Истината, само истината

Никола Статков

Драги читатели, скъпи съмишленици, научих с голямо огорчение, че някои от вас са разбрали превратно смисъла на статията ми "Отечеството е зле", публикувана неотдавна във в. ДУМА. И заключили, че аз хваля днешните управници, че едва ли не съм изменил... Споко, приятели, би казал моят внук Коко, споко, същият съм си, какъвто съм през целия си съзнателен живот. Статията ми е една ирония, една алегория, сиреч - едно пиша, но друго искам да кажа, в случая - обратното. А за измяната, тя има друг адрес, други "герои". За тях ще стане дума сега...
Преди броени дни бившият министър-председател Бойко Борисов обвини комунистите във всички земни и извънземни грехове, нарече ги убийци, поддържали лагерите в Ловеч и Белене, причинили пет катастрофи на страната. Отминавам без коментар въпроса за катастрофите; той си признава, че е прост, че е прочел само една книга, която не е българска, простено му е да не знае нищо от историята, българска и световна. Обръщам обаче внимание на

другите му обвинения

Вярно е, че по времето на социализма бяха натворявани доста идиотщини, дори престъпления, лагерите са доказателство за това. Питам обаче: къде е бил по него време Бойко, какво е правил? Син на член на БКП и служител в МВР, той завършва образованието си в школата на същото ведомство. Остава на работа там, дори изкарва докторат в областта на пожарникарството. Знаел ли е той тогава, че у нас няма свобода на словото и печата в нужната степен, че хората не могат да излизат свободно в чужбина и пр. Знаел ли е, че има лагери? Знаел е, всички знаехме. Защо не се е възмутила будната му съвест, защо не е станал дисидент, както някои други, с риск да бъде въдворен в един от тези лагери? Или да хване гората и с оръжие да се бори срещу противната му комунистическа власт. Както правеха това много мъже и жени, дори юноши и момичета, по времето на фашизма у нас. Те се бореха и умираха за свободата и добруването на народа. Не, той не тръгна по този път, живурка си с добра заплата в джоба, с лъскав пагон на рамото, с партиен билет до сърцето. И при деполитизацията на МВР се отказва от службата си там, за да остане партиен член...
Подобен е случаят и с Цецка Цачева. Била е партийна секретарка. Защото, по нейните думи, тя тогава е

имала сърце, но е нямала мозък

По-късно демокрацията я снабдява с мозък, но без сърце ли е вече? И двамата с Бойко твърдят, че дядовците им били жестоко преследвани и инквизирани по социалистическото време. Това да го казват на старата ми шапка; живял съм тогава, не приемаха в БКП хора дори само поради това, че дядо им е имал някаква кръчмица...
Ето го и бившия президент, наричан от едни прецедент, от други - нищожество. През оня "престъпен" режим, той се е подвизавал като комсомолско секретарче, член на вузовски комитет на БКП, син на зав. отдел в окръжния комитет на партията. Погледнат отвсякъде - номенклатурка с привилегийки. Като президент, где седне и где стане, той плюеше времето на неговото благоденствие, служеше до припадък на господарите си - европейски и американски, точеше ножове и ножлета, с които се опитваше да съсипе Русия. При сдаването на властта не спря да се хвали с героичните дела, извършил за благото на България, за стабилността в света. Особено се разтапяше с хвалбите кой от господарите му колко пъти го е потупал по рамото, с кого от тях се е снимал, какви ордени и медали е получил за ратайската си служба. В тази област има само един конкурент, оня, който го назначи за президент с думите: магаре да посоча, и то ще бъде избрано. Сравнен с магаре, Плевнелиев се усмихваше кротко и мило, все едно че

медена росица пада на главицата

му. Задачата му беше да не мърда и да не шава, та птичето, кацнало на рамото му, да не избяга.
Поведението на тия тримцата някои оприличават като ренегатство, гьонсуратлък, наглост. Аз казвам, че то е липса на достойнство и срам, обилно наличие на черна неблагодарност. И неутолима алчност за власт и парици...
Оставката на правителството, подадена от Бойко Борисов, предизвика много коментари и тълкуване. Едни я определиха като глупост и наивност. Други, сред които социолози и политолози, като умен и точен ход. Така писах и аз в оная статия, но то бе чиста алегория; който не знае какво означава тази дума, да прочете в речника. Та... За мен нещата стоят така: самовлюбен нарцис, възгордял се до краен предел, решил, че всичко, което поиска - става, Бойко смяташе, че неговата кандидатка за президент Цецка Цачева ще отнесе Радев като куцо пиле домат. Несломимо убеден в това, Борисов нафукано се изхвърли: ще си подам оставката, ако генералът победи. На първия тур той наистина победи, но с малко. Яааа! - зачуди се тогавашният министър-председател. И наду перки: има втори тур, на него ще се случи онова с пилето и домата. Не би, стана обратното - Радев спечели със смазващо предимство. Ами сега? Навремето имах един приятел, който си правеше каламбур на българо-френски:

гранд зал хап

гранд дум не дум.... па. А Бойко вече бе изрекъл неговия гранд дум за оставката. Не иде някак да не я подаде; и без това за него се говори, че често си мени мнението, че не държи на думата си. Той ще покаже обратното. И го направи, прати властта си в миналото. За ужас на своите прислужници - депутати и министри, които направо си глътнаха езиците. Можеха кротко и безметежно да преживят по креслата си, да прибират по пет хиляди триста трийсет и четири лева суха пара месечно (такава сума съобщиха медиите за депутатите, не вярвам на министрите да е по-малка) и да чакат следващите редовни избори. Башка разни екстри като: безплатно жилище в столицата, също без пари лека кола, командировки в чужбина... Да не забравим и гозбиците в стол-ресторанта: супичка - под един лев, пържолка - два лева трийсет и осем стотинки, кюфтенца - също евтинки. Всичко това отива на кино, биха казали тийнейджърите за мнозина от прислужниците, които няма да бъдат избрани в идните предсрочни избори. Е, едногодишно ще взимат по хиляда петстотин и шейсет лева, което не е зле. Па може, докато са били на власт, да са поуредили нещо около поръчки, търгове...
Разбира се, това не се отнася до политкомисарките Десислава, Караянчева, Лиляна и други от първия ред на партийната фаланга. Няма да остане на сухо и вечната Амбър във всяка власт - Миглена Кунева, съсипателката на атомната ни енергетика. Пак ще се гушнат във властовото гнездо и хората от патриотичното войнство, макар невероятните противоречия помежду им; абе, така е, но -

властчица-масчица...

Няма да помиришат власт и разните там центристи, както и людето от азбучната партия. Комай трудничко ще преминат фаталната бариера и реформаторите, независимо от неутолимото им желание да лъскат до блясък чизмите на бате Бойко...
Да отделим малко внимание и на някои чуждоземски проблеми, които имат все пак значение и за нашата татковина. Америка си избра нов президент - Доналд Тръмп. Русия, вечният виновник за всички злини по света, бе обявена като "причина" за неговия успех. Което, разбира се, е голям комплимент за нея: без война, без никакво насилие, да уреди "свой" човек на такъв зашеметяващ пост... Кремъл не се впечатли особено от това обяснение на нещата. Но - за Тръмп. Той прокламира доста смели стъпки, които ще направи. За борбата срещу ИДИЛ - добре. За отказа от проектодоговора Америка - Европа, съгласно който щяхме да зобаме ГМО-та - добре. За това, че НАТО е овехтяло - добре. За възможността Америка и Русия да установят добри отношения помежду си - даже екстра. Остава да видим ще се случат ли тези проекти. Първият от тях, станал вече указ, този за мюсюлманите, среща ожесточена съпротива. Тръмп тепърва ще има битки, най-вече с финансовите властелини на света. Истина е, че политиката му е нещо хубаво както за Щатите, така и за целия свят. Тя иска да сложи край на досегашния либерален модел, на тоталната несправедливост, когато осем души владеят богатства, колкото имат половината жители на Земята. Да видим, битката срещу Тръмп вече започна. Европейските държавници се надпреварват да го съветват в никакъв случай да не сваля санкциите от Русия, в никакъв случай мирни връзки с нея. В хора на съветниците, както винаги,

исото държи нашето Плевнелийче

Иска, цацата му с цаца, да минава за Акула. Мигар не знае, че мястото на цацата е в тигана на тези, които са я купили. Но и те, става дума за европейските началници, не мислят ли, че изострянето на отношенията между Запада и Русия може да доведе до война? А колко му е тя да прерасне в термоядрена. Не се ли досещат, че от обширните територии на Щатите и Русия в такъв случай все ще остане нещо читаво, макар и заразено с отрови? От европейските държави обаче ще останат само пепел и сгурия. Да не говорим за България; една ракета стига от Крим до нашия бряг за минута.
Има една приказка: когато Господ реши да накаже някого, то най-напред му взима акъла.
Атеист съм, но тази приказка ми харесва...



Още през 2012 г. хиляди членове и симпатизанти на левицата на протестен митинг в столицата поискаха оставката на ГЕРБ
Снимка Благовеста Цветкова