Мостът на магаретата

Склонността към запазване и способността да се извършват подобрения - двете заедно, според мен, правят големия държавник.
Брукс Аткинсън


Едно откритие се състои в следното: виждаш това, което виждат всички, но се сещаш за онова, за което никой не се е сетил. Въпреки привидната затруднителност на дефиницията, понякога се оказва, че да се направи откритие не е твърде обременителен процес. Парадоксът при откривателството се състои в обстоятелството, че колкото по-скромно подхождаме в оценката за обема на собствените си знания и по-критично към "утвърдените" истини, като не забравяме, че всъщност истината не се променя, защото й е повярвало или не й е повярвало мнозинството, то толкова по-голяма е вероятността да бъде извършено откритие. Дори когато то е епохално.
Като например откритието, че подходът на т.нар. "свободни средства" за масова информация у нас спрямо президента на Русия Владимир Путин и новоизбрания четиридесети и пети държавен глава на Съединените щати Доналд Тръмп е еднакъв - върху полето на дезинформацията, с цел манипулация на масовото съзнание. И създаване на негативни образи и на двамата.
В този процес сам по себе си не е налице нищо неестествено. Понеже понастоящем в глобалната политическа архитектура протичат

грандиозни промени

Идеите на Доналд Тръмп в политическата му платформа като кандидат за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом са в руслото на тези тенденции. Утвърдил се в публичното пространство в продължение на десетилетия чрез съзнателното демонстриране на поведение със собствен релеф, в духа на провокативното и екстравагантното, без да излиза извън границите на приличието, все пак Доналд Тръмп не е създател, а творческа реакция на събитията, които се случват в Съединените щати и в света. Неолибералният модел на глобализацията се изчерпва, част от елитите осъзнават това и мотивирани от своите интереси, залагат на нови идеи, нови проекти на социален инженеринг и на нови лидери, които да ги осъществяват.
Противоборството на Доналд Тръмп срещу Хилъри Клинтън всъщност представляваше сблъсък с банкстерите (неологизъм от "банки" и "гангстери"), които заложиха на Клинтън. Това са силите, за които е жизненонеобходимо доларът да бъде удържан като единствена световна резервна валута и затова на всяка цена трябва да продължи финансовата глобализация, която е в ход вече 30 години, а за поддържането й са необходими огнища на военни конфликти.
Зад Доналд Тръмп, при това не само в Съединените щати, но и в Европа, стоят

икономически клъстери

които са против финансовата глобализация, тоест късният индустриален и хипериндустриалните сектори, "реалната икономика". Другата част от върхушката от двете страни на Атлантическия океан използва целия си потенциал, за да запази статуквото. Затова и по-голямата част от средствата за масова информация в България, прикачени директно или опосредствано към чуждестранните неолиберални шлаухи за финансиране, полагат кански усилия да овалят в пера и катран както Владимир Путин, така и новоизбрания американски президент Доналд Тръмп.
За тази технология, доколкото това се отнася до президента на Съединените щати и американските средства за масова информация, вторият "патент" е издаден през далечната 1933 г. По отношение на Франклин Делано Рузвелт.
През 1920-1921 г. икономическата конюнктура в САЩ рязко се усложнява. Печалбите на американските корпорации (декларираните!), които през 1919 г. са 9 милиарда долара, през 1921 г. вече са се сринали на по-малко от 1 милиард. Броят на банкрутиралите фирми през 1921 г. достига 19 700, а безработицата се увеличава от 7,2 на сто през 1920 г. до 23,1 на сто през 1921 г. Задава се нов цикъл на рецесията.
Влошената икономическа конюнктура в САЩ непосредствено след Първата световна война става двигателя за връщането на Републиканската партия на власт в Белия дом, а и в Сената - през 1920 г. 
През целия период 1921-1933 г. (до 20 януари 1933 г., когато Фр. Д. Рузвелт заема президентския пост), политиката на републиканската администрация съчетава две насоки: ограничаване на държавния контрол върху частния бизнес и държавно подпомагане чрез поръчки и субсидии на големия бизнес. Като че ли е напипана рецептата за неспирния във времето

 икономически растеж

През 1929 г. делът на САЩ в световното производство достига 34,4 процента. Двадесетте години на ХХ век са определяни като "златни" или "луди" години заради безметежния и стабилен икономически възход. Но идва "черният петък" - 24 октомври 1929 г., когато е сривът на Нюйоркската борса. Започва Голямата депресия.
Периодът на 20-те години на миналия век е време за несмущаван икономически индивидуализъм, който е в основата на банковите и борсовите машинации, натрупали необратимо скрития, но убийствен инфлационен потенциал. Въпреки известни усилия от страна на Хърбърт Хувър през последните две години от неговия мандат като президент за противодействие на депресията като например орязване на данъците за семействата с ниски доходи, увеличаване на държавния дял в брутния национален продукт от 16,4 до 21,5 процента през 1931 г., увеличаване на данъците върху високите доходи до 63 на сто през 1932 г. - най-високият ръст на данъци в мирно време, то задвиженият механизъм на икономическия спад не може да бъде спрян на прима виста.
Паниката след срива на борсата тласка обикновените американци към банките, за да теглят от спестяванията, а и мнозина са останали без работа. Чужденците също губят доверие в долара и общият натиск в банковата сфера чрез намалели драстично вложения и неограничен стремеж към теглене от сметки докарва през 1931-1932 г. до фалит 5096 американски банки с капитал 3 млрд. долара. Националното производство спада от 114 пункта през август 1914 г. на 54 пункта през март 1933 г., безработните от 3,2 на сто през 1929 г. стигат до 24,9 процента през 1933 г.

Социалната поляризация

в страната се увеличава скокообразно. Ето я обстановката, подготвила спечелването на президентските избори през ноември 1932 г. от демократа Франклин Делано Рузвелт. "Новият курс", който той поема, включва прокарването през Конгреса на пакет от закони, които подпомагат фермерите, профсъюзите, стимулират американския износ и регламентират банковата дейност. Реакцията на консервативните политически кръгове в Съединените щати не закъснява. У тях се оформя категоричното убеждение, че "Основна тема на новия курс на господин Рузвелт е войната срещу бизнеса".
Пресата в Съединените щати в преобладаващата си част също отваря фронт на Франклин Д. Рузвелт. През 1935 г. 60 на сто от американските вестници се обявяват срещу неговата политика. Обвиненията към него, тиражирани в многохиляден брой, са, че е "объркан симпатяга", "слабоумен Луи ХІV, душевно болен, комунист, тиранин, клетвопрестъпник, фашист, социалист, деморализатор, развратник, присвоител, капризен, нахален, магьосник, самозванец; страдащ от проказа, сифилис, Едипов комплекс, напикаване, импотенция, рак, кома", че е съвременна политическа Жулиета, която се сваля с народа от балкона на Белия дом, че е "подменен и затворен в лудница" и пр. Сервилната журналистика си е нарисувала мишена - Новия курс на Франклин Делано Рузвелт.
Първата организирана кампания в американската преса


срещу държавен глава

на Съединените щати е срещу Ейбрахъм Линкълн преди и по време на Гражданската война (1861-1865 г.). Той е бил описван като "страхлив, оглупял, бавен, впиянчено нищожество, изрод и дегенерат".
Сто и шестдесет години по-късно арсеналът на манипулационните похвати на средствата за масова информация, поставили себе си в служба на групи на тесни интереси, са твърде разнообразни. Като например бомбастичните съобщения по не една от българските телевизионни канали за "стотиците хиляди демонстранти" върху цялата територия на Съединените щати срещу встъпването в длъжност на Доналд Тръмп.
Манипулацията на масовото съзнание от пронеолибералните масмедии в България в посока "антиТръмп" е повсеместна. Дори преводът на български език на заглавието на неговата биография "Never Enough: Donald Trump and the Persuit of Success" с автор Майкъл д'Антонио е напълно тенденциозен. Правилният, честният и съобразен с обективната действителност превод на заглавието би бил: "Никога не е достатъчно: Доналд Тръмп и преследването на успеха", което би илюстрирало, че след всеки постигнат успех от него, Доналд Тръмп продължава и по-нататък своите усилия за успех. А преводът на Мирела Бъчварова, издателство "Millenium", 2015 г. е: "Доналд Тръмп: искам всичко". Сиреч е готов да поеме със зинала паст всички благини на света. Като дори ги отнеме от притежателите им. И освен това заглавието изключва асоциацията с положените усилия за постигане на успеха. Образът, обрисуван чрез фалшифицираното заглавие, обаче създава картина на един безделник, ламтящ да задоволи капризите си. Каквито всъщност са стремежите не на Доналд Тръмп, а на цялото антиТръмп-Путиново войнство.
Основното правило на сервилната журналистика е, че ако фактите не съответстват на теорията, те следва да бъдат пренебрегнати. Затова и черните сериали с главни герои Доналд Тръмп и Владимир Путин ще бъдат натрапчиви агресори спрямо нашето съзнание още дълго време.


*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България