28 Март 2024четвъртък15:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Поезия

Стихове от Кристиан ДОЧЕВ

/ брой: 29

автор:Дума

visibility 909

Кристиан Дочев е роден на 12 октомври 1993 г. в София. Студент последен курс в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология. Работи по програмата „Приятели на българските съкровища“ на ННЕК-ЮНЕСКО, където е част от ръководството на организацията. Автор е на стихосбирката „Изгубена душа“ (2016).


Стихия

Една празна и тъмна стая,
в нея хиляди мисли сноват,
стените студени - черни и грозни,
притискат ме и сякаш крещят.

Свит в ъгъла треперя и плача,
в мрака непрогледен съм сам,
страхът прегръща ме до болка,
дъхът ми пресеква - оставам ням.

Навън чувам бурята тежка - гърми и трещи,
самотата, с яростна злоба, вика и крещи,
моето име изрича, иска душата ми да сломи,
да събори моите четири стени.

Но понякога демонът на любовта нея довежда,
става ми уютно и топло, дори тъмнината изчезва,
с очите си силни и усмивката - топла и нежна,
веднага към светлината тя ме повежда...

Протягам ръка - лицето й красиво да пипна,
но демонът идва, усмихва се леко и я отвежда,
тогава мракът се връща и светлина не остава,
студът ме обгръща и продължавам да плача...




Утро

Всяка сутрин с теб се събуждам,
а ти си все тъй надалеч,
всяка сутрин в небето се взирам
и примирам в болезнен копнеж.

Слънцето лъчи си към мене протяга
и мрака прогонва от моето сърце,
ала споменът за теб не ще да избяга
и отново виждам твоето красиво лице.

Ръцете си разтварям, а очите затварям
- готов да прегърна силно зората
и тайно желая, и се надявам
някак да успееш, да ми чуеш душата.

За мен да помислиш, макар за секунда
и да загрееш със мила усмивка
- тя да погали любовта ми безумна
и да ме дари със нежна милувка.

* * *

Без теб аз вехна кат цвете в пустиня
- самотен и ням насред пясъците,
без теб аз чезна като морската пяна
- незапомнен и разбит във скалите.




Domina

- Къде ли бе ти,
             прекрасна моя,
когато в душата своя
залоствах бурните вълни
на греховното ни море,
изпълнено със страхове?
- Давех се в мътни му води
и тебе чаках,
             мили мой,
да протегнеш ти ръка
и спасиш моята душа
от прекрасната лъжа.
- Любовта ни бе красива!
- И съдбоносна...
- Беше сладостна и дива!
- Но и смъртоносна -
за нас
             и нашия живот
тя бе истинска
богиня злостна.
- Беше страстна!
- И сиротна...
- И властна!
- А накрая пък самотна...
- Спри!
Целуни ме и умри!
- От твойте устни,
             скъпи мой,
гаснат небесата!
- Твойте думи,
             златна моя,
трогват светлината...

* * *

- Защо ти не дойде,
когато аз бях сама
на ръба на пропастта,
обвита в ледена мъгла?
- Ти хиляди врати
           пред мен затвори
и раните от любовта ни
наново пак отвори,
за да горят крехки ни сърца,
задавени от сълзи на самота.

Но с теб един ден отново
ще си спомняме
                смъртта...
И пак безсмъртни
                във живота,
мъртви ще търсим
                любовта.
- Отново ще живеем?
- В някой друг живот...
- И пак ли ще умрем сами?
- Сами...
             в сянка от любов!

* * *

Сега от нас
             нищо не остана.
Само безплътната любов
             на две души,
потънали във вечността,
и спомените
от поредния живот
разпилени из полята
на незнайната земя,
що опива в нас
          любовната тъга
и проклина ни
             на вечна
                   самота...



Време

Времето свършва, когато не спира
- за нашите сърца и мечти зове,
като нас се мъчи, страда, умира
и секундите превръща в часове.

Във един миг една жажда се заражда,
за която жадуват дори боговете,
реална ни същност наяве изважда
и започва вечната борба с ветровете.

Толкоз ли е трудно да познаеме мечтата
и да я следваме със желание докрай,
толкоз ли е трудно да помажеме душата
- да превърнем живота си в сакралния рай?

Защо отказваме се от завети
във името на едната самота
и ценнините от нас си приети
заменяме със душевна немота?

Без отговор всичко остава тогава,
когато въпроси безброй зададем,
времето със съдбата ни венчава
и обрича ни на безизходен плен.



Пустота

Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла!
Грозните сиви колони
на моя скапан живот
със забити ръждиви пирони
крепят моя хомот.
Стърчат тихи и страшни
- бавно душа ми убиват,
а долу на пустата земя,
черна и напукана, сноват
тъмните сенки и една змия.
Тя пълзи и съска безспир,
силно стяга и души
моя душевен кумир
и страданието на сърце ми
превръща в кървав пир.

Сезони се сменят
- все студ и мъгла,
глухите сиви колони
стават по-страшни
щом падне нощта.
Мрачните сенки танцуват
танца на смъртта,
самодоволни ми се присмиват
и към мене протягат ръка
- демоните на моята душа.
Мъглата бавно поглъща
всеки един лъч светлина,
надеждата слана я попарва
и аз оставам сам в пустошта.

Мъгла, мъгла, мъгла,
влага, студ, мъгла,
грозните сиви колони
и кривите ръждиви пирони
все още стърчат във вечността!

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ