Провокация и/или шоу

Луковмарш ще има и тази година, независимо или по-скоро напук на общественото недоволство и традиционната "забрана" на факелното шествие от страна на Столичната община. Засега Фандъкова и хората й се правят на щрауси, реакция от кметството все още няма, но дори и да има, какво от това? Организаторите му вече дадоха да се разбере, че думата на институциите не струва пет пари. Нямат значение и призивите на различни партии, авторитетни организации като Шалом, посолства и т.н., които солидарно се обявяват срещу тази ежегодна неонацистка проява, която създава напрежение и насажда омраза.
Впрочем, какво се крие зад въпросната провокация, ако погледнем кои са участниците в нея - основно младежи с вид на футболни фенове и хулигански агитки. Убеден съм, че 90% от тях не знаят въобще кой е ген. Луков, нито пък ги интересува. Но със сигурност харесват проявата, за да излеят по улиците на София негативната си енергия, да понабият някой циганин или мигрант, ако им падне на път и да повикат като "царе на положението". Когато човек няма собствена идентичност, търси да се отъждестви с някаква група, само за да си мисли, че уж важи нещо. И да няма отговорност, скрит в глутницата. Толкоз.
По-опасното обаче е друго - колкото повече се отдалечаваме от онова време на българското пронацистко управление, толкова повече младите се профанизират и стават жертва на нови идеолози, които се опитват да преиначат и пренапишат историята ни. А някои откровено ретроградни и профашистки организации като БНС дори се опитват да реанимират в реалността същите зловещи символи, униформи и други "тематични" събития. Ето защо колкото и да роптаем срещу Луковмарш, обществото ни остава фактически апатично към връщането на фашизма и появата на ксенофобска младеж. Виновна за това е политиката като цяло, която държавата ни следва в последните 27 години, довела обществото ни до истинска деградация.