Смешният плач на бизнеса

В нашия глобален свят не е нормално млад човек да се държи за полата на майка си. Членството в Евросъюза ни даде шанса да се движим свободно от държава в държава и не възпрепятства трудовата имиграция. Германските лекари отиват в САЩ за по-добри заплати, а полските, румънските и българските отиват в Германия - също за по-добри пари. Колкото и да се говори през последните няколко години, че младите заминават в чужбина и заради условията на труд и шанса за израстване в кариерата, парите си остават основният двигател на миграцията. Факт, с който може би работодателите трябваше да се съобразят, защото чуждите фирми "крадат" български мозъци още след училище. Замислял ли се е някой колко са добрите сладкари у нас? А известно ли е, че всяка година още при обмена на ученически стажове по няколко деца от Софийската гимназия за хлебни и сладкарски изделия са грабвани от френски, германски, испански фирми? А колко неонатолози, педиатри или патоанатоми работят у нас и на каква възраст са? Преди 2 или 3 години в едно българско предприятие се търсеха 50 инженери заради удвояване на производството. А преди 2-3 десетилетия колко висококвалифицирани инженери бяха захвърлени на борсата и колко от тях днес са клошари?
Всеки четвърти бездомник у нас има диплома за висше образоване, установи преди няколко месеца проучване на организацията "Градски номади"!

Парадокс

е, че хората без дом се притесняват да идат на интервю за работа, без да са се изкъпали, но тъй като са бездомници, няма къде да се изкъпят. Според проучването на организацията мнозина от тези 50-60-годишни хора се дипломирали по редки професии. Вероятно и такива, за които родният бизнес търси работници от трети страни.  
В последните 25-30 години чуваме само воплите "Страната напуснаха еди-колко си лекари и сестри", "Емигрираха еди-колко си млади и образовани хора", "Половината от младите са неграмотни", и прочее. Сега последваха крокодилските сълзи на бизнеса: "Няма достатъчно квалифицирани кадри, трябва да ги внасяме от чужбина".
Ала никой, комай освен КНСБ, не си направи труда да анализира процеса на напускане на страната. Хайде, да не се лъжем, младите избягаха от ниските възнаграждения, криенето на осигуровки и плащането им само върху минималната заплата, а останалото - "на ръка", спестяването на пари от подобряване условията на труд. Образованите и висококвалифицирани млади хора у нас работят предимно в представителствата на чужди фирми. Защото те са коректни. Нека се запита българският работодател защо му бягат квалифицираните кадри!
Постигнатото в посока права на работещите през последните 25-30 години, след като социалните права на българите бяха грубо стъпкани в калта като отживелица от тоталитарния режим, е с цената на огромни усилия. Всички познаваме неистовия вой, който бизнесът надава дори когато минималната заплата е увеличена с 5-10 лв. месечно. Човек се пита дали добър специалист и от най-бедната страна би дошъл да работи у нас за тези пари?
Елементарен пример: от общо 31 383 медици у нас през 2016 г. само 8,83% са до 30 г., 35% са между 51 и 60 г., а много от завършилите медицина през 2015 г. обявиха, че искат да напуснат страната. "Последните години от България трайно емигрират около 50 000-70 000 души. Основно това са млади и образовани хора, които раждат деца навън", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров през 2015 г., цитирайки данни от изследване на Икономическия и социален съвет сред завършилите гимназия младежи. Проучването показва, че всеки пети дипломирал се българин през 2015 г. възнамерява да емигрира!
А сега малко

за вноса на работници
 
В българското законодателство през 2011 г., с транспонирането на Директива 2009/50/ЕО на Европейския съвет от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост, бе дадена възможност за наемане на работа на добре подготвени граждани от трети държави за работа в България, т.нар. Синя карта. Процедурата включва задължителен пазарен тест за липса на български граждани, които да бъдат наети за съответното работно място. Този режим работи и в момента. През 2015 г. със законодателни промени бе създаден още един режим за наемане на високо квалифицирани граждани на трети държави. Той дава възможност работодателите да "внасят" работници, без да провеждат пазарен тест за български специалисти, които да бъдат наети чрез включването на единични групи професии в Списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани специалисти. Съгласно чл.18, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) списъкът се утвърждава от министъра на труда и социалната политика въз основа на мотивирано предложение на национално представителните организации на работодателите и след обсъждане в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност както и в Националния съвет за насърчаване на заетостта. Списъкът може да бъде актуализиран веднъж годишно до 31 януари. От КНСБ припомнят, че от януари 2016 г. в този списък са включени само 5 единични групи професии от информационни и комуникационни технологии: системни анализатори; софтуерни разработчици; разработчици на уебсъдържание и мултимедия; приложни програмисти; разработчици на софтуер и софтуерни приложения и анализатори, проектанти и администратори на бази данни; системни администратори; специалисти по компютърни мрежи и специалисти по бази данни и мрежи. Техните минимални възнаграждения трябва да са

3 пъти средната за страната заплата

Дали при такава заплата с платени осигуровки няма да остават у дома младите ни специалисти?
След въвеждането на списъка, през 2016 г., по данни на Агенцията по заетостта, общият брой издадени разрешения за работа за висококвалифицирани граждани от трети държави са 195, от тях издадените по списъка са 113, т.е. 60%.
През януари 2017 г. КРИБ и АИКБ направиха писмени предложения за разширяване на списъка на професиите, за които според тях има недостиг на висококвалифицирани специалисти у нас с включването на още 7 единични групи професии, за които няма да се изисква пазарен тест: инженери в промишленото производство, машинни инженери; инженер химици, специалисти по технически науки,  електроинженери, инженери по телекомуникационни технологии, химик-технолози. Оказва се, че през 2016 г. за споменатите 7 групи професии за цяла година са издадени...само 13 разрешителни за работа. Даже няма и по двама души за професия! Тази статистика не показва необходимост и още повече интерес от фирмите работодатели към граждани от трети държави, специалисти в предложените единични групи професии, категорични са от КНСБ. От синдиката са си направили труда да проверят, където трябва, дали наистина бизнесът има такава нужда от тези специалисти. И какво са установили? Висшите училища в България с обучение на специалисти по предложените единични групи са 8 и за учебната 2016/2017 година са приети 500 младежи, а ще завършат близо 280. В софтуерните училища и академии за м.г. неформално са се обучавали повече от 2500 младежи на възраст от 16 до 18 г. Към 26 януари 2017 г. регистрираните безработни инженери само по предложените 7 единични групи професии са 1008! 
"Необходимостта на отделно предприятие от единични висококвалифицирани кадри не може да бъде предпоставка за разширяване на списъка. Възможността за осигуряване на кадри в дадената фирма чрез "внос" на работници - граждани на трети държави, е

най-лесният път за наемане

на работници и не подобрява по никакъв начин състоянието на българския пазар на труда. Подобен подход би бил отстъпление от интересите на български граждани за развитие на българската икономика, а оттам и от решаването на редица социални, вкл. и на демографски въпроси", категорични са от КНСБ.
Ако се приемат предложенията на работодателите, ще се отвори вратата за чужди работници от трети държави в 176 длъжности от различни браншове. Това обаче ще постави не само българските, но и европейските граждани в неравнопоставено положение, смята най-големият синдикат.
И само да припомним, че Синята карта, която е въведена по образец на американската Зелена карта за привличане на специалисти от трети страни по професии, за които има недостиг, изисква възнаграждението на специалист мигрант да е 1,2 пъти от средната за съответната страна заплата. За България е 1,5.
Човек се чуди защо същият този бизнес преди 10-15 години прогони детето на българина на десетки хиляди километри заради мизерно заплащане, а сега на негово място иска да внесе негови връстници за много по-високо възнаграждение? Парадоксите явно продължават.
И после се чудим защо вече половината българчета се раждат в чужбина?