Австрия брани трудовия си пазар

Маргарита Самсарова,
специално за ДУМА от Виена

След интензивни петдневни преговори в обстановка на нарастващи предположения сред политическите наблюдатели за разпад на управляващата коалиция от консерватори и социалдемократи и свикване на предсрочни парламентарни избори коалиционните партньори в австрийското правителство постигнаха съгласие за приоритетите в дейността си през следващите 18 месеца до редовните парламентарни избори. Приетите нови предложения разшириха програмата на кабинета от 2013 г. "Това е пакет от мерки, които допринасят за напредъка на Австрия", подчерта  председателят на Австрийската социалдемократическа партия (АСП) и канцлер на страната Кристиян Керн. "Особено важно е, че тази обща работна програма на федералното правителство съдържа конкретни графици за това кога трябва да бъдат изпълнени мерките. Освен това е ясно посочено финансирането на всяка от тези мерки. Приоритетите съответстват на ключовите предизвикателства: борбата с безработицата, гарантирането на установяване на социална справедливост, разширяването на сигурността и стимулирането на икономическия растеж. Става въпрос за това да направим така, че Австрия да може да се справя с предизвикателствата на бъдещето", заяви канцлерът Керн при представянето на програмата от 36 страници, съдържаща 100 проекта. Социалдемократите са доволни, че в нея са залегнали две трети от предложенията в плана за икономическо развитие на канцлера, които той оповести през януари т.г. В него се предвиждаше до 2020 г. създаването на общо 200 хил. работни места чрез облекчения за по-малките предприятия, радикални мерки за намаляване на бюрокрацията и по-справедливо данъчно облагане. Като крайна дългосрочна цел в плана се посочваше елиминирането на безработицата.
Още тогава АСП, продължаваща да не се радва на популярността, която традиционно имаше през десетилетията след Втората световна война, подаде сигнал към отдръпналите се от нея избиратели с цел да привлече отново подкрепата им с предложението дадено работно място да се предоставя на гражданин-чужденец само ако за него няма местен. По този начин бе направен опит да се тушират страховете на австрийците от имигрантите и безработицата, подхранвани от дясната Партия на свободата, която продължава да оглавява социологическите проучвания по одобрение. Всъщност канцлерът Кристиян Керн предложи да се върне действалата временно в периода от 2004 г. до 2011 г. система в ЕС, при която местните кандидати за работа се ползваха с преференция пред чужденците. Това предложение обаче нарушава основен принцип на Договора за функциониране на Европейския съюз - свободното движение на работници в общността. Въпреки това Австрия възнамерява да го отстоява в Брюксел. "Ние изцяло сме ангажирани със свободите в Европейския съюз. Но в същото време трябва да извлечем поуки от актуалните събития и да сме наясно с икономическите реалности. Ние не искаме намаляване на нивото на заплатите. Мотото ни по-скоро трябва да бъде: по-добро, а не - евтино! Безсмислено е да се придържаме към догми, които не са от каквато и да било видима полза за живота на  гражданите на ЕС... Обещаното сближаване на нивото на благоденствието и на заплатите... не се състоя в много от случаите. Същевременно голямото различие в заплащането води до изтичане на мозъци в много страни и много региони - особено в Източна Европа - се обезлюдяват. В същото време в страни като Австрия има огромен наплив на търсещи работа, които пазарът на труда никога не би могъл да поеме. Последствията са нарастваща безработица, увеличаване на тежестта върху социалните бюджети и натиск върху заплатите", посочи при представянето на плана си през януари Керн. Освен това още в него бяха залегнали предложенията, включени и в новата работна програма на правителството, минималната работна заплата да е 1500 евро и да се създаде по-добре регламентирано и гъвкаво работно време. Победител в политическия покер, както мнозина наблюдатели нарекоха неотдавнашните трудни преговори между коалиционните партньори, е Кристиян Керн, сочат последните социологически проучвания, според които той е затвърдил първото си място в класацията на лидери на партии.
Безработицата в Австрия е относително ниска в сравнение с останалите страни-членки на ЕС - 5,7 на сто. В края на януари тя нарасна с 0,7 на сто, или безработните се увеличиха с 3606 души. Според Евростат средният процент на безработицата за страните членки е 8,3, като най-малък е броят на безработните в Чехия - 3,7 на сто, а най-голям в Гърция - над 23 на сто. По официални данни в Австрия през януари 2017 г. 493 852 души са търсили работа като със 7,1 на сто се е увеличил броят на хората над 50 години. В новия план на правителството са предвидени мерки за решаването и на проблемът с търсещите работа на лица над 50 години. Предвижда се осигуряването на 20 000 работни места за представители на тази възрастова група, които дълго време са останали без работа.
По информация на Службата за услуги на пазара на труда 13,1 на сто от българите, живеещи в Австрия, са безработни. Повече от 2 500 сънародници са записани в местните бюра по труда. Голяма част от тях получават социални помощи. Също така голям е и броят на българските граждани, които са назначени на работа с договори на половин работен ден или с договори за минимална трудова заетост, според които получават изравнявания до социалния минимум в размер на 857 евро месечно на човек.
Според данни на Австрийския интеграционен фонд за 2016 г. почти всеки пети на австрийския трудов пазар е чужденец като най-голям е делът на германците - 14,8. Българите съставляват само 1,4 на сто.
По данни на Австрийския статистически институт броят на българските граждани, живеещи в Австрия, се е увеличил три пъти през последните 10 години - от 6 248 през 2005 г. до 19 607 през 2015 г. Официално българската общност наброява 21 615 души, ако се включат и натурализираните австрийци от български произход. Естествено официалната статистика не може да обхване тези сънародници, които са полулегално в страната без адресна регистрация и документ за постоянен престой. Предполага се, че реалната численост възлиза на 25 000 души. Най-голям е броят на българите, живеещи в австрийската столица. В рамките на цяла Австрия Виена е най-притегателният център за чуждите граждани. Те наброяват 573 242 души, или 33,4 на сто от населението на австрийската столица.

Трудовата миграция води до още по-големи разлики в развитието на страните членки