Как подхождат в Европа към проблема с концесиите?

Д-р инж. Александър Трифонов


"Кръв ще се лее" в България заради ветото на президента. "Сега ни чака "кърваво писмо от Брюксел". Това заяви експремиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов във връзка с наложеното вето върху Закона за концесиите от президента Румен Радев. Предупреждението си Борисов отправи по време на пресконференцията в началото на февруари, на която партията представя приоритетите си в предизборната програма.

Какво казва Брюксел по въпроса?

Информация от Европейската комисия от 8 септември 2016 г. относно "Процедури за установяване на нарушение от месец декември: основни решения" в раздела Обществени поръчки гласи: Комисията иска от 15 държави членки да транспонират новите разпоредби на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите.
В тази връзка ЕК изпрати мотивирани становища до 15-те, като поиска от тях да транспонират изцяло в националното си законодателство една или повече от трите нови директиви относно обществените поръчки и концесиите (а именно Директиви 2014/23/ЕО, 2014/24/ЕО и 2014/25/ЕО). В срок от два месеца посочените 15 държави членки трябваше да уведомят Комисията за мерките, които са предприели за привеждане на националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС.

Засегнатите държави са: Австрия (3 директиви), Белгия (3), България (1), Естония (3), Ирландия (1), Испания (3), Кипър (2), Латвия (3), Литва (3), Люксембург (3), Португалия (3), Словения (1), Финландия (3), Хърватия (3) и Швеция (3). Всички държави членки бяха длъжни да уведомят Комисията за транспонирането на новите разпоредби за обществените поръчки до 18 април 2016 г., но явно това не е сторено.

Какви изводи, констатации и възможни реакции биха могли да се направят на база на гореизложеното:
1. Република България не е единствената страна членка, която не е транспонирала Директива 2014/23 (за концесиите), но е спазила изискването относно Директиви 2014/24 и 2014/25. и е в много по-благоприятна позиция спрямо такива страни като Швеция, Испания, Румъния, Полша, Финландия Австрия и т.н. Едва ли тези страни искат да саботират Европейската комисия. По-логично е да се предположи, че в изброените по-горе директиви има постановки, които не отговарят на националните интереси, обичаи и правила.
2. Подходът на отделните страни е различен, например:
- Франция  - Директива 2014/23 е въведена с наредба щ2016-62 от 29.01.2016 г. (поднормативен акт), като се запазват 3-те вида договори - за обществени поръчки, за концесии и за публично-частно партньорство;
- Унгария - и 3-те директиви са въведени в Закона за обществени поръчки на 18.04.2016 г., като са дефинирани праговете за доставки и концесиите за строителство и услуги.
- Германия - директивата е въведена на 18.04.2016 г. с Наредба за възлагане на концесии  (Konzessionsvergabeverordnung), а във всяка провинция има специализирана институция за публично-частно партньорство (РРР). Основните изменения са нанесени в действащия Закон за ограничаване на конкуренцията.
- Словакия - нов закон за обществени поръчки, концесии, конкурси за дизайн и мерки за контрол и правна защита, приет на 18.11.2015 и в сила от 18.04.2016 г.
- Италия - и трите директиви се транспонират със законодателен декрет щ50/2016 в сила от 18.04.2016 г. и се отнася само за поръчки над праговете, заложени в директивите.
- Хърватия - изменения в Закона за концесии, действащ от 29.12.2012 г. като има отделен Закон за публично-частно партньорство от 2012 г.

Приемането на нов закон е изключение

3. Като изключение е приемането на нов закон. Съгласно договора за функциониране на Европейския съюз и конкретно чл. 288, ал. 3 "Директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до която е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат."
Излиза, че всяка държава има правото да избере формата, чрез която да се постигне съответният резултат за разлика от Регламент, който няма нужда от транспониране. За да се гарантира устойчивост на националното законодателство, се приемат нормативни документи, които третират само отличията от постановките на горните директиви, в т.ч. и Директива 2014/23. Това гарантира спокойствие и предвидимост на инвеститорите, респ. частните партньори при планиране и реализация на дългосрочни договори.
4. Няма разумно обяснение защо при концесиите у нас се е наложило да се разработва изцяло нов закон, при това да се забави неговото приемане от парламента едва на 24.01.2017. Директиви 2014/24 и 2014/25 са транспонирани чрез изменения и допълнения в Закона за обществените поръчки на 15.04.2016 г. А трите директиви вървят в пакет. Отговор може да се търси в:
- опит за въвеждане на корпоративни интереси от партия ГЕРБ, а именно чрез намаляване на прозрачността - например отменяне изискването финансово-икономическият модел да е задължително приложение към концесионния договор;
- опит да се ограничи общественото обсъждане, да се разчита на ниската активност на депутатите в предпоследния ден на работата на парламента и да се приемат лобистки текстове, някои от които застрашават икономическата/националната сигурност на страната.

Заключение

За заплахата от наказателна процедура отговорност носи правителството на ГЕРБ - двата месеца след 8.09.2016 г. изтичат на 8.11.2016 г.  когато то все още е действало, преди да подаде оставка. Затова Партия ГЕРБ би трябвало да даде обяснение за закъснението и как е реагирало на 8.11.2016 г., а не да плаши с "кървави писма".
Поради предстоящи парламентарни избори и липса на действащ парламент, който да се произнесе върху ветото на президента, не може да се налагат санкции. Към това трябва да се прибави и изискването на Закона за концесиите да се разработят 2 наредби, без които законът е неприложим. А за тяхната разработка, провеждане на общественото им обсъждане, изработване оценка на въздействието и одобрение от парламентарни комисии, няма време и действащ парламент.
Нормално е двата месеца да текат, след като има ново правителство и парламент, а въвеждането на Директива 2014/23 да се направи като поднормативен акт към действащия закон за концесиите, което е възможно в лимитирания срок. В тази връзка служебното правителство може да информира ЕК за създалата се ситуация.


Проф. Вълко Гергелчев, геолог:

България е най-богатата
страна на златни ресурси

България е най-богатата страна на златни ресурси Ц не запаси, а ресурси, които още трябва да се проучват. Това кара много от чуждите инвеститори, особено от Канада, да идват и да експлоатират нашите находища. Съгласно законите на Европейския съюз, фирмата, която проучва дадено находище, е неин собственик.
Бойко Борисов се хвалеше за проучването за нефт и газ в шелфа на Черно море от ДПентахаусУ и ДШелУ. Ако се потвърди за такива запаси обаче, те са на ДПентахаусУ и ДШелУ и ние ще сме длъжни да ги плащаме.
Челопеч е едно от най-големите находища в Европа. Първоначалните запаси от злато са били 2200 тона за 1 милиард и 100 милиона, като там се включват не само злато с медта, но и злато с оловото, злато с живак и самородното злато.
Изчислил съм, че за 10 години фирма ДДънди прешъс метълсУ е добила 52 000 тона арсен, от тях 41 000 тона отиват в концентрата. А концентратът се вози с отворени камиони-самосвали, замърсява природната среда до Златица и Пирдоп и оттам се качва на вагоните, също отворени и те заминават за Бургас. От Бургас по-рано се караха в Испания, сега в Намибия, където са заводите им.
Правителството на Бойко Борисов ни убеждаваше, че нищо не сме добивали преди. Искам да подчертая, че от 1960 до 1982 г. България е на второ място в Европа по добив на олово. По отношение на медта България е била на първо място от 1950 до 1982 г.
За златото Ц от 1950 до 1982 г. също на първо място. Уранова руда Ц също. Много некомпетентни личности на ГЕРБ изнасят информация, че България е бедна, че България няма ресурси. Напротив. България е много богата на полезни изкопаеми.
Иван Костов продаде всички тези находища, в т.ч. и на български частни фирми 1000 пъти по-евтино. Челопеч е струвало 5 милиарда, той го продаде за 5 милиона.
Чуждите фирми смятат България за колония. Никой не знае какво точно изнасят, даже лъжат. Това е една колониална кражба на ресурсите. Стратегическите ресурси не трябва да се дават на чужди фирми, защото това е националната сигурност на България.

Из изказване на Кръгла маса за концесиите, 3 февруари 2017 г.