Болката на ветераните

Един по един си отиват от нас ветераните...Тази песен и сега е актуална. Особено във времето, когато с раздялата си отиват и старите спомени, старите ценности, старите представи за живота...
Обади ми се моя близка от миналия век - ветеран на партията. Скоро навършваше 90 години. И искаше да подари своята лична библиотека на клуб на пенсионерите, на партиен клуб, да остави своите книги за ползване от следващите поколения. Естествено това бяха пълни съчинения на Димитър Благоев, Георги Димитров, Владимир Илич Ленин, Сталин, Георги Кирков, Карл Маркс и Фридрих Енгелс, съветска литература...С болка и искрена горчивина близката ми сподели как Лиляна Павлова, внучката, носеща името и фамилията на нейна съпартийка - виден партиен деец, преди време е изхвърлила буквално от дома наследеното книжно богатство. Просто го предала на "Вторични суровини" като ненужно, като захвърлен спомен за претопяване.
И си представих как горят откровените спомени за един живот...Дебелите корици и книжното тяло, побрало трудове, мечти, представи за по-добър живот с лека ръка някой след нас изхвърля без тръпка, без колебание, без срам чия собственост са били какво са представлявали за него и като памет, и като уважение към наследството...А Лиляна беше министър в кабинета на Борисов - 2, често бе на нови обекти, пред телевизията и очите на милиони българи...    Обещах на моята близка ветеранка да потърсим подходящо място да съхраним паметта, историята, политическата оценка на времето преди нас, да запазим спомена за всички преди нас...Защото най-лесно е с лека ръка да зачеркнеш онова, което е било чужда радост, друга оценка и друга ценност, която ти вече не споделяш, независимо, че си черпил от нея, че си получил и образование, и възпитание, и привилегии дори...Но вече си реформиран, вече си инакомислещ, вече си новото лице на промените, новото лице в политиката на България...И остава само болката и горчилката на онези, все още живите, които виждат как след тях погребват всичко светло и правдиво, претопяват мечтите им, живота им, успехите...Просто предават на "Вторични суровини" паметта на своите предци.