Преди 1989 г. нямаше оправдания, че циганите са мързеливи

Румян Русинов работи от 1993 г. в сдружение "Проект Права на човека". През 2000 г. е избран за директор на Програма за ромско участие към Институт "Отворено общество" - Европа, в Будапеща. В последните години публикува политологични анализи.


"Ще дойде време да се говори и за жертвите на прехода"


- Господин Русинов, какви са причините за провала на ромската интеграция? Защо до 1989 г. ромите учеха и работеха наравно с всички, а сега не е така?
- Сигурен съм, че много от читателите на ДУМА не са забравили времето на социализма, при което заетостта и сред българите, и сред циганите беше практически стопроцентова. Всеки може да потвърди с лични спомени, че циганите тогава работеха заедно с българите. Децата бяха изцяло обхванати в училищната система. Неграмотността сред циганите, според данни на Министерството на образованието от 80% през 1946 г. бе снижена до 11% през 1990 и то само сред възрастните хора. Т.е. бе на практика ликвидирана. Тогава нямаше оправдания с циганите, че са мързеливи, че не искат да работят и да се образоват. Споменавам тези данни не за да подхраня чувства на соцносталгия, а за да има по-добра основа за анализ на днешната ситуация.
- Как се разглежда циганският въпрос сега?
- Анализите по темата в голямата си част страдат от една обща слабост - разглеждат циганския въпрос извън общата картина за страната. Промените доведоха освен до някои положителни и до немалко отрицателни последици за преобладаващата част от българското общество. Икономическият модел, реализиран по време на прехода, според повечето оценки е неуспешен. Той доведе до масово и бих добавил безотговорно закриване на предприятия, което пък от своя страна доведе до гигантско за стандартите на страната закриване на работни места. Периодът на първоначално натрупване на капитал включваше грамадно източване на обществен ресурс в частна полза. В резултат на всичко това, огромен процент от домакинствата около 78%, живеят под или около ръба на бедността. Задълбочиха се социалните неравенства. Милиони хора бяха тласнати да търсят препитанието си извън пределите на страната.
България от страна във "втория" свят, устремила се към "първия", всъщност след прехода се озова в "третия". Всички изброени отрицателни последици за българите, неизбежно засегнаха и циганите. Хиляди, предимно от по-малките градове и села, преди добре интегрирани на пазара на труда и в обществото, при прехода изгубиха работата си. Казвам тези неща, за да се разсее внушението, че видите ли, като цяло българите преживяват добре, само едни цигани развалят хубавата картина на българската демокрация.
Истината е, че и едните, и другите търпяха несгодите на прехода с тази разлика, че циганите са принудени да изтърпят и обвиненията, че са виновни за всички провали на прехода. Сега е модерно да се говори за жертвите на комунизма, но аз съм убеден, че ще дойде време да се говори и за жертвите на прехода. Извън всякакво съмнение е, че тези над 2 млн. българи гурбетчии (в това число и цигани), които се скитат немили-недраги в чужбина, както и тези 78% от населението в страната, което живее в бедност (отново в това число и цигани) са жертви на прехода. Тук изобщо не споменавам за регреса в останалите области като образование, здравеопазване и т.н.
- Има около сто програми с интегриране на учениците, а те все повече не посещават школата. Също така налице са и десетки европроекти, но ефектът е нулев. Къде отиват тези пари?
- За програмите, аз съм запознат само с няколко, които мога да коментирам. Те бяха реализирани от неправителствени организации предимно в периода преди присъединяването ни към ЕС. Между тях имаше някои смислени, които си струваше да бъдат продължени като държавна политика, имаше и други не особено смислени. Заслужава да бъде споменат процесът по образователна интеграция, в резултат на който над 20 000 деца от десет областни града бяха успешно интегрирани в българските училища. Тези деца тогава, сега са добре интегрирани млади хора, една част от тях са завършили висше образование, някои даже и в чужбина.
Тук е мястото да кажа, някои подробности за периода на европрисъединяване 1997-2007, които малко се знаят. През това десетилетие международната донорска общност имаше водеща роля и подкрепяше граждански инициативи в страната, като част от процеса на уеднаквяване на стандартите и плавно преминаване към демократизация в различните сфери на обществения живот. По отношение на циганите донорската общност дойде тук със своите готови модели за работа, прилагани в западните страни. Това бяха основно дейности за интеграция на емигрантски общности от Африка и Азия в страните от Западна Европа и Америка. Някои автори обобщават тези дейности като модел на мултикултурализъм. Този модел, макар и да има някои положителни черти, има един основен недостатък, а именно, той абсолютизира различията, и така препятства усилията за интеграция. Донорската общност имаше нагласата да налага тук механично тези модели като успешни априори, без да се съобразява с местните специфики. Като например, че за разлика от емигрантите на Запад, циганите живеят по тези земи от 7 века и винаги са намирали сполучлив модел за съжителство, че макар и да има някои културни различия, между българи и цигани няма езикова бариера и т.н. От друга страна, ако отворите учредителните документи на първите цигански организации след 1990 г., ще видите, че активистите възприемат циганската общност не като маргинална, заслужаваща специални политики и обгрижване, а като способна и капацитирана общност, която иска да участва равноправно в изграждането на новото демократично общество. Такава беше между другото и позицията на БСП през март 1990 г.
За съжаление, преобладаващата част от програмите, въпреки някои сигнали от ромски организации, следваше именно споменатата вече логика на донорите, което доведе и до скромните  резултати. Още по-странно бе, че и българското правителство следваше тази логика, особено на фона на приетите държавни програми за интеграция. В последните 2-3 години ситуацията в Западна Европа илюстрира, че тези мултикултурни модели, се оказаха неуместни не само тук, у нас, но в крайна сметка и неподходящи в самите страни от Западна Европа, където са прилагани в оригинал. Искам да уточня, че споменатият успешен проект за образователна интеграция беше един от малкото, при които донорската общност не налагаше готовите си модели а вземаше предвид местните специфики и аспирации. Средствата, насочвани към ромски дейности са една нищожна част от всички средства, подкрепящи граждански инициативи в посочения период, противно на налаганата масирана пропаганда, че едва ли не, всички пари и проекти са за ромите.
- Ако детските се плащат през училищните бюджети, те ще ходят ли на училище?
- Тук се изхожда от една неправилна предпоставка, че по дефиниция циганите и техните деца нямат аспирации към образованието и трябва едва ли не насила да бъдат вкарвани в училище. Забележете, че преди циганите не бяха карани насила, а сами инициираха този процес на образователна интеграция. Разбира се, има и маргинализирани общности, семейства, живеещи в крайна бедност, при които е трудно да се обясняват ползите от образованието но те са изключения, а не правило, както се внушава. Основният проблем е нарастващата сегрегация в образованието. Освен наследената от времето на социализма, обективно тя се случва и заради голямата трудова миграция от по-малки към по-големи населени места в страната. В сегрегираните училища в циганските квартали качеството на образование е значително по-ниско. Там учителите са демотивирани, предават това и на децата и в крайна сметка и учителите и децата са жертви на системата на сегрегирано образование.  Политическата воля на държавата стигна за жалост само до изготвянето на стратегии и програми, но реални стъпки не се предприеха.
- Има ли омраза между българи и роми, защото примерно те не си плащат данъците и основният довод е, че живеят на гърба на държавата?
- Нека оставим пропагандата и видим реалната картина без "тъмни очила". Според експертни оценки 49% от циганите работят постоянна работа, 9,9% работят временна работа, 3,2% имат личен или семеен бизнес а 23,6% работят в сивия сектор, без договори, пенсионни и здравни осигуровки. От сбора на тези числа се вижда, че около 86% от циганите са работещи и само 14% са безработни. Според официалната статистика безработицата в страната е около 11%, т.е. "циганската" безработица я надвишава със съвсем малко. Социалните помощи е невъзможно да бъдат ползвани като основен доход, още по-малко за продължително време. Не трябва да се забравя и фактът, че циганите гурбетчии изпращат пари на своите роднини тук. Всеки може да прецени колко безпочвени и абсурдни са твърденията, че циганите живеят на гърба на държавата.
Убеден съм, че обикновеният българин няма расистки нагласи. За жалост, с цел отклоняване на общественото внимание от съществените проблеми, такива нагласи и омраза се насаждат изкуствено. Вижда се стремежът увеличаващите се социални противоречия в обществото да бъдат представени като етнически. Вярвам, че българският народ ще прояви традиционната си мъдрост и няма да се поддаде на тези внушения.