Тръмп, неолиберализмът и глобализацията

Николай Шопов

    Изненадата от избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ беше като слънчев удар за неолибералната общност. Тя все още се намира в стресово състояние, безпомощна и объркана и не знае как да реагира. Ударът беше непоносим, защото всички сили на неолибералите се бяха обединили да не допуснат Тръмп да бъде избран за президент. Значителна част от най-големите телевизионни компании, вестници, политолози, та дори до звездите на Холивуд бяха впрегнати в изборната борба.
Не по-малко усърдни бяха и част от европейските медии. Лидерите на Европа бързаха да кажат своето негативно мнение за Тръмп. Особено активни бяха Оланд, Борис Джонсън и намиращият се във вечен стрес Порошенко. Някои от българските медии не останаха по-назад от европейските си събратя. Дори две телевизии получиха финансиране да работят активно в полза на Хилъри Клинтън. Нали от "Америка за България" заявиха, че повече няма да бъдат тихи и ще защитават шумно неолибералните идеи и интересите на Америка. Питам се защо тази фондация носи името "Америка за България?" Не е ли по-добре да се казва "В България за Америка."
     
Светът се променя

Меркел каза, че "светът встъпва в нова историческа епоха." Щайнмайер заяви, че с "идването на власт на президента Тръмп  окончателно завърши светът на ХХ век." Безспорно е, че завърши една почти 40-годишна епоха. След крушението на СССР, разпадането на социалистическия лагер, разпускането на Варшавския договор и СИВ, вместо да се установи многополярен ред, светът се оказа под хегемонията на САЩ. Щатите се опитаха да бъдат едноличен лидер, който да определя развитието на света, да диктува условията на всички останали. Обама заяви, че САЩ са "избрана нация" и те ще определят правилата на световната търговия и развитието на човечеството.
В досегашния свят доминираше западната цивилизация с нейните идеи, ценности и най-вече интереси. Смяташе се, че всички проблеми могат да бъдат решени чрез либерализма и глобализацията. Всъщност се решиха проблемите на един процент от населението. Либералната демокрация е в криза, несправедливостта е жестока, бедността се увеличава. Този свят рухва пред очите ни. Едни вече търсят как най-безболезнено да се намери изход от това положение. Други искат този свят да продължи да съществува.
    Доказателство за това е продължаващата война в САЩ срещу Тръмп дори след като встъпи в длъжност. Защо е този страх от Тръмп? Защото той се обяви срещу някои от основните либерални ценности. Обяви се в защита на националните интереси, а не на група олигарси, защото смята, че глобализацията е изгодна за финансовата олигархия и транснационалните корпорации. Ясно каза, че и другите държави имат национални интереси, които трябва да бъдат уважавани и те имат право да ги защитават. Увери, че САЩ няма да се намесват във вътрешните работи на други страни, да свалят правителства и да изнасят демокрация.
Разбира се, за Тръмп Америка стои на първо място и той няма да се откаже да защитава националните интереси на САЩ по света. Едно от първите му заявления беше, че ще увеличи военния бюджет и ще модернизира армията. Тръмп иска производството да се върне обратно в САЩ и да се открият нови работни места. В годините, доминирани от либералните ценности и глобализацията 70 000 завода са изнесли производството си в други страни. Новият президент иска тази тенденция да бъде прекъсната. Обяви се за спазване на християнските ценности, на които либерална Европа обърна гръб. Тръмп се обърна към едноетажна Америка, към нормалните семейства. Той е привърженик на традиционното семейство, на традиционния брак. Към тези хора беше насочена неговата предизборна кампания.      
    Защитниците на неолибералните ценности и глобализацията

смятаха, че тяхната власт е вечна

Но тогава няма да има творческо движение на човека и на човечеството като цяло. По този повод Макиавели е казал: "И тъй като човешките дела са в постоянно движение и не могат да стоят на едно място, те се стремят или нагоре, или надолу и много неща, които разумът ти не приема, необходимостта те принуждава да приемеш." Елитите на глобализацията не разбраха сигналите, които бяха дадени от мигрантската криза, от движението на обществените пластове почти в цяла Европа, от "Брекзит". Те се засуетиха едва тогава, когато Тръмп спечели изборите в САЩ. Особено се стреснаха от неговата позиция за блоковото противопоставяне, което смята за непродуктивно. Той се обяви за двустранните договорености в политиката и търговията. С един от първите си укази отмени Транстихоокеанското споразумение и каза, че иска предоговаряне на НАФТА с Канада и Мексико. Показателно е, че първата му среща беше с Тереза Мей, с което даде да се разбере, че настъпва ерата на двустранните отношения. Според Тръмп Европейският съюз е нееднороден и той ще води разговори с тези, които имат тежест. Доказателство за това са проведените телефонни разговори с Меркел, Путин, Оланд, Абе и премиера на Австралия.
Тръмп ще търси промяна в отношенията с Русия и разбирателство по въпроси и теми, които са изгодни за двете страни. Един от проблемите, по които ще работят общо, е борбата с тероризма. Той вече даде задача на военните да изготвят план по този въпрос в срок от един месец и заяви, че радикалният ислямизъм ще бъде победен. Сега не може да се предвиди как ще се развият отношенията между двете велики сили, по кои въпроси ще постигнат разбирателство, но развитие ще има. От телефонния разговор между двамата президенти става ясно, че темите ще бъдат двустранните отношения, търговията, Близкият изток, Украйна. Оптимизъм има, но той трябва да бъде твърде умерен, защото наследството, което Обама остави, е твърде тежко, за да има бързо развитие на отношенията. Тръмп не може да си позволи резки движения, защото вътрешно-политическата обстановка в страната е твърде сложна.

Съпротивата на противниците му

е ожесточена и няма скоро да бъде преустановена. Но това е борба не само персонално срещу Тръмп. Това е борба за защита на неолиберализма и глобализацията. Конгресът непрекъснато се съпротивлява и всячески се опитва да забави назначаването на министрите. Съдът отмени указа му за мигрантите от седем мюсюлмански страни. Бяха организирани многохилядни демонстрации. Средствата за масова информация водят истинска война срещу Тръмп. Дори обявиха десетгодишния му син за "училищен стрелец" и че ще стане масов убиец. Непрекъснато се бълват фалшиви новини, провокации и т.н. В последните дни имаше сериозна провокация с твърдението на американски журналист, че Путин е убиец. Събитията, които стават в Украйна, в момента също са анти Тръмп. По всички начини се стремят да попречат на Тръмп да подобри взаимоотношенията с Русия. Борбата ще бъде продължителна и жестока и все още с неясен край. Привържениците на неолибералния модел и глобализацията ще мобилизират всичките си сили в тази война.
   
А Европа е на кръстопът

Как ще се откаже от своите грешни тези, от неолибералния модел? Европейските лидери нямат стратегия, защото те просто изпълняваха това, което им каже Вашингтон. Кухите фрази за евроатлантическите ценности и клишетата вече не работят. Ще се промени ли фонът на политическия живот? Може би в Европа ще настъпят промени. Марин льо Пен каза, че "ЕС е мъртъв, но все още не знае това." Разбира се, това е силно преувеличено, но че няма да бъде същото в бъдеще е сигурно. Срещата в Кобленц показа, че десните и националистите са в настъпление. Знаем за позицията на Вишеградската четворка, за развитието на политическия живот в Холандия и Италия, където също ще има избори, за разногласията в Германия. Във Франция левицата е разколебана, десницата също не се намира в добра кондиция след скандалите. Австрийският канцлер заяви, че първо австрийци трябва да се наемат на работа, а не чуждестранни работници. За "Брекзит" всичко е казано и не е необходимо да коментираме.
Ясно е, че Европа се намира в изчаквателна позиция. Срещата в Малта беше показателна. Вместо да се разисква основният въпрос за мигрантската криза, дебатите са били за отношенията със САЩ. Европейските лидери очакват конкретните действия на президента Тръмп и затова никой не отговори на въпроса за взаимоотношенията между Европейския съюз и САЩ. Но тази изчаквателна позиция може да задълбочи още повече проблемите пред европейските лидери. Необходими са решителни действия, за да не бъде изправен ЕС пред фатална криза. Юнкер в последната си статия казва, че Европа е готова да върви по своя път и без Тръмп. Тя ще се бори за справедливост, против бедността, за солидарност, за отворени граници. За съжаление фактите говорят друго. Несправедливостта се увеличи неимоверно, границите са затворени, солидарността все повече отсъства. Ще повярват ли народите на Европа, че ЕС може да изпълни тези пожелания? Готови ли са за това водачите на Европа?

    А къде е България

в тази сложна и постоянно изменяща се политическа обстановка? България е пред избор и в буквалния, и в преносния смисъл. От бъдещите парламентарни избори ще зависи по какъв път ще тръгне страната. Сега се откриват възможности да се поправят много от допуснатите грешки. Трябва да признаем, че има криза на демокрацията в България, защото управлението отдавна напусна публичните институции и отиде в ръцете на хора, които никой не е избрал. Доказателство за това е признанието на Бойко Борисов, че голяма част от министрите са му били предложени от Прокопиев. Трябва да признаем също така, че има криза на държавността поради некомпетентност, некадърност и обслужване на корпоративни интереси. България е разрушена държава, независимо от приказките за саниране и строителство.
Само за два дни падна осветително тяло в тунел, тавана на Народната библиотека, парапет на жп линия в Шумен и пропадна "Пещерското шосе" в Пловдив. Заради недалновидната ни политика ние сме заобиколени от всякакви инфраструктурни стратегически проекти. Вместо енергиен център на Балканите ние ще се молим за руски газ, но от Турция или Гърция. Железопътното трасе от Белград до Гърция също заобикаля България. Ние оставаме в периферията и ни остава само да махаме с ръце на профучаващите покрай нас.
    Сега е моментът българските политици да покажат политическа воля, решителност за защита на националните ни интереси. Да покажем самочувствие, че сме равноправни членове на ЕС и НАТО.