Как бе обезличена професията на ветеринарния лекар

Проф. д-р Йордан Костадинов

През последните години във всекидневния печат и някои електронни медии непрекъснато се изнасят различни факти за отделни периоди от нашата национална история - за състоянието на икономиката, здравеопазването, образованието, науката, културата, за външната политика и др. Допуска се да се пише и говори, че няма държава и че нищо не е направено в България през последните 50-60 години. А тези, които си позволяват да пишат и говорят само за някои негативи в развитието на нашата държава, имат претенции за утвърдени експерти и специалисти. Ако това е така, редно е да си признаят, че тази висока квалификация повечето от тях са я придобили в български училища и университети.
С 48 години непрекъснат трудов стаж в областта на ветеринарната медицина, с личните ми посещения във всички области и в по-голяма част от общините в България, имам основания да посоча, че след 1950 г. голяма част от селищата в нашата страна за първи път са били електрифицирани, водоснабдени, имат изградени пътища, нови училищни и здравни сгради, висши учебни заведения извън София, модерни промишлени предприятия, АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ-ове, фармацевтични заводи в Разград, Дупница и Пещера, научно-производствени ветеринарномедицински институти (заводи) в София, Враца, Сливен и Радомир, Нефтохим Бургас, множество текстилни предприятия и обущарски заводи, многобройни кланици и предприятия за преработка на месо и мляко... Построени бяха голям брой почивни бази и санаториуми, вкл. и резиденции за по-специални случаи.
Голяма част от тези производствени мощности и от социалната база и понастоящем се използват и осигуряват постоянни работни места.
С изключително голямо неудобство и съжаление ще отбележа, че през последните години поради незнание, а понякога и умишлено, се омаловажава и обезличава професионалната идентичност на някои професии, което логично

води до трайни и мащабни загуби

в икономиката и социалната сфера и на обществено доверие. Подходящ пример за обезличаване на професионална идентичност е ликвидирането на изгражданата в продължение на 130 години вътрешно и международно призната Национална ветеринарномедицинска служба (НВМС) на България с включването й в създадената през 2011 г. Българска агенция по безопасност на храните(БАБХ). В наименованието на тази нова институция няма и една дума за ветеринарна медицина или ветеринарномедицинска дейност, макар че нейните подразделения са настанени в базите на НВМС в цялата страна, (институти, окръжни и околийски лечебници за животни).
Резултатите от функционирането на БАБХ в развитието и здравеопазването на животновъдството в доста случаи не са добри. Това е така, защото е подценена ролята и мястото на ветеринарната медицина като сложна, комплексна и непреходна дейност за развитието на животновъдството и неговото здравеопазване.
Здравеопазването на всички видове животни (продуктивни, диви, зоопаркови, домашни любимци, циркови и др.) е непрекъснато във времето (а не кампанийна) и отговорна дейност срещу всички заразни, паразитни, незаразни    болести, отравяния и др., а не само срещу заразните болести.
В същото време са подценени доказани принципи и методи за постоянен във времето и непрекъснат по цялата верига ветеринарномедицински контрол върху качеството и безвредността на животинските суровини и хранителни продукти, а това са най-рисковите за здравето на човека хранителни продукти.
Наблюдава се тенденция за подценяване ролята и значението на научноизследователската и лабораторно-диагностичната ветеринарномедицинска дейност и частната ветеринарномедицинска практика, които реално носят най-голяма отговорност в здравеопазването. Трудно обяснимо е защо при многократно доказвани големи възможности на българската ветеринарномедицинска система се допусна през последните години, след създаването на БАБХ, широко разпространение на някои опасни и за здравето на хората заразни болести като туберкулоза по говедата, бруцелоза (със заболели ветеринарни лекари), антракс (със смъртен случай при човек), грип по птиците, нодуларен дерматит по кравите и др. И това се случва при

силно намален брой на животните

в сравнение с близкото минало! Допуснаха се и масови хранителни отравяния на големи групи ученици и туристи при хранене в ресторанти и други заведения за обществено хранене.
Една от причините за това състояние е забавеното откриване на болестите поради редукция на лабораторно-диагностичните институции, ненавременни профилактични клинични и лабораторни изследвания, усложнен и бавен управленски процес и финансов недоимък. Логично възниква въпросът какво още трябва да се случи, за да се разбере, че има сериозни проблеми в организацията и управлението на  ветеринарномедицинската дейност в България? Като се добави и обстоятелството, че климатичните промени също имат значение за появата на непознати за България заразни и паразитни болести по животните и, че нашата страна е външна граница на Европейския съюз може да се подчертае, че отговорността на българската ветеринарномедицинска служба ще нараства непрекъснато.
Изход от създадената тревожна действителност е една сериозна реорганизация на БАБХ и тя да стане орган на Министерския съвет с оптимизиран и намален състав с координиращи и контролни функции по отношение на всички институции, които имат отношение към безвредността на храните и напитките (Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда, Министерство на финансите). В сегашния си вид БАБХ контролира дейности, за които тя носи отговорност!
В Министерството на земеделието е необходимо да се обособят

самостоятелни служби по отрасли

и дейности и една, от които следва да бъде Националната ветеринарномедицинска служба с оптимизирана организационна структура, съгласувана със синдикалните и професионално-съсловните организации на ветеринарните лекари. В същото време е неотложно необходимо да се предвиди и подготовката на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност с характеристика на кодекс. Така ще се избегне ненужното дублиране на дейности и организационно-структурни единици в Министерството на земеделието.
При осъществяването на организационно-структурни промени следва да се използват думи от българския език за наименование на институциите с ясно и разбираемо за обществеността значение(без чуждици). Уместно е да се припомни значението на някои думи от българския речник, които се използват за имена на институции.
"Агенция" (има латински произход) и означава учреждение за разпространение на новини, за реклама, за разпространение на печат. "Служба", според тълковния речник, означава дял и част от държавно учреждение или предприятие, изпълнение на някакви функции. Право на читателите е да преценят дали някои от държавните институции имат подходящи наименования!
По-горе беше посочено, че ветеринарномедицинската система на България е загубила своята идентичност в рамките на БАБХ и това е очаквано, след като нейното име може да бъде оспорено като държавна институция. Според българския тълковен речник "идентичност" означава еднаквост, тъждественост.
Направеното изложение, без да претендира за пълна изчерпателност, дава основание да се подчертае, че България остро се нуждае от обособена самостоятелна Национална ветеринарномедицинска служба и нейните функции са в съответствие с името на институцията и популярната сред българската общественост специалност ветеринарна медицина.
В края на октомври 2016 г. беше направено от група учени предложение до Министерството на земеделието, парламентарната комисия по  земеделие и Министерския съвет за обсъждане и разрешаване на някои законодателни, организационно-структурни и финансови проблеми на ветеринарномедицинската система. Само председателят на комисията по земеделие в парламента господин Румен Христов се запозна подробно с него и изрази почти пълно одобрение на предложението, докато Министерството на земеделието  "по дипломатичен начин" не разгледа по същество идеята.
Затова припомняме на българската общественост    
професионалната идентичност

на Националната ветеринарномедицинска служба и нейните присъщи специфични функции в здравеопазването на животните, контрола върху качеството и безвредността на животинските хранителни продукти, за опазване на природната среда от биологично замърсяване и възможности за съдействие при разрешаване на важни организационни, технологични и селекционни проблеми в животновъдството.
Утвърдената и призната професионална идентичност дава възможност и изисква да се спазва и един универсален принцип в управлението - решения да взема този, който носи отговорност за последствията от приложените решения. В тази насока е изискването за върховенството на закона, а ветеринарномедицинската дейност в най-широк смисъл на думата е сериозно свързана с приложението и спазването на многобройни специфични нормативни актове.
В крайна сметка ясната професионална ветеринарномедицинска идентичност очертава отговорността на институцията и запазва достойнството и трудовата мотивация на ветеринарните лекари, независимо дали са частно практикуващи, учени от научните институти, университетски преподаватели или държавни служители.