Само №2 или на старт за №1?

"Ако държиш слон за единия заден крак, а той се мъчи да избяга, най-добре е да го пуснеш да избяга."
Ейбрахам Линкълн (1809-1865 г.) - президент на САЩ (1861-1865 г.)


Като първи президент на новосъздадената държава Съединени американски щати през 1789 г. е избран Джордж Вашингтон (1732-1799 г.), без да принадлежи към нито една политическа партия. Той е бил определен за главнокомандващ армията на 13-те въстанали английски колонии, според решението на Втория континентален конгрес, свикан на 10 май 1775 г. Под ръководството на талантливия пълководец и известен политически деятел в движението за отхвърляне на потисничеството на английската корона, са спечелени сраженията при Трентън и Принстън.
В течение и на двата мандата на Джордж Вашингтон, изтекли през 1797 г., през които той е бил държавен глава на САЩ, негов партньор на поста вицепрезидент е Джон Адамс, като през първия мандат той също не принадлежи към политическа партия, но през втория си мандат като вицепрезидент той е възприел веруюто на Федералистката партия. Опитът, натрупан за осем години като втория човек в държавната йерархия, вдъхновен от политическите амбиции на Джон Адамс, го превръщат в печелившия кандидат на президентските избори през 1796 г.
Негов вицепрезидент, но от Демократично-републиканската партия, е Томас Джеферсън. Четири години по-късно двойката е в ожесточено съревнование помежду си за президентския пост на изборите през 1800 г. Този път президент става Томас Джеферсън.
През 1832 г. президентските избори са спечелени от демократическата двойка Ендрю Джексън и Мартин ван Бюрен - вицепрезидент. Следващият мандат стопанин на Овалния кабинет в Белия дом е Мартин ван Бюрен.
Тези примери показват, че вицепрезидентският пост е важен не единствено и не толкова с прерогативите на заемащия длъжността като председател на заседанията на Сената при регламентираните със закон случаи, но и

като плацдарм с високи шансове

за победа при участие в избори за президентския пост.
Именно такава е кариерата и на Теодор Рузвелт. Вицепрезидент от 1901 до 1905 г., той спечелва номинацията на Републиканската партия за изборите през 1904 г. за креслото в Овалния кабинет, а после побеждава и главния си съперник Алтън Паркър от Демократическата партия.
Списъкът на вицепрезиденти, после заели и поста президент на Съединените американски щати, може да бъде продължен. Калвин Кулидж през 1925 г. заема висшия държавен пост в САЩ след като преди това е бил вицепрезидент. Републиканецът Ричард Никсън става президент от 1969 г., след като от 1953 до 1961 г. е вицепрезидент при президентстването на генерал Дуайт Айзенхауер. Последният засега пример е с Джордж Буш - баща, президент от 1989 до 1993 г., след като беше осем години вицепрезидент, докато Роналд Рейгън беше държавен глава от 1981 до 1989 г.
Освен това според конституцията на Съединените щати в случай на смърт (естествена или насилствена), при оставка, както и при успешен импийчмънт на действащ президент, вицепрезидентът заема неговия пост. В историята на Съединените щати досега не е имало успешна процедура на импийчмънт, но Ричард Никсън пред заплахата от неминуемо отстраняване от власт поради аферата "Уотъргейт", през 1975 г. подаде оставка. Има и няколко случая, когато поради кончината на президента, неговият вицепрезидент полага клетва като стопанин на Овалния кабинет в Белия дом.
Ето защо изборът на Майкъл Ричард "Майк" Пенс като партньор в президентската двойка на четиридесет и петия президент на Съединените щати Доналд Тръмп е от значение както по време на самия мандат, така е и зареден с един потенциал за евентуално изкачване на върха на държавната администрация.
Роден е на 7 юни 1959 г. в Калъмбъс, Индиана. Беше губернатор на същия щат от 2013 г., като преди това е член на Камарата на представителите (2001-2013 г.). Член е на Републиканската партия.
Майкъл Пенс произхожда от католическо ирландско семейство, по-късно става протестант. Придържа се към консервативни възгледи, привърженик е на Чаеното парти. Определя себе си като "християнин, консерватор и републиканец, в този ред", и като католик и евангелист едновременно.

Има висше образование по право

и е бивш радиоводещ. Докато е конгресмен, натрупва опит относно функционирането на Вашингтонската администрация. В периода 2009-2011 г. дори заема поста председател на републиканската конференция. Дългогодишният председател на Камарата на представителите, републиканецът Пол Райън, който неотдавна беше преизбран на този пост, описва Майкъл Пенс като свой много добър приятел.
Шлифовал своето умение в политическите контакти и изявено дипломатичен, когато е необходимо, новият вицепрезидент на САЩ, остана верен на обичайната си куртоазия и не се поколеба да избягва отговори на неудобните въпроси по време на предизборната кампания, като неговата твърде прозрачна цел беше да не се ангажира с подкрепа на полемични изказвания на Доналд Тръмп.
По време на своя мандат като губернатор на щата Индиана Майкъл Пенс се изяви и като твърд защитник на традиционните семейни ценности, противник на абортите и на гей браковете. Неотдавна той се показа и като негативно настроен към идеята за настаняване на сирийски бежанци в Индиана. Докато траеше предизборната кампания, кандидатът за вицепрезидент направи и няколко заплашителни изказвания спрямо Русия. Тепърва предстоят изяви на Майкъл Пенс върху полето на външната политика, но не и оперативни, които са изцяло в пълномощията на новия държавен секретар Рекс Тилерсън. Доколко вицепрезидентът на САЩ би партнирал активно на една евентуална насока в действията на Доналд Тръмп и към затопляне на отношенията с Русия или пък този политик, за който се шири мнението, че е близък с елита на Републиканската партия, би се явявал - в рамките на възможностите на поста му - пречка в тази насока? Този въпрос засега е без отговор.
Но когато се опитваме да прогнозираме бъдещата роля на Майкъл Пенс в държавната администрация през следващите четири години, е уместно да се фиксираме върху обстоятелството, че той е определен като консервативен политик, и освен това е привърженик на т. нар. Чаено парти.
Както подчертава един от видните изследователи на консерватизма Ръсел Кирк, тази идеология се явява "система" от идеи, която "поддържа хората ... в тяхната съпротива срещу радикалните теории и социалната трансформация от началото на Френската буржоазна революция през 1879 г., а Консервативната партия в Англия възниква като резултат от реакцията на левите политически идеи. Заемалият три пъти поста министър-председател на Великобритания (1885, 1886-92, 1895-1902 г.) Робърт Солсбъри пише през 1859 г.: "Непрестанната и непримирима враждебност към радикализма е главното определение на консерватизма. Страхът, че радикалите могат да постигнат триумф, е единствената окончателна причина, която в качество на оправдание за своето съществуване може да назове Консервативната партия".

Консерватизмът става съзнателен

и активно рефлектиращ тогава, когато на сцената излизат алтернативни образи на живот и мислене, против които консерватизмът трябва да започне идейно противоборство. Когато пък негови представители разполагат с власт, борбата не остава само словесна.
Като губернатор на Индиана Майкъл Пенс подписва закони, които правят по-трудни абортите в щата. През 2015 г. той застава зад закон за религиозната свобода, възприеман от неговите критици като начин за дискриминиране на хомосексуалната, бисексуалната и транссексуалната общност. Тези позиции помогнаха де факто на Доналд Тръмп да спечели плюсове сред традиционните консерватори, по-специално евангелистите, които в началото на предизборната кампания бяха доста сдържано настроени към кандидата - партньор на Майкъл Пенс в президентското дуо.
Настоящият вицепрезидент на Съединените щати допринесе гласовете на мнозина симпатизанти на движението Чаено парти да имат своя дял за предимството на Доналд Тръмп в избирателните урни.
Появата на Чаеното парти стартира с поканата от 19 февруари 2009 г. на репортера от Си Ен Би Си Рик Сантели за "чаено парти" в Търговския център на Чикаго, в знак на протест срещу решението на новоизбрания президент Барак Обама да бъде оказана държавна помощ на банкрутирали собственици на жилища, ипотекирали ги при получаването на банкови заеми.

Движението Чаеното парти

свързва името си с Бостънското Чаено парти от 16 декември 1773 г., преломен момент в началото на Американската революция. Събитието е демонстрация срещу облагането с данъци на колонистите в Северна Америка от английската корона, без те да са били представени в парламента в Лондон.
Чаеното парти е известно съвременно политическо движение, благодарение на своите консервативни позиции и ролята му в Републиканската партия. Активистите на движението призовават за намаляване на държавния дълг на Съединените щати и на федералния бюджетен дефицит чрез намаление на държавните разходи, както и за редуциране на данъците. Симпатизантите на Чаеното парти се противопоставят на държавно финансираната програма за здравеопазване, известна като "Обамакеър", а движението е описвано като смесица от либертариански, популистки и консервативни възгледи. Финансирало е многобройни протести и е подкрепяло редица политически кандидати от 2009 г. Социологически проучвания сочат малко над 10% от американците като симпатизанти на Чаеното парти.
Именно за гласовете от неговите среди в полза на Доналд Тръмп по време на президентските избори на 8 ноември 2016 г. приносът на Майкъл Пенс е несъмнен. Само бъдещето ще покаже дали за него самия това не е само стартът за креслото в Овалния кабинет на Белия дом.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.