Приказка за принцесата, която никога не е обичала

"До всички мъже в този град. Млада наследница, напълно с ума си и с ясно съзнание, никога никого не обичала, нито майка си, нито баща си, нито котката си, търси мъж, който да успее да я заинтересува, развълнува и прелъсти. В посочения ред. Срещу значително възнаграждение." Тази предизвикателна обява е разлепена по стълбовете на голям град със стъклени небостъргачи. В един от тях, на трийсет и третия етаж, очаква своя принц героинята на Карол Фрешет - Беатрис. Също като средновековна принцеса тя има дълги коси, които се стелят на вълни и стигат почти до под кръста, но като съвсем съвременна жена е изпълнена със страх и самота. Така започва една съвременна приказка за двама самотници, които са възприели жестоките правила на големия град, където всеки е сложил своята броня, скрил се е зад измисления си образ - принцесата в своята висока кула за Беатрис и хладнокръвния ловец на награди за Жан.
Историята в пиесата на канадската авторка Карол Фрешет "Жан и Беатрис" е всъщност история за криволичещото между измислици, илюзии, лъжи и фантазии пътуване един към друг, за болезненото търсене на истината за себе си и за другия. В паметта им са останали някакви сцени, някакви яростни схватки, но вече не си спомнят защо са се карали. Защо тя го заключи? А той защо искаше да я удари? Забравили са. Пият кафе и мълчат. Той поставя ръката си върху нейната и така е всяка сутрин до...
Приказката за съвременната принцеса, която никога не е обичала, има своя край. И той е изпълнен... със Светлина! - така режисьорът Бойко Илиев, който поставя "Жан и Беатрис" за първи път у нас на сцена-клуб "МаксиМ" в Театър "Българска армия", допълва историята за принцесата и ловеца. Елена Петрова е в ролята на Беатрис, а Иван Радоев е Жан. Сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, а сценичната пластика на Камен Иванов.                                                    
 
Неочаквани схватки - Иван Радоев и Елена Петрова в сцена от спектакъла
 

Елена Петрова в ролята на Беатрис