Необичайно приятелство в сърцето на големия град

Срещата ни е в 12 ч. в Борисовата градина. Идва с колелото, с раница на гърба. И веднага ме пита тук ли ще останем или искам да седнем в някое заведение. Явно това е тестът. Оставаме в парка. И поемаме по алеите.
*    *    *
Срещата ми с Петър Кръстев бе случайна. "Сблъсках" се с него и изложбата му в подлеза между президентството и Министерския съвет, в Клуба на фоторепортера. И останах пленена от фотосите на... катерички, снимани отблизо. И на хора, които се усмихват, хранейки тях и птиците, кацнали по ръцете им. Не се поколебах. Звъннах му още на другия ден. Така се озовах в Борисовата градина. А той, моят гид в царството на дървесните и животинските видове, ми показа частица от нея и от себе си.
Пепи, така го наричат не само приятелите, но и редовните посетители на парка в сърцето на столицата. Всяка сутрин, независимо от капризите на времето, той е тук, в "неговата" Борисова градина, за да храни катеричките, синигерите и враните. И те го познават, а на някои дори е дал имена. Това ли е основното му занимание? Като че ли да. Шегува се, че неговите началници са четириноги, но всъщност с животните прекарва повече от времето си. Не отказва работа и е работил къде ли не, но най-вече гледа и разхожда почасово кучета и котки. Доволен е, че работи онова, което обича най-много.
Завършил е гимназия с профил химия и биология, но любовта към природата и животните датира от първите му детски спомени. Фотографията му е хоби, но и ген - дарбата му е заложена по бащина линия. С носталгия си спомня за първия фотоапарат - стария "Зенит" на неговия баща. И сега техниката му не е писък на модата, но снимките стават вълшебни. Божа работа - идва от симбиозата между човека зад обектива и обекта пред него.

*    *    *
Пепи "разговаря" с катеричките и синигерите. Те идват, щом ги повика с характерно подсвирване. Доверяват му се и той ги храни. Грижи се за тях и ги пази от недоброжелатели, а такива според него не липсват. Необичайното приятелство се зародило преди години. Разхождал се в парка и видял жена да храни катеричка. Бил впечатлен, грабнaл фотоапарата и заснел видяното. И решил да опита. По-късно дядо Иван го научил как да храни рунтавелките. И историята започнала. С търпение, постоянство и любов, споделя тайната рецепта Пепи.
Покрай него и други се запалили - малки и големи. Идват и хранят животните, носят му орехови ядки и семки. А той им разказва всичко, което не спира да "попива" за Борисовата градина, нейната история и обитатели. Така се оформя група приятели на парка. Ние сме нещо като секта на "звероукротителите", разказва с усмивка Пепи. И допълва, че човек е свързан с природата, а отдалечаването от нея носи само проблеми.
Който иска да ме види, идва тук, отговаря Петър Кръстев на въпроса дали не се чувства чудак. "Щастлив съм, че Борисовата градина я има. Потопилите се в нейната атмосфера не съжаляват. Дори се вдъхновяват. Природата е безусловен и неизчерпаем източник на вдъхновение", допълва философията си той.
Доволен е, че хората, които обичат парка и обитателите му, стават все повече. Но и се притеснява - не знае кой с какви мисли е в главата. Срещали го случайни минувачи и искали да им хване катеричка, за да си я гледат в клетка. Имали такава, тя им ядяла мебелите, но те я шамаросвали, за да я укротят, разказва с болка Пепи. Трябва да използваме изкуството за чисти цели, да сме посланици на доброто, разкрива кредото си фотографът.
И споделя мечтата си - да направи сборник с визуален речник за историята на Борисовата градина. Приемаме я като даденост, а този парк е душата на София, създаден е с много любов и трябва да го съхраним, допълва Петър Кръстев. Събирането на шумата по този груб начин лишава дърветата от храна и ги убива, продължава той. В парка е имало около 200 дървесни вида, а днес не само се секат дървета, но и изчезват някои видове, разказва познавачът. Вечната война между невежеството и знанието продължава. Преди е имало война за Борисовата градина, сега пак има хора, които не биха имали нищо против да я ликвидират, разказва Пепи. И допълва, че животните изискват грижа, че не са плюшени играчки. Тук, в своята среда, те са щастливи и ни помагат да се отдалечим от злободневието, омразата, ненавистта и пошлостта.
*    *    *
Защо късаме връзката с природата, не спира да се пита Пепи по време на обиколката ни в Борисовата градина. Най-великите умове са я обичали и са били в симбиоза с нея. Скъсаш ли тази връзка, спираш да оценяваш малките неща в живота, продължава той.
Природата лекува такава, каквато е. Още не разбираме нейната енергия напълно, но я усещаме. Тук времето спира, стресът изчезва. Ти си себе си, оформя философията си Петър. И между другото не спира да разказва за уникалните дървета в парка, за "обикновените" катерички, за синигерите, за совите, таралежите и невестулките, които живеят тук.

*    *    *
В края на разходката ни се осмелявам да го попитам за нещо различно от животните и Борисовата градина. Отговаря с охота, но гласът му потъва някъде навътре. И смехът му секва. "Вълнува ме всичко в обществото и затова съм тук. Дразни ме, че ценностната ни система изчезва, че се налагат материализмът, злобата, арогантността, бездушието. В политиката няма правила. Където няма морал, няма и ценностна система. Когато нещо не се гради на основни човешки норми, то не е истинско", допълва простичко той. Може би много хора отиват с добри намерения в политиката, за да направят нещо за България, но "другата" среда ги прекроява и те се видоизменят."
Според Пепи всеки човек е малко или много политик с действията си, с изборите, които прави всеки ден. С войната, която води - дали да тръгне по лесния или по трудния път, как да почива, дали да чете или да гледа телевизия, дали да говори или да замълчи...
"Всичко е много фино. Боли ме, че хората са първосигнални и не мислят, преди да направят нещо. Не оглеждат нещата от различни страни. Впуснали са се да оцеляват, а когато тръгнеш да оцеляваш, правила няма. Най-красивото и най-финото е тук, сред природата."

*    *    *
Борисовата градина е неговата обетована земя. Тук щастието е в непосредствена близост. Петър Кръстев е наясно, че не можем без цивилизацията. Но е убеден, че хората трябва да намерят баланса между работата и свободното време, между цивилизацията и природата, между модерното и вечното. Защото природата може без нас, ние не можем без нея, не само като храна, а като духовна среда.
"Не е необходимо да правите нещо специално, просто седнете на пейката, разходете се по алеите, мълчете. Много по-добре е, отколкото да седнете на кафе в заведение и да запалите цигара. Ето, пушенето например ви прави зависими от щастието - ако нямате пари, не можете да си купите онова, което ви носи удоволствие. Модерният човек прави удоволствията недостъпни и щастието - опосредствено. Привързва се към неща, които невинаги може да има. А когато се привържеш към природата, щастието става достъпно."
Петър Кръстев е щастлив човек. И сподели щастието си с мен. Споделя го всеки ден с десетки други хора. А какво ни пречи да се приближим до щастието сами?

Снимка ЛИЧЕН АРХИВ


Снимка Росица ВАСИЛЕВА



2007 г. Първата жена, която Пепи вижда как храни катеричка


Калоян е направил график на баба си кога да го извежда в парка, а срещите с катеричките нанася в специален дневник с рисунки


Моника и нейната майка са от приятелите на Пепи, които му дават орехови ядки, за да храни приятелчетата си в Борисовата градина


Петокласничката Вики е редовно в парка, където се грижи за рунтавелките
Снимки Петър КРЪСТЕВ