В Карлово или в Калофер е роден Ботев?

Павел Деспотов
 

Уважаеми читателю. Предполагам, че на тебе наистина ти е омръзнало да се сблъскваш с какви ли не писания по медиите. Омръзнало ти е от плюене или пък от ласкателства за някой временен велможа, който се мисли за нещо велико и изключително.
Със сигурност са ти омръзнали масовото отразяване на поредното убийство на някоя си мутра или пък писанията за новия любовник или новата кола на някоя си фолкпевица. След настъпването на "демокрацията" у нас обаче, след 10 ноември 1989 ., за сериозните неща - за ставащото в българското училище например почти не се говореше. Едва след двехилядната година в медиите започна да се пише за училищното насилие. Но това е само бегъл щрих от настъпващата разруха в образователната система на страната.
Наистина по този начин ефективно се замазват очите на хората за реалните проблеми на нашето съвремие. За съжаление, през този четвърт век образованието ни беше така "реформирано", че основни произведения на Иван Вазов все повече не намират място в учебниците. За съжаление все по-малко млади хора знаят нещо и за великия Ботев, чиято публицистика постепенно бе изхвърлена от училището. 
Кажете ми кой би допуснал в една страна да речем Англия някой да дръзне да вади от учебната програма на училищата произведенията на Уилям Шекспир? И какво би се случило с този някой? 
Ще си позволя да разкажа една случка от живота ми. Прибирах се с тролея и пред мене две ученички учеха за изпит по история и прочетоха от своите записки следното: "Христо Ботев, роден в Карлово, баща Ботьо Петков". На това, което чух, аз просто не издържах и се намесих в техния разговор, като им казах, че Ботев е роден в Калофер, не в Карлово. Те ми се извиниха и ми казаха, че се били объркали. Да, наистина.

Вие се объркахте, мили дечица

ама не е там работата, нали?
Расте за съжаление, едно поколение, което почти вече не знае нищо за Апостола на свободата, а да не говорим, че "Аз се богу моля с тези думи" от средновековната ни литература са му непознати. Или пък делото на онзи хилендарски монах Паисий, поставил началото на Възраждането. Както и многострадалния Софроний Врачански, който с риск за живота си разпространява Паисиевата история.
За съжаление това, което обрисувах току-що, не е някаква апокалиптична картина, а самата истина. Част от нея са и изпадналите по нечие усмотрение от учебниците исторически събития като Хан-Крумовата битка при Върбишкия проход, както и все по-малкото страници, посветени на Втората българска държава.
Да не говорим за почти пълното вече непознаване на античната история на нашите земи. А за опазване на културно-историческото ни наследство дума не може да става. За да може човек да се развива и да надгражда постигнатото, той първо трябва да бъде знаещ и грамотен.
В този ред на мисли се оформи едно мое неангажиращо никого мнение, което бе породено от това, което става в моята област на културно-историческото наследство. То за съжаление не очертава никак добри перспективи за неговото опазване от и за бъдещите поколения. За да има качествено опазване на това наследство, е необходимо (азбучна истина)

наличие на грамотни хора

които да знаят какво точно опазват, да го оценяват, за да могат да го пазят и съхраняват за следващите поколения. Иначе то е само купчина камъни.
За огромно съжаление, в последния над четвърт век българската образователна система произвежда неграмотни хора, които ще продължат разрушителната политика. Няма как да подминем тези неща, защото те са реалност и тепърва ще има да берем "плодовете" на вече насаденото. В последните 26 години наблюдаваме абсолютно разрушаване на ценностната система на народа ни и нейната подмяна с фалшива такава. Всяка политика в областта на образованието и областите, за които споменавам по-горе, в последните вече близо три десетилетия е пълен провал - явно плод на целенасочени действия. Който и да е на власт, няма да може да направи нищо по въпроса, няма как да наваксаш липсващото ограмотяване на цели поколения, израсли по време на прехода.

Непознаването на нашата история

от страна на младото поколение, за което вече споменах, става с любезното съдействие на хора, които съзнателно редактират и пренаписват учебниците по история, премахват събития и цели исторически процеси. Според мен, нуждата от създаването на алтернативна образователна система, която да бъде еквивалент на второ възраждане, е повече от наложителна.
В този ред на мисли възниква и идеята - като част от тази "наваксваща" система на образование и подготовка, за създаването и провеждането на открити за хората мероприятия като курсове и обучения в областта на историята, етнологията, културно-историческото наследство. В тях няма да има изключване и преиначаване на важните събития, неща и личности, а напротив - ще има запознаване с тях. Защото народ, който не си познава миналото, е обречен на небитие. Тази система може да бъде и нещо като паралелна на държавната образователна схема, която практически да бъде дело на самите хора, които не одобряват ставащото.
Според мен програмата, за която говоря, е хубаво да има два етапа (две части). Първият ще обхваща обучението и ограмотяването на лидерите и елита, а вторият ще обхваща организации и структури като читалища, училища и др. Първият етап трябва да бъде част от самото политическо образование на лидерите на държавата и на  политическите дейци. Особено важно е във втората част да бъдат включвани читалищата, в чиито бази да се провеждат въпросните мероприятия. Разбира се, към цялото това нещо ще е хубаво да бъдат включвани и други институции и организации. Основната група хора, към която е насочена втората част на моята идея, е младото поколение. Разбира се, всеки, който иска да се присъедини, независимо от възрастта, е добре дошъл!
Според мен идейно е добре подобна система да има теоретична и практическа част, като първата  се състои от лекции и мероприятия, за които стана дума, а в другата хората ще имат възможност да участват в практически неща като например в археологически изследвания, в краеведски и етноложки експедиции и др. Би било наистина хубаво подобно нещо в страната ни да се развие и самото обучение да става по методика, разработена от специалисти, от хората, които ще обучават. Крайната й цел е образоваността на хората и връщането на любовта у младите към книгите и духовността. И най-вече на

любовта им към Родината

Така българите ще бъдат максимално запознавани с историята на нашите земи, с народните обичаи, традиции и вярвания, с културата ни, с археологията и културно-историческото наследство.
Като виждаме какво се случва с народа ни, едва ли някой би оспорил идеята за необходимостта от разработването и реализирането на подобна програма. На Родината ни й е необходимо едно второ възраждане, което да я изкара от тъмата, в която се намира тя в момента. Този процес ще бъде бавен и резултатите от него няма да дойдат веднага, но плодове обаче ще има. Хубаво ще е да започне такъв процес и в него да бъдат разработвани стратегия, план за работа и конкретни инициативи. Част от тази идея е също така предизвикването на дискусия с обществен характер за ценностите на обществото.
Изходът от каквато и да било криза, било икономическа или друга, са само знанието и духовността. Защото последните две според мен движат прогреса и просперитета на всяка страна и на всеки народ. Реалният изход за един човек настъпва тогава, когато се създаде среда, в която, благодарение на своите собствени сили и знания, той да реализира собствените си цели чрез своята грамотност и духовност.
За да тръгне родината ни напред, трябва просто да се прекрати умишленото произвеждане на неграмотни от иначе умни и талантливи деца, които съвсем не са виновни за това, че системата работи в неправилна посока и ги лишава от истински знания и бъдеще. Всеки труд се нуждае от знаещи и компетентни хора в съответната област, но не по-малко се нуждае от компетентни в духовността българи. А когато един човек е неграмотен, той е лесно манипулируем, необразован, и за него думи като родина няма да имат, според мене никаква стойност.
Мисля, че истинското родолюбие е да искаш  и да градиш неща в своята страна. А родолюбието тръгва от съзнанието, че трябва да пазиш паметта и традициите, когато искаш да имаш бъдеще.