоделието. Двете дами просто чакат следващия гост на Триест, за да му разкажат за града, стига да има кой да ги чуe...


И Триест има своя Канале гранде, който очарова гостите на града

Прекрасните административни сгради събират в себе си историята на миналото и реалностите на настоящето

Накъде в Италия без мотопед или скутер?