Санкции срещу Русия на инат

Момчил Неков,
член на ЕП от Групата на социалистите и демократите

Санкциите на ЕС срещу Русия трябва да паднат веднага. Интересът на България е по възможно най-бързия начин да се възстановят традиционните отношения и пазари с Русия. В резултат на ембаргото и ответните мерки на Москва икономическият спад в ЕС за 2015 година се оценява на 17,6 млрд. евро, а закритите работни места са 400 хил. Българската икономика търпи огромни щети в редица сектори. Според някои оценки преките и непреки загуби за българското земеделие възлизат на близо 300 млн. лева.
На фона на тези щети миналата есен тогавашният премиер Бойко Борисов подкрепи в Брюксел решението за удължаване на санкциите. За чия сметка? За сметка на българския производител, за сметка на всички нас. Е, това ли беше национално отговорното управление?

Новата позиция на България

Достойна позиция зае българският президент ген. Румен Радев. При първото си посещение в Брюксел той заяви пред авторитетна европейска медия: "Не виждам каква е практическата полза от санкциите, докато загубите са очевидни. Опасявам се, че новата американска администрация ще възстанови диалога с Москва, а ЕС ще остане заложник на санкционната война". Виждате ли каква е разликата в позициите? Някой ще каже, че Радев говори така, защото е подкрепен от БСП. Не, бившият италиански премиер и председател на Еврокомисията Романо Проди няма нищо общо с БСП. Но и той се изказа категорично за незабавна отмяна на санкциите срещу Русия. И даде аргумент, че "собствените интереси може да се жертват в името на солидарността, но ако тази солидарност не е нищо повече, няма смисъл да се задържа". Проди може да говори така, защото е с левоцентристки убеждения. Но ето ви цитат от кандидата на десницата за президент на Франция Франсоа Фийон: "Наивна е идеята, че чрез икономическите санкции руският народ може да бъде поставен на колене. Добрите отношения с Русия са стратегически важни за Европа".
Президентът на САЩ Доналд Тръмп също направи коментар: "Поддържането на добри отношения с Русия е нещо хубаво. Само глупави хора биха помислили, че е нещо лошо!"
Категорична в това отношение е и позицията на БСП. В речта си пред заседанието на 49 конгрес на партията, председателката Корнелия Нинова се обяви за активна, балансирана външна политика в полза на националния интерес. Пълноценно членство на България в ЕС и НАТО - да, но и стъпки за отпадане на санкциите от ЕС срещу Русия.

Очевидно нагласите са за промяна на статута. Сега са нужни конкретни действия

По моя инициатива и с подкрепата на 14 други мои колеги евродепутати изпратих писмо до аграрния министър на Малта - страната, която председателства Съвета на ЕС, и до еврокомисаря по земеделието Фил Хоган, в което заявих: "Фермерите в Европа се нуждаят от вашата помощ. Ембаргото, което Русия наложи, постави под голям натиск вече страдащия земеделски пазар на ЕС. Фермерите и земеделските кооперации загубиха един от най-големите си пазари за износ. Европейските фермери имат нужда политическата безизходица между ЕС и Русия да приключи. Затова ви молим да предложите на Европейския съвет стратегия за изход от санкциите срещу Русия. Санкциите трябва да служат като мотивация вместо наказание. Следователно, вярваме, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат постепенно преустановени, докато мирният процес между Русия и Украйна прогресира, а не едва когато Минският мирен план се осъществи напълно".
Този проблем е приоритетен за мен и ще продължа да се боря за падането на санкциите, дай Боже, в сътрудничество с новото българско правителство на БСП.

Защо санкциите трябва да паднат двустранно, и то час по-скоро?

Тази своеобразна "война" не носи ползи на никого, напротив, води само до задълбочаване на кризата и изостряне на отношенията между Европейския съюз и Руската федерация. Европейците, които страдат от тези санкции, са многократно повече от тези, за които се твърди, че са потърпевши от кризата. Това не са единиците европейски политици, а хилядите земеделци от цяла Европа, както и туристическият бранш в държавите, с традиционни връзки с Русия в това отношение.
Европейското селско стопанство е изправено пред криза. Наложеното от Руската федерация ембарго донесе широк отзвук в целия сектор и вследствие на това европейското земеделие продължава тревожната тенденция на загуба на своята привлекателност. Несигурностите в сектора правят този поминък по-малко атрактивен и множество млади стопани ще се преориентират към друг бизнес, а още по-лошото е, че няма да има желаещи да се захванат със земеделие. Това ще повлече след себе си проблеми и в много други сектори на икономиката, ще се задълбочи младежката безработица, млади специалисти ще трябва да се преквалифицират. Неолибералните политики на свободна търговия и премахване на защитни механизми за европейските земеделци само допринасят към утвърждаването на тези тенденции.
Наивно е да се заблуждаваме, че в момента, в който санкциите паднат, нещата ще си дойдат на мястото. Не, процесите на възстановяване ще траят дълго.
Статутът на европейския и в частност на българския земеделец се усложнява в известна степен и от Споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна за премахване на вносните мита. Например български пчелари сигнализираха, че вносът на мед от Украйна подкопава родното производство, като миналата година е имало хиляди тонове неизкупена продукция. Също така цената на крайния продукт е паднала с близо 25% на годишна база. Освен това твърдят, че вносният мед не е качествен.
Да, Европейският съюз трябва да се отнася отговорно към държавите в съседство, но без това да бъде в ущърб на европейския земеделец, който става все по-честа жертва на политически решения.

Санкционната война не носи ползи на никого, само задълбочава кризата в отношенията между ЕС и Русия