За да се развива спортът, трябва да има политика

Албена Денкова е състезателка по фигурно пързаляне при танцовите двойки. С партньора й Максим Стависки са първите българи в този спорт, които печелят медал на световно първенство - Калгари, 2006-а. Година по-късно, в Токио, отново са на върха и стават двукратни световни шампиони. От октомври 2006 до декември 2009 г. Албена е председател на Българската федерация по фигурно пързаляне. Два пъти е обявявана за "Спортист №1 на България" (2006 и 2007). Наградена е с орден "Стара планина" I степен (2007) за изключителния й принос за развитието на физическото възпитание и спорта у нас. Живее и работи в Русия, където участва в шоу програми на лед. Ще гостува на 1 и 2 април в София с представлението "Кармен".

"На леда съм по-смела, отколкото в живота"

- Лесно ли бе за вас преминаването от активна състезателна кариера към участие в шоу програми и спектакли на лед, Албена?
- Като фигуристи бяхме истински състезатели, имахме хъс, борехме се, пътувахме, търпяхме и лишения. За да си на върха във всеки спорт, трябва да тренираш по 11 месеца и половина в годината, по 6-8 часа на ден, практически без почивка. Няма как да пренебрегнеш този график, ако искаш да постигнеш добри резултати и да се развиваш. А когато преминаваш от другата страна и ставаш професионалист, спортната тръпка отива на заден план или просто я няма. И остава общуването с публиката, което е доста по-лежерно. В началото ни беше трудно да свикнем, че няма кой да те оцени, няма с кого да се конкурираш, а имаш само аплодисментите на зрителите. Но посвикнахме и започнахме да получаваме наистина голямо удоволствие от общуването със залата.
- Различна ли е публиката в чужбина? Къде ви приемат най-добре?
- Когато се състезавахме, нашата любима публика бе европейската. Изключително добре ни приемаха и в Япония. В Америка бяхме твърде необикновени и авангардни може би за техния вкус. Сега почти във всеки град в Русия хората ни познават, виждат ни по телевизията, имат свои любимци. Дори в градовете, където няма много представления на лед, зрителите са въодушевени, посрещат ни изключително топло.
- По друг начин ли се пързаляте, когато сте в България?
- Миналата година, когато бяхме в София с "Парад на шампионите", за мен беше изключително вълнуващо, напрегнато, много отговорно и емоционално след доста време да изляза пред българска публика. Тренирахме усилено с Максим, за да се представим достойно. И наистина беше много трогателен начинът, по който ни прие залата.
- Направихте фурор с "Девойко, мари, хубава". Знаете ли, че много българи трудно сдържат сълзите си, когато гледат това ваше изпълнение?
- Честно казано, не очаквах, че чак такъв отзвук ще има тук именно това съчетание. Винаги ми е било мечта и огромно желание дори в спорта да направим танц под звуците на български фолклор. Намерихме музиката съвсем случайно. Реших, че ни пасва изключително добре. Убедихме и Иля Авербух да помогне с постановката. Много сме му благодарни, че се съгласи да изиграем тази композиция пред руска публика, защото българските гласове са изключително въздействащи, автентични и оригинални. Имахме шанс да представим този танц първо пред телевизионните зрители, а после и в България. Гледанията в YouTube мисля, че надвишиха половин милион...
- Как ще обясните факта, че спектакълът "Кармен" на лед, в който участвате, се смята за една от най-мащабните продукции, свързани с фигурното пързаляне?
- Шоуто е много по-различно от всички ледени спектакли, които зрителите в цял свят са свикнали да гледат. Проектът съчетава мюзикъл, акробатика, танци на паркет, артистизъм, драматизъм, трогателност, весели и смешни моменти. И смятам, че е интересен за всеки зрител - от деца до възрастни. Меломаните ще се насладят на жива музика, изпълнения на певци, испански ритми. Любителите на фигурното пързаляне ще видят на леда над 40-50 души, сред които поне 20 световни и олимпийски шампиони. Трупата на Иля Авербух е без аналог в света, единствената от този род, в чийто състав са толкова много известни фигуристи. Хора, които са били на върха в спорта и работят заедно, са гаранция за много високо качество на продукта, който наистина е интересен и пълен с различни предизвикателства. "Кармен" е доста мащабна постановка, с много тежки големи декори, осветление, впечатляващи спецефекти. Изключително сложно е да се прави такова шоу и то да пътува.
- Каква е вашата роля в представлението?
- В "Кармен" попаднахме като част от екипа на Иля Авербух. Имахме удоволствието да бъдем поканени още в първото му шоу, когато той тъкмо прохождаше като продуцент. Не много хора откликнаха, ние бяхме от тези, които се съгласиха и с удоволствие го подкрепиха. Самият спектакъл включва основната трупа от звезди, с които Иля работи. Това са Татяна Навка, Рома Костомаров, Алексей Ягудин, Тотмянина с Маринин, Петрова с Тихонов - имена, които са изключително известни на всички почитатели на фигурното пързаляне не само в Русия, но и в цял свят. До момента изиграхме над 200 спектакъла пред повече от половин милион зрители. Много се радвам, че и публиката в София ще има възможност да се наслади на това страхотно представление. Имаме практика от време на време да сменяме ролите си в "Кармен". В България ще бъда в по-драматичния и по-сериозния образ на Елена, който ми допада най-много от всички мои превъплъщения в спектакъла, защото именно с тази роля мога по-дълбоко да изразя всички емоции.
- Как възникна идеята за "София Трофи" - състезание, което се организира от клуб "Денкова/Стависки"?
- Майка ми, като най-голям наш поддръжник, почитател и любител на фигурното пързаляне, прояви желание и нейна беше инициативата да направим клуб преди много години. Впоследствие сестра ми Ина започна да работи там като треньор заедно с нейния съпруг Андрей Лутай. Клубът се разрасна и тя реши, че е хубаво да има и у нас, както в много други страни, международен турнир, за да може всички български деца, които се интересуват от фигурно пързаляне, но нямат добри възможности да пътуват в чужбина, да имат поле за изява на родния лед не само на вътрешни състезания. Второто издание на "София Трофи", което ще се проведе от 9 до 12 февруари с вход свободен, е много силен турнир, вече е от веригата Европейски критерии, един от петте, възлагани от Международната федерация. Така че сме много горди с това състезание.
- Предстои ви турне с друг популярен проект - "Ледниковый период". Очаквахте ли, че ще се задържите цели шест сезона в тази продукция?
- Със сигурност никой не го очакваше. Дори сезоните може би са повече, ако трябва да броим и Купата на професионалистите, където разменяхме партньорите помежду си, както и няколко подобни представления по Първи канал на руската телевизия. "Ледниковый период" е изключително артистичен проект. Интересен е самият факт, че звезди от различни браншове, артисти, певци, музиканти, водещи се опитват да се изявят в ролята на фигуристи. Публиката харесва това шоу и сигурно затова то е неизменна част от есенния сезон на ОРТ.
- Има ли лимит професионалната кариера на фигурист в шоу програмите?
- По принцип всеки спортист и артист го определя сам. И от много години цялата ни група големи шампиони си казваме: сега последна година ще изкараме и дотук! Но отново намираме сили в себе си, а и зрителите много ни помагат да продължим. Когато предизвикваме с изпълненията си аплодисменти и виждаме радостни лица в публиката, няма как да се чувстваме излишни на леда. Трябва да се избере правилният момент, за да се сбогуваш със сцената. Надявам се, че при нас той още не е настъпил, защото се чувстваме изключително комфортно, представяйки себе си в различни образи и амплоа. Много съм благодарна за аплодисментите, защото това ме зарежда изключително много. Тази любов и обмен на енергия са много важни за всеки артист.
- За какво сте благодарна и на кого?
- Благодарна съм на съдбата, че се занимавам с това, което обичам. Намерих себе си във фигурното пързаляне. Много харесвам този спорт и начина, по който се чувствам на леда. Там съм доста по-различна, отколкото в живота - по-смела, по-открита. Всеки има своите върхове и падения, много препятствия, през които преминава. Смятам, че е важно да се гледа напред и след всеки тежък момент да станеш и да продължиш.
- Освен таланта, славата, прекрасното семейство към какво още се стремите, какво не ви достига и бихте искали да имате?
- Славата със сигурност не е нещо, което ми е самоцел, дори напротив, не я възприемам като нещо важно. Чувствам се по-добре, когато не съм толкова разпознаваема. Иначе за мен единствената цел и желание е вкъщи всичко да е наред, детето да е добре и да расте здраво.
- Промени ли ви раждането на Даниел? Има ли той интерес към фигурното пързаляне?
- Много е важно за всеки човек в определен момент да гледа на света през детските очи, защото те са толкова жизнерадостни и необременени от проблеми. Щастлива съм, че Дани е изключително лъчезарен. Е, палав е, но няма как! Смятам, че още му е рано сериозно да се занимава със спорт.
- Следите ли как се развива фигурното пързаляне в България? Какво е мнението ви за състоянието, в което се намира този спорт у нас?
- То без база какво състояние да има?! За съжаление, само обещания! И ние имахме успехи, и Жени Раданова... Толкова жалко, че никой не ги продължи. Как да стане, като няма къде да тренираш?! Но се стараят, има много талантливи деца, които се надявам в бъдеще достойно да се представят на състезания. Но за това трябва да има политика по отношение на спорта - на федерацията, на държавата... Без това нещата няма как да се случат.
- Вие също преди време оглавявахте Българската федерация по фигурно пързаляне. Какво си спомняте от този период?
- Слава богу, вече не я оглавявам! Това мога да кажа. Моето мнение е, че човек трябва да се занимава с административна работа, когато няма какво друго да прави. Засега имам възможност да се изявявам в доста по-интересни проекти.
- Липсва ли ви България? Станахте ли вече своя в Русия?
- Ох... Разбира се, много често се сещам за България. Допреди няколко години ми беше доста тежко непрекъснато да съм далеч. Но вече посвикнах. Все пак по-плътното ми общуване с Русия е от 1999-а - почти 18 години! А за такъв период с много неща се свиква и отвиква. Отскоро започнах да се чувствам по-комфортно там, може би вече ми е по-спокойно. Хората, с които работим в Русия, са изключително приятни и това ми помага да се чувствам добре навсякъде.