Как Украйна анексира Крим

Арина Цуканова

След отстъплението на Тръмп и думите на Белия дом, че Русия трябва да върне Крим на Украйна, руското Външно министерство реагира: "Наши територии не връщаме. Крим е територия на Русия и всякакви разговори за отчуждаването му са атака срещу нейната цялост". Предлагаме обзор за  случилото се с Крим след 1990 г., публикуван на 6 февруари след подобно изявление на постоянния представител на САЩ в Съвета за сигурност на ООН Ники Хейли.

Изказването на новия постоянен представител на САЩ в Съвета за сигурност на ООН Ники Хейли на заседанието на 3 февруари потвърди тезата за приемствеността на външните политики на двете американски администрации - предишната и сегашната. Хейли каза същото, което преди нея говореше Саманта Пауър. Въведените заради Крим санкции ще останат в сила, докато Русия не върне на Украйна контрола над полуострова - така прозвуча нейното изявление за Крим.
В Белия дом подкрепиха изявлението на постоянния представител на САЩ Ники Хейли за необходимостта Крим да бъде върнат на Украйна. Това заяви на брифинг прессекретарят на Белия дом Шон Спайсър: "Що се отнася до санкциите, аз мисля, че посланик Хейли много ясно изрази нашето мнение. Тя говори много убедително и ясно по този въпрос".
За отбелязване е, че г-жа Хейли говори за територията, но не и за народа на Крим.  Интересно, как тази мила американка си представя "връщането на полуострова на Украйна" - заедно с хората или без тях? Жалко, че този въпрос остава неизяснен. Смята ли себе си за украински народът на Крим? Знае ли Ники Хейли отговора на този - на най-важния - въпрос? Нали не подозираме посланика на САЩ в ООН, че желае да изсели хората от Крим, за да даде полуострова на Украйна? Още повече, че ще се наложи да бъдат изселени не само живите, но и умрелите, защото "украинската" история на Крим е много къса - малко по-малко от четвърт век. Удивително е, че гражданка на държава, чиято конституция започва с думите "Ние, народът на Съединените щати...", старателно не иска да води разговор в посока "Ние, народът на Крим...". А от тази позиция всичко изглежда иначе. От гледна точка на народа, населяващ Кримския полуостров, Украйна е анексирала Крим през 1991 г., нарушавайки грубо международното право. Крим се озова незаконно в състава на независима Украйна, а нееднократните опити на народа да възстанови справедливостта в своя дом, се натъкваха на противодействия от страна на официален Киев.
Достатъчно е г-жа Хейли да се запознае с известно количество факти, за да види всичко това. 1990 година. Парламентът на Украинската ССР прие Декларация за държавния суверенитет, криейки се зад думите "Изразявайки волята на народа на Украйна" и казвайки, че новата държава се учредява в рамките на съществуващите граници на Украинската съветска социалистическа република, въз основа на правото на украинската нация на самоопределение. Обаче имаше ли право украинската нация да се самоопределя в Крим, ако украинците на полуострова като количество бяха 25,8%? Отговорът е очевиден - не, нямаше това право. Това бе първият етап от анексирането на Крим от украинската държава - УССР, отделила се към онзи момент от съюза.
На 20 януари 1991 г. се състоя първият кримски референдум по въпроса за възстановяването на Кримската автономна съветска социалистическа република като субект на СССР и участник в съюзния договор (Кримската АССР существуваше през 1921-1945 г. в състава на РСФСР). При активност  на референдума 81,37% за възсъздаването на автономията

гласуваха 93,26 % от жителите на Крим

На 12 февруари 1991 г. възсъздаването на Кримската АССР бе потвърдено законодателно: Върховният съвет на УССР утвърди резултатите от  плебисцита. Народът на Крим се самоопредели ясно  и това самоопределение рязко се отличаваше от самоопределението на украинската нация.
Какво прави след това украинската държава? На 24 август 1991 г. Върховният съвет на УССР, основавайки се отново на самоопределението, провъзгласява независимостта на Украйна, като самоволно определя Кримската АССР като територия на новопръкналата се държава. При това учредителите на Украйна игнорират закона, който изисква да се проведе отделен референдум в Крим по въпроса за принадлежността на Кримска АССР към Украйна. Това се прави преднамерено, защото в Киев добре знаят, че народът на Крим

никога няма да гласува за влизането си в състава на Украйна 

Едновременно се подготвя крупна историческа машинация: незаконно провеждане в Кримска АССР на 1 декември 1991 г. на референдум, който не включва въпрос за статута на Крим, но със задна дата потвърждава автономно Акта за провъзгласяване на независимостта на Украйна. При това в Крим се разрешава да гласува всеки, чийто крак стъпи на полуострова. Целта е да се създаде видимост, че украинската независимост се поддържа от народа на Крим, който в мнозинството си всъщност бойкотира този референдум. По този мошенически начин Украйна направи втората стъпка по пътя към анексирането на Крим.
Кримската АСССР обаче не се съгласи с украинските мошеници. От началото на 1992 г. протестите започнаха да се множат - хората бяха възмутени от измамата и настояваха за излизане от състава на Украйна. Под натиска на народа Върховният съвет на Крим прие на 5 май 1992 г.  Акт за провъзгласяване на държавната самостоятелност на Република Крим. Съветът утвърди собствена Конституция и прие постановление за провеждането на референдум на 2 август 1992 г. Това бе още един етап на самоопределението, за който напълно правомерно и законно настояваха кримчаните, на които изборът на украинската нация бе чужд. Конституцията на Крим започваше с думите: "Ние свободните, равни в своите права и достоинство граждани, съставящи многонационалния народ на Крим, съединени с многовековните връзки на обща историческа съдба...".
По това време обаче на Киев вече му се бе усладило. Никой нямаше намерение да пусне анексирания от Украйна Крим. Референдумът бе пренесен за по-късно време (той се състоя през 1994 г. във вид на допитване до общественото мнение), а Конституцията на Крим под натиска на Киев `бе пренаписвана десетки пъти, за да може полуостровът окончателно да бъде вързан към Украйна.
През 1994 г. се състояха първите избори за президент на Крим, а през 1995-а и президентската длъжност, и Конституцията на Крим бяха отменени. В края на 1998 г. украинските власти напълно обвързаха законодателството за автономията със законодателството на Украйна. Това бе предпоследният етап на анексията, в чийто финал се предвиждаше Крим да бъде лишен от автономния си статут, като се учреди Кримска област в състава на Украйна.
Още на 13 май 1992 г. оглавяващият партията "Народен Рух" Вячеслав Черновол се изказа от трибуната на украинския парламент за лишаването на народа на Крим от правото на самоопределение. През следващото десетилетие Киев не се реши да направи това, защото всеки опит да се заговори за отмяна на автономията на Крим водеше до масови протести с искане да се възстанови Конституцията от 1992 г. и държавността на Република Крим. Пълзящата украинизация също не носеше резултати - Слепването на украинска нация в Крим не можа да стане дори с помощта на преброяването на населението през 2001 г., според чиито резултати руското население бе намалено с 512,1 хиляди. Изчезването на руските кримчани не можеше да се обясни нито с естествено намаляване на населението, нито с миграционни процеси, нито със смяна на идентификацията. Цифрите казваха друго: Украйна просто изтри на анексираната територия половин милиона руснаци с целта за по-нататъшното изграждане на "украински Крим".
През 2012 г. партията "Свобода", събрала под флаговете си радикални украински националисти, постави като своя програмна задача заличаването на кримската автономия. Февруарският (2014) държавен преврат в Киев не бе подкрепен от Крим, но опитите на кримчани да го предотвратят доведоха до трагедия: през нощта на 20 срещу 21 февруари автобусите, които возеха протестиращите жители на Крим от обзетата от безумие украинска столица към къщи, бяха спрени от въоръжени националисти при градчето Корсун-Шевченковский.

Хората бяха бити, над тях издевателстваха

заставяха ги да пеят украинския химн под заплаха за убийство, да събират с голи ръце разбитите с палки стъкла от прозорците.
На референдума на 16 март 2014 г. народът на Крим още веднъж потвърди своя исторически избор. Точно така, както това направиха някога Съединените щати, скъсвайки с британската корона. В Декларацията за независимост на САЩ е казано, че Творецът е дал на хората неотменимото право на живот, свобода и стремеж към щастието. Кримчаните, както и американците, също искаха да живеят, да бъдат свободни и щастливи. Именно затова в продължение на десетилетия те се стремяха да скъсат с украинския тризъбец и през 2014 г. постигнаха своето - върнаха се в Русия.
Възможно е Ники Хейли да не знае историята на борбата на народа на Крим против незаконната анексия от страна на Украйна, която започна през 1990-а и завърши през 2014-о. Обаче ако постоянният представител на САЩ в Съвета за сигурност на ООН подлага на съмнение избора на кримския народ през 2014 г., то защо мълчи за украинската анексия на Крим през 90-те - нали  никой в света не поставя под съмнение резултатите от кримския референдум на 20 януари 1991 г.?
Само невеж или недобросъвестен човек може да отрича факта, че никакво "самоопределение на украинската нация в Крим не е имало и не е могло да има - заради абсолютното малцинство на украинците, живеещи на територията на полуострова! Ако се застане на страната на народа, историята за възсъединяването на Крим с Русия става проста и разбираема. Достатъчно е да се знае, че за всяка територия - било то САЩ или Крим, основното са едни и същи думи: "Ние,  народът на..." Нали не мислим, че произнасяйки думата "Крим", Ники Хейли говори само за територията, без народа?

                      www.fondsk.ru
            Превод Велиана Христова