Радичков издаден отново на испански
/ брой: 24
Mадридското издателство "Аутоматика" пусна още една книга на великия български майстор: "Ноевият ковчег", преведен от Виктория Лефтерова и Енрике Хил Делгадо, вече представили "Барутен буквар". Появите на двата сборника са радостни събития в оскъдното ни присъствие на международното словесно поприще, но същевременно будят печални мисли. По този повод известният поет и преводач от испански и португалски Румен Стоянов сподели специално за ДУМА:
"Кастилски говорят 500 милиона в 23 държави. Съотнесем ли техния брой към планетонаселението, виждаме, че испаноезичието заема огромен числов дял сред хилядите езици. Обстоятелство, което отдавна трябваше да вземем предвид и най-вече да бяхме овреме го използвали за разпространение на Радичковото дело с оглед кандидатурата му за Нобел (2001). А държавата ни проспа възможността да разгърне около него широко и плодоносно преводачество, което да подсили придвижването му към високото отличие. Излишно е да казвам, че Нобеловите награди не падат от небето, а биват дълго подготвяни, което изисква целенасочен труд. Пък днешните българи комай вече ни мързи да мигаме. Ще ни се, ох, как ни се ще, да валят връз нас успехи, признания, но опре ли до работа, чрез която да ги придобием, звукоучеленяваме уф и лесно-лесно бием отбой.
Преподавам в Катедрата по испанистика и португалистика на СУ "Свети Климент Охридски" от 1969-а. Понастоящем стотици испанисти, живеещи в България или навън, владеят достатъчно добре испански, че да превеждат наши писатели, дори поети. Обаче: колцина го правят и защо се броят на пръсти? Защото управленската крадушка, извинете, върхушка, милее най-паче на ползу джобу, а не на ползу роду, та не поощрява яко подготвени испанисти (португалисти, германисти, англицисти...) да прехвърлят отечествени произведения в чужбина, за което при съвременните условия не трябва да си телесно там. За да не говоря с недомлъвки: кой, кога, къде постави пред многобройните ни филолози по света задачата да способстват родната книжовност да излиза по-осезаемо отвъд граница? Или поне да е отправил призивче някаквичко за такава дейност? Те са оставени на самотек: ако някой от порядъка на Виктория Лефтерова стори нещо, хубаво, отлично, даже много добре, ако не, к'во да прайми, сега до туй ли ми е? Гузно се тулят ръководни лица зад уж липса на пари за култура... Народът мъдро е рекъл: имаш ли цел, път ще намериш. Случаят Лефтерова и Хил Делгадо го доказва."