Нови стихове от Георги Драмбозов

В памет на Бойка Присадова

Момичето беше шестнайсетгодишно -
родопска кошута с две вакли очи,
глас Божи у него се бе вселил скришом,
когато на Рожен връх пъргаво се изкачи.

Гласът му прозвънна над мури планински,
а после над цялата грешна земя -
лирическа нежност, две плитки момински...
Накрая в октава космична гласът зазвъня.

Преглъщай сълзите на черната мъка
и Господ да слуша високо над нас -
смърт няма за нея, а само разлъка,
в която тя пее за ангели с ангелски глас.
 
27.01.2017г.
София


Обръщение към президента Радев

Господин Президент, господин Президент,
народът ти вярва, тоз народ се надява! -
европейски стандарт с българския патент:
най-богата балканска държава...

Кой ти казва, че малко зависи от теб? -
ти вдигни изтребителя право нагоре,
да припада от страх вражият самолет
и с опашка от дим да пърпори.

Ти измий ни лицата на горди мъже,
дето винаги в боя са падали прави,
не се кланяй пред сбрани от кол и въже -
Господ Бог няма да те забрави.

Господин Президент, господин Президент,
поетът ти вярва, глас поетов - глас Божи.
И ти казвам: настъпил е твоят момент,
и ти просто го можеш... Ти можеш!