Поезия

Екатерина Кунова е родена в София, но прекарва ранното си детство във Враца, откъдето е нейният род. Завършила е висше икономическо образование. Участва в редица хайку антологии. Нейни стихове са публикувани във вестници, списания и алманаси у нас, както и в Сърбия, Хърватска, Словакия, Македония, Япония... Издала е хайку стихосбирките "Пулсът на сърцето" (2002) и "Желание за нежност" (2005) - на български и английски език, както и книгите със стихотворения и хайку "Опит за усмивка" (2008), "Не оставай сама" (2011), "...И продължи нататък" (2012) - избрани творби, "А сега накъде" (2014).

Песъчинки на времето

Откритие

Познах го
по почтеното малко,
което беше избрал.
Познах го
по капките от бодлите
на розите му.
Познах го
по топлината
на измъчената му ръка.
Познах го
по дълбокия кладенец
на погледа му
към мен.
Познах го!



* * *

Вървях,
дълго вървях,
дълбоки прашни следи
оставях.

Бури,
страшни бури
ме връхлитаха,
не ме повалиха.

Градушки
ме настигаха,
с бели съчми
ме обстрелваха.

Оцелях
и стиснала ключа,
спирам
пред бащината си къща...



Преди смъртта

Искам преди смъртта си
да преброя звездите
в очите на внуците.
Искам преди смъртта си
да свия букетче
от цветята по устните им.
Искам преди смъртта си
да видя пораснали фиданките,
които съм посадила.
Искам преди смъртта си
часовникът ми по-бавно
да пропуска своите песъчинки.
Искам преди смъртта си
да стана песъчинка
в прегръдката на морето.



Морска любов

Бурен вятър бушува
в гърдите ми.
Урагани връхлитат
душата ми.
Ледена градушка
разкъсва тялото ми.
Огнени лъчи прогарят
кожата ми.
Задъхана копнея
по нежния полъх
на хладния вятър.
Самотна живея
със спомени
за гальовния бриз.
О, мое любимо море,
колко далече
отплува!
Поспри за малко, море.
Аз идвам при теб.


Свят без болка

Тишина ми дайте,
да чуя трепета на въздуха.
Самота ми дайте,
да се спася от стреса.
Топлина ми дайте,
да си почина от сушата.
Ръмеж ми дайте
за посев на цветята.
Листопад ми дайте
за мекия есенен килим.
Бетовен ми дайте,
да чуя гръмотевицата на бурята.
И сняг, сняг ми дайте,
да ми бъде покривало
за оня свят, свят без болка.


Мрежата

Гледам през прозореца
към покрива на света.
Премрежен е погледът ми
от годините.
Виждам само контури.
Ах, тази мрежа!

Приближавам се до стъклата.
Време е да ги измия.
Мрежеста е прахта,
всичко е като в мъгла.
Ах, тази мрежа!

И внезапно в близкия ъгъл
съзирам малко паяче.
Своята мрежа плете.
Прояснява се погледът ми,
щастието ми се усмихва.
Ах, тази мрежа!



Забравата

Самотна селска църквичка,
забравена от времето,
със счупени прозорци,
с изкривена от крадци врата,
с ограбен свят олтар.
От дупките на пода
може мишка да се мерне.
А вътре старият свещеник
се движи като сянка.
До църквата наблизо
пред селския туризъм
един хотел се пъчи,
наскоро построен.
На спомените
той подслон не дава.