29 Март 2024петък02:24 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности и съдби

В сянката на съпрузите

Радка д-р К. Кръстева - прекрасен образ на духовно богатство

Тя е една от малкото жени с европейска култура по това време

/ брой: 34

автор:Дума

visibility 1829

Кирил БОЖИЛОВ

Есента на 1888 г. Казанлъчани присъстват в салона на своето читалище "Искра" на ново театрално представление: "Коварство и любов" от Фридрих Шилер. Ролята на главната героиня е изпълнена чудесно - само че от мъж. Защото никога на казанлъшката любителска сцена не се е качвала жена, нито една. Дори в салона жените сядат задължително само в лявата половина... Все пак се разбира от разшътала се мълва: артистът в женската роля е г-н Кръстев, новият директор на Педагогическото и Трикласното училище. Едва 22-годишен, твърде подходящ за ролята: със своето "миловидно" лице!
Друго започва да притеснява любопитките на града: чия ли рокля е взел? Това знаят само две госпожици, учителки: предишният ден той посещава тяхната квартира (двете са от Стара Загора), поисква им рокля. И избира тъкмо тъмноцветната рокля на Радка Николова, само той си знае защо...
Директорът продължава да се изявява като новатор-размирник, в навечерието на Новата 1889 г. съвсем изненадва казанлъчани. Не толкова с новата пиеса - "Ревизор" от Гогол, ами в пиесата участват - за пръв път! - и две жени, старозагорки. След три сгодявания на сцената следва и техният истински годеж: на Радка Николова и д-р К. Кръстев; в средата на февруари 1889 г. След време нейна приятелка шеговито ще й припомни: "Само че Хлестаков избяга, а Кръстев се закачи за тебе..."
Това - за "закачването" - навярно е вярно: в ония години учителките са били почти единствените образовани българки и са търсени от изтъкнатите български мъже.
Скоро казанлъчани свикват и с титлата пред името на директора: д-р К. Кръстев. А е с докторат по философия роденият в Пирот К. Кръстев, титлата е получил преди няколко месеца в Лайпцигския университет (учениците отначало го смятали за лекар). В Педагогическото училище е и преподавател - по психология и педагогика, по литература и история. Към колегите си - строг и справедлив, към учениците - строг и благороден. Според съпругата му: "Казанлък цъфтеше около него." Стреми се да промени учебната работа, въвежда безплатно обучение по стенография. Основава учителско дружество в града, от името на дружеството издава литературно-научно списание. Неспокоен млад човек - с воля, упоритост и бликащи възможности, владее няколко езика. На вид - възнисък, набит. Малки очи, сини. Остър нос, нежно лице. Дрехите му - елегантни. В обноските му - "европейска възпитаност"...
А за нейния външен вид никой не се е сетил да остави бележки, запазени са две думи: приказлива, жизнерадостна. Била е почти момиче - 17-годишна. Но характерът й - издръжлив.
В Казанлък младото семейство е само две години, местни властелини - подразнени от предприемчивостта на "доктора", го изгонват от града.
Заселват се в София - завинаги.
Д-р К. Кръстев пак е учител - в "своята" Първа мъжка гимназия. Заради независимостта му и оттук е уволнен от "могъщия" министър-председател Ст. Стамболов. Започва да издава сп. "Мисъл", налага се като първия български професионален критик; отделно изпъква и с неизтощимата си обществена дейност и преподавателска активност в Софийския университет.
За софиянци съпругата му е напълно непозната, малко ще се споменава собственото й име; тя просто става госпожа Кръстева, авторитетът й ще укрепва в неговата сянка (както се случва и с повечето образовани българки - след омъжването си да бъдат къщовнички и майки). Незабележима е дори нейната притеснителна суетня около разпространението на сп. "Мисъл". Поетесата Мара Белчева - интимната другарка на Пенчо Славейков, си спомня: "Другарката му имаше мъчната задача да се нагажда да не ревнува своя избраник, който пръскаше навред обилие..."
Имат дъщеря Офелия и син Константин (Динко - както го нарича бащата). Няколко години преди края на ХIХ век се настаняват в собствена къща на ул. "Аспарух" 67, тогава там е свършвал градът с "дребни къщурки". Тяхната къща е двуетажна, жълта, съседна на къщата на писателя Тодор Г. Влайков. В предния двор, край плочника - цветна лехичка, вляво от нея - "историческият дрян", под дряна - маса. Тук гостуват видни български писатели, някои с месеци прекарват там (например поетът Кирил Христов). Но идват и съвсем млади хора, канени - обикновено на чай - от техния учител или професор; по-близките - и "на фасул".
Вярно, имали са слугиня за общата работа. Но семейният уют с битовата уредба са изграждани с вкуса на стопанката, поддържани са с нейната неизтощима грижа; празничност са давали и звуците на пианото, кучето пък е на всекиго приятел. Пенчо Славейков си е имал постоянен миндер, кучето е обичало да се изправя зад него с предни лапи на раменете му. Поетът се е задържал в този дом с часове. П.Ю. Тодоров също не пропуска ден да не намине. Д-р К. Кръстев открива поетическото чародейство на чирпанлията Пею Крачолов (третият от "светата троица" около "Мисъл"), в редакцията на списанието му е измислен псевдонимът Яворов; повиква го от Анхиало, изцяло променя съдбата му. Кратки мисли на Радка д-р К. Кръстева:
"След трагедията с Лора, той стана наш редовен гост. Кръстев беше се превърнал за него в наставник. Води го до Виена заради очите, а често го водеше на разходка в Костенец. Една сутрин, както обикновено, Яворов пак дойде на гости, седна под дряна и говореше не помня какво. После стана и си отиде. След час дотърчаха и ни съобщиха за смъртта му. Син ми тогава ми обърна внимание върху това, че на отиване Яворов не казал както винаги "довиждане", а "сбогом". Съдът даде револвера и чашата със стрихнина на мъжа ми."
Кой ли не е идвал в дома им, събирали са се и семейно: Иван Вазов със съпругата си Атина Болярска, Стоян Михайловски и Кирил Христов със съпругите си. И в този спокоен ритъм на неизброими общувания - благодатното присъствие на домакинята Радка д-р Кръстева. Приятно прекарват и в други домове, за такива компании - на лични мъже и дами с образование и дарба - споделени редове от Мара Белчева: "София тогава беше като едно семейство. Всички се поздравявахме по улиците. С европейска култура имаше само няколко жени... Бяхме един малък кръжок, без който салоните не можеха да минат, редяхме се до мъжете, говорехме големи приказки, давахме тон. Но и се вслушвахме в тях, защото много ги уважавахме..."
Пак семейно си правят и екскурзии, "походват" и до Витоша. В компанията им нерядко внася ведрост и Алеко Константинов, нещо повече: на 27 август 1895 г. той организира първия масов поход до Черни връх, в похода участват и четири жени. Едната от тях - Радка д-р Кръстева; в направената снимка, после превърната и в пощенска картичка - според правнука й Румен Шивачев - тя е с градско облекло и голяма шапка... За д-р К. Кръстев авторът на "Бай Ганьо" и "До Чикаго и назад" е не само несравним приятел, той е и "най-добрият човек, най-милият писател, най-идеалният обществен деец". Неутешимо скърби за убийството му, "изпросва" от "любезните" лекари, правили аутопсията, поставеното му в стъкленица сърце. Стъкленицата е внесена в техния дом - на Радка и д-р К. Кръстеви, преди пътя й към Софийския университет и музея на А. Константинов в Свищов.
Радка д-р К. Кръстева може да не е подкрепяла пряко творчеството на съпруга си, все пак му е била - неизменно, "отлична помощница и добра съпруга". За журналиста Христо Бръзицов - "любезна, интелигентна, един прекрасен образ на просветеност и духовно богатство". Това богатство: и да може с признателност да се привързва към съпруга си, но и да се защитава и да доказва себе си. Всъщност съпружеските им взаимоотношения, с неизбежните противоречия и дори кавги, са почти зарити в пепелта на домашната им всекидневна.
През последните си години д-р К. Кръстев изживява нервно напрежение, притесняващо и съпругата му. Пък и не е заглъхнал слухът за неговото "интимно увлечение", раздухвано с "нечувана жестокост" от неговите врагове, не малобройни. Съпругата му изживява и това с достойнство. Не всичко е ясно и около "злощастната" му смърт, тя идва най-внезапно. След като е изпратил - все през две години, другите трима от "голямата четворка": най-напред Пенчо Славейков през 1912 г.; П.К. Яворов през 1914 г.; П.Ю. Тодоров през 1916 г. Умира на 5 април 1919 г., 53-годишен. Притихва най-после - след като 30 години е работил, "без да си отдъхне".
Радка д-р Кръстева живее още 16 години, получава вдовишка пенсия, после - "предвид на стеснителното й положение" - увеличена от Народното събрание по нейна молба (и на още две жени, тясно свързани със знаменитата четворка около сп. "Мисъл": Мара Белчева и Райна П.Ю. Тодорова). Радостта й са внуци и правнуци. Живее все в своята къща на "Аспарух" 67; там и дочаква смъртта си през 1935 г., била е на 63 години.
Двуетажната къща - някога щръкнала над снижените къщурки в крайната махаличка, вече самата тя е снизена сред гигантските жилищни кооперации: някак мъдро търпелива, смълчана в старостта си. Запазен е и дрянът - ням свидетел на знаменити разговори между знаменити българи.
Въображението би ни помогнало да "видим" и двамата: д-р К. Кръстев с очилата, брадичката и завитите мустаци, с бомбе и бастун, в сив изискан костюм; и Радка Д-р Кръстева: с широка модна шапка, с дълга бяла рокля - също модна. "Ръка подръка" минават по плочника на двора: забързано тръгнали - "сред природата извън града" - да отпразнуват годишнина от майската си казанлъшка сватба...

Д-р К.Кръстев като директор на Педагогическото училище в Казанлък

Д-р К.Кръстев и съпругата му Радка

Д-р К.Кръстев (вдясно) в женска роля
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ