Желаното бъдеще

Беноа Амон е роден на 26 юни 1967 г. в малкото селище Сен-Ренан в Бретан. Майка му е секретарка, баща му е инженер, работил из различни военни корабостроителници - от френското пристанище Брест до сенегалската столица Дакар. Така Беноа още от малък вижда доста контрасти из местата, където живее със семейството си. След завръщането си във Франция още 19-годишен става член на ФСП и се изявява като активист в студентското движение, докато следва история в Университета на Бретан.
През 90-те става и първият ръководител на младежката организация на ФСП. От 1995 до 2000 г. е съветник на тогавашния соцлидер Лионел Жоспен. По-късно съветва и социалистката Мартин Обри, която в качеството си на министър на труда въвежда 35-часовата работна седмица във Франция.
Между 2004 и 2009 г. Беноа Амон е евродепутат. От 2008 до 2012 г. е говорител на ФСП (когато партията е под лидерството на Мартин Обри). После е избран за депутат в Националното събрание.
В първото правителство на Франсоа Оланд е натоварен да отговаря по въпросите на потреблението (2012-2014). На 2 април 2014 г. е назначен за министър на образованието, но на 25 август с.г. подава оставка, несъгласен с политиката на орязвания, упражнявана от кабинета начело с премиера Манюел Валс.
Впрочем, идейното му левичарство избива още на решаващия конгрес на ФСП през 2008 г. в Реймс. Тогава Амон представя съвместната си с Анри Еманюели идейна разработка как да бъде обновена соцпартията въз основа на ясен ляв фундамент. Още няколко вътрешнопартийни течения също лансират свои платформи. Това е конгресът, на който от ФСП излиза днес определяният дори като "ултраляв" Жан-Люк Меланшон.
Амон остава твърдо в лявото крило на ФСП и упорито опонира на одесняването, проповядвано от кръга около Манюел Валс и Франсоа Оланд.
Беноа Амон споделя живота си с датчанката Габриеле Гуайар, от която има две деца. Негов кумир е боксьорът Мохамед Али, чийто девиз "Невъзможното е нещо временно" е превърнал и в свой. Обожава да слуша джаз, особено изпълнения на Ела Фицджералд и на Майлс Дейвис.

"Моето политическо предложение не е търговия с мечти, то изобщо не е стока. Аз предлагам справедливост". Това са думи на кандидата за президент на френските социалисти Беноа Амон. Той успя да се наложи във вътрешнопартийните избори и буквално разгроми по-опитния си съперник Манюел Валс. "Тази вечер левицата изправя глава - заяви Амон при обявяването на победата му. - Страната ни има нужда от модерна левица, носителка на новото, обърната към бъдещето, осмисляща света такъв, какъвто е, а не какъвто беше".
Открит поглед, скромна усмивка - приятен във всяко отношение 49-годишен млад мъж. Този, когото не очакваха. Именно той преобърна всички прогнози и ще поведе френската Социалистическа партия на изборите за президент на страната.
Беноа Амон и неговият проект на "желаното бъдеще" се харесаха на мнозина от пръв поглед. Но какво се крие зад този проект?
"Свят по-равен, по-братски, по-справедлив", отговаря Амон. "Откриваме перспектива, която други наричат утопична. Но ние ще я постигнем, защото се основаваме на реалността и ще покажем на всички това, което смятаме за идеал".
Много мастило се изписа покрай идеите му, често обругавани и осмивани. Програмата на Амон често я критикуват като нереалистична. Тя предвижда например универсален доход от 535 до 750 евро месечно за всеки французин, поощряване на имиграцията чрез масов достъп на бежанци до работа, намаляване на местата в затворите, легализиране на марихуаната и право на глас на чужденците в местните избори.
Амон предлага и мерки в защита на работниците - въвеждане на 32-часова работна седмица и данък върху роботите и изкуствения интелект (които постепенно изместват хората в различни професии).
Загрижен повече за "екологичния дълг", отколкото за свиване на дефицитите, той защитава "правото да дишаме качествен въздух и да пием качествена вода", кани се да намали употребата на пестициди, да развива биоземеделието и да забрани веществата - ендокринни нарушители.
Привърженик на протекционизма и силно критичен към общата европейска политика, Амон пледира и за национализация на банките, за отказ от социалните орязвания. "Нуждаем се от една Европа, която да се грижи повече за гражданите си. Необходимо е да подсилим външните граници на ЕС, а не националните. Контролираният дефицит не си струва пред лицето на Марин льо Пен", смята "вечният бунтар" от Френската социалистическа партия (ФСП).
Тези идеи отговарят напълно на френския стремеж към повече държава, която да се грижи за всичко и всички. И принципно Амон не е на грешен път, ако мислим обаче за едно по-далечно бъдеще. Но днес идеите му идват подранили с 10-15 години, коментира "Дойче веле".
След победата на Амон на вътрешнопартийните избори социолозите побързаха да го обявят за аутсайдер в голямата битка за Елисейския дворец. Никой от "политическата гурута" не го вижда на балотаж. Според тях Амон ще остане на четвърто или дори пето място далеч зад националистката Марин льо Пен, десния Франсоа Фийон и центриста Еманюел Макрон. Много политически наблюдатели очакват, че известни социалисти, несъгласни със залитането на партията наляво, могат да подкрепят на изборите Макрон. Според някои социолози със своя прореформаторски икономически курс и проевропейска ориентация той дори има шансове да победи Марин льо Пен на първия тур от изборите.
За залози обаче все още е рано. Първият тур на изборите е чак през април, а дотогава могат да се случат още много събития. Първите вече гръмнаха - скандалите с неправомерните роднински и приятелски назначения на Фийон и Льо Пен разтърсиха Франция така, че кандидатът на десницата дори предупреди за възможното си оттегляне от надпреварата. Скандалът със взетите от съпругата му 800 000 евро сринаха рейтинга на Фийон на 22 процента и стопиха разликата между него и Макрон на един процент. Показателите на Амон пък скочиха два и половина пъти и достигнаха 15 процента. "Уикилийкс" пък започна да публикува хиляди документи на двамата, от които тепърва ще се види какво ще "изскочи". И това е едва началото.
По-важното е обаче ще припознаят ли французите програмата на Амон като свое "желано бъдеще". "Оня малкият стана голяма работа", констатира левият всекидневник "Либерасион" след вътрешнопартийния избор на Амон. Той залага на "обновлението, мечтите, находчивостта" и изтъквайки изобилие от статистика, внушава, че е отличникът на класа", коментира Бертран Перие, преподавател по ораторско майсторство.
Беноа Амон ще трябва доста да се потруди, за да събере на "левия бряг" повече привърженици. Самият Амон още веднага след избора си обяви, че ще призове всички кандидати-социалисти, както и всички с леви и "зелени" възгледи, най-вече Яник Жадо и Жан-Люк Меланшон, да помислят за интереса на френските граждани. "Искам да обединя всички французи в общ проект. Нека да изградим една нова и горда със себе си Франция. Да накараме сърцето на Франция да бие отново", заяви кандидатът на социалистите.
Програмата му със сигурност се харесва на "Зелените", но за да привлече на своя страна "Непокорната Франция" на чаровния Жан-Люк Меланшон, на Амон ще му трябват доста усилия. Досега Меланшон упорито отхвърляше какъвто и да било алианс със социалистите. Както е известно обаче, политиката е изкуство да се договаряш. А предлаганата от Беноа Амон политика със сигурност ще се хареса на мнозина.


Митингите му събират пълни зали, привличайки най-вече млади хора, антиглобалисти, търсещи "различна политика" или "истински социализъм"