Изпиши вежди, извади очи

Георги Гьоков

След поредица от протести през миналата година управляващите от ГЕРБ, РБ и ПФ решиха да въведат "нов" модел за подпомагане на семейства с деца с увреждания. Идеята на този модел бе, вместо да се получават различни видове помощи, да се дава една, която съдържа всички стари. Всичко това се случи без широко обществено обсъждане и консенсус, само с благословията на министър-председателя. "Новият" модел за подпомагане беше предложен още през септември от тогавашния социален министър Зорница Русинова. И въпреки, че бе категорично отхвърлен от протестиращи родители на деца с увреждания,

не закъсняха хвалебствията

на корифеите в социалната сфера от ГЕРБ за него, а проправителствените медии написаха: "След години отлагане и безхаберие държавата най-накрая взе адекватно решение в полза на децата с увреждания - драстично скача размерът на месечните помощи за тях." А със закона за държавния бюджет за 2017 г. "новият" вид помощи стана факт. И отново всички медии, в услуга на управляващите излязоха с гръмки заглавия -  "930 лева за деца с увреждания", без уточнението, че това е само за една малка част от тях, за децата с най-тежки увреждания. Диференцираните размери на подпомагането трябваше да гарантират по-голяма справедливост и по-добра целенасоченост на подкрепата за децата с трайни увреждания, освен това и по-високи размери на подпомагане. Но така ли се случи на практика?
Още при анонсиране на този "нов" модел за подпомагане на семействата с деца с увреждания и после при приемане на бюджета за 2017 година, ние от левицата (от парламентарната група на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ), предупредихме (алармирахме обществото), че с новите правила за подпомагане на семействата с деца с увреждания всъщност за по-голямата част от тях

парите ще бъдат орязани

а други ще останат без личните си асистенти и без други социални придобивки. Защото са отнети всичките им добавки за интеграция по Закона за интеграция на хората с увреждания. Отнета е и възможността да получават конкретна подкрепа от държавата за ползването на балнеолечебни, рехабилитационни и други услуги. А също така се оказва, че тези деца са изведени и от обхвата на подпомагане за диетично хранене и лекарствени продукти. Доста нескопосан е и подходът при определяне на границите за вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност, като е допуснато застъпване на крайните проценти, което неминуемо ще създаде предпоставки за субективно и неправилно тълкуване при определяне на групата, в която следва да бъде включено конкретното дете с увреждане.
Въпреки широко прокламирания диференциран подход ние твърдяхме тогава, продължаваме да твърдим и сега, че това обезщетение не е определено от нуждите на децата и от специфичните им потребности, а е определено от отредената в решението на ТЕЛК степен на увреждане. А е пределно ясно, че макар и с еднаква степен на увреждане, децата с различни диагнози, с различен вид увреждания, са с различни потребности.
Диференциране на подпомагането е необходимо, но на този етап

няма готовност и консенсус

за неговото въвеждане и прилагане. Далеч по-добре е, без да се отнемат придобивки (получавани на основание степента и вида на увреждане), трайно обвързване в законодателството на размера на месечната добавка за отглеждане на дете с увреждания с размера на минималната работна заплата, т.е. да го съобразим с икономическата динамика в страната. Това би внесло сигурност по отношение размера на социалната помощ за тази уязвима социална група и създаване на по-добри условия за отглеждането им в семейна среда, докато се изработи адекватен, приемлив за обществото и потърпевшите механизъм за диференцирано подпомагане. Не приеха нашето предложение за обвързване на това плащане с минималната работна заплата под предлог, че това, което ГЕРБ предлага, е по-добро, но не обясниха за кого е по-добро - за семействата, които отглеждат деца с увреждания, или за държавата, която ще спести някой и друг лев.
И сега, само месец след като влезе в сила Законът за Държавния бюджет за 2017 и т. нар. нов модел, хората разбраха, че нищо ново и нищо по-добро не са получили, дори напротив - за едни средствата за подпомагане са орязани, а други ще останат без обичайно полагащите им се социални услуги, например без лични асистенти.
Въпреки твърденията на Министерството на труда и социалната политика, че намалението на парите за подпомагане в масовите случаи е "минимално", а акцентът и увеличението е към по-тежките случаи, това е на път

да провокира социално недоволство

От твърденията на родителите на деца с увреждания пък става ясно, че за най-масовата група деца с увреждания (с ТЕЛК между 50% и 70%), в която влизат около 12 хил. деца, финансовата помощ е с 20 лв. по-малко от преди. За най-тежките случаи (при деца с ТЕЛК над 90%, които са малко по-малко от 6 хил. на брой), наистина има увеличаване на помощта с между 534 и 580 лв., но за сметка на това семействата ще бъдат лишени от възможността да получават редица други социални услуги, като лични асистенти, назначени по евро или национални програми, средства за балнеолечебни, рехабилитационни и други, т.нар. социални услуги. Т.е. и те са ощетени защото средствата сумарно се оказват по-малко.
Но

най-големият проблем

е, че въпреки т.нар. диференциация не се постига такава. Т.е. семействата на децата с увреждания отново няма да получават адекватно на потребностите на децата си подпомагане.
Родителите са готови да излязат на протест. Няма нищо по-естествено от това за една демократична държава. Но става ясно, че с протести не се постигат исканията или се постигат временни успехи. По-голяма вероятност да се случат адекватно нещата има, ако по време на избори (какъвто е настоящият момент), хората се запознаят с платформите на тези, които искат тяхното доверие, и да видят кой предлага решения на техните проблеми и политики в полза на хората и с гласа си да го подкрепят, за да може, управлявайки държавата, да реализира тези политики.
Аз твърдя, че най-адекватна политика по отношение на проблемите на хората с увреждания е имала, ще има и в бъдеще Българската социалистическа партия.