Репресии и депресии

Сава Кръстанов
 

В „Синята писана“ вечерта започна с изненада. За първи път Наску Атанасов черпи всички от интелектуалния кръжец на водкопийците. Тинката оставя на масата  бутилка руска водка и тържествено обявява:
- Наску черпи по случай създаването на нова партия.
Всички отправиха изненадани погледи в  Наску, но той не бърза, знае той как да напомпа напрежението в слушателите до кипване. Сипа ни от питието, светна  водката в чашата на всеки от нас, отпи от своята и чак тогава проговори:
- Новата партия ще се нарича „Депресия“! Каня всички ви за учредители.
Коритаров, то се знае, незабавно стана и заяви, че е съгласен, стига Наску да поръча още една бутилка. Наску го погледна строго и му посочи да седне, щото разваля ритуала:
- И това ще стане, но първо съм длъжен да опиша като как и защо ще я правиме тази нова партия. Провокиран съм от вчерашното изказване на нашия роден, български, генерал-пожарникар! Бил репресиран. Първо дядо му, после баба му, а в последно време и той, щото му напукали магистралите! Цяла нощ след това мислих и открих, че това твърдение вече се е превърнало във визитка  на цял куп бивши комунисти, сега видни гербаджии, влезли във властта.
На това място Наску направи пауза, огледа ни, отпи бавно и продължи:
- Плевнелиев, председателката Цецка, политици още от времето на Иван Костов, изстрадали поети и всякакви лапачи, забравили какви са били. Всички те, въпреки репресиите към тях и семействата им, проявили героизъм и успели  да завършат безплатно образованието си, да работят на престижни места и да натрупат значителни материални блага през „страшното“ тоталитарно време!
Тук Гачо, пенсионираният професор по философия, се намесва както винаги авторитетно:
- Така е в живота. Нещата са добри и лоши, черни и бели. Щом има репресии, значи има и депресии. Вече години наред, всички ние тук и целият български народ сме депресирани от репресирани управляващи. Не могат да се изброят депресиите, от които страдаме. Безработица, бедност, болести, битова престъпност…
Тук най-неочаквано се намеси бившият счетоводител Манолков, дето обикновено мълчи и кротко пие в края на масата ни. Сега проплака:
- Ето, аз например не мога да си позволя да отида на театър! Пета година кракът ми не е стъпвал в театър! Това си е депресия на N-та степен! Моята Гичка вика: “Що ти е театър, гледай какви комедии ни играе Бойко и неговата трупа!“, но аз й викам: „Бойко си е Бойко, знаем си му програмата, но аз искам Шекспир“!
- Точно затова днес ви каня всичките да основем новата партия „Български депресивен съюз“! А, наздраве!