Който застава против приемането на Закон за защита на българската словесност, застава против България и нейното бъдеще

-  През последните дни се разрази поредна полемика около Закона за българския език. Какво е твоето мнение като председател на СБП и като поет, човек, който твори чрез българското слово? 
- Учудващото в случая е, че Съюзът на българските писатели публикува вариант на проектозакона преди година и половина - по-точно в бр. 18 от 14 май 2015 г. на в. "Словото днес". Публикуван бе и в сайта на СБП, в сп. "Читалище" и в още няколко литературни сайтове и печатни издания в страната. Този проектозакон бе изработен по поръчение на Комисията по култура в парламента от писателя Банко П. Банков на основата на предишни проектозакони. А инициативата наистина беше наша - на СБП. В продължение на близо четири месеца получихме стотици предложения, предимно от писатели, преподаватели, езиковеди, общественици. Някои препоръки бяха съвсем основателни, други - не съвсем. През октомври 2015 г. в СБП проведохме и разговор по темата, който също публикувахме във вестника на съюза. Дадохме редица ценни препоръки, които незнайно защо не са намерили място в последния вариант, внесен в парламента само няколко дни преди да бъде разпуснат. Смятам, че това е политическа поръчка, насъскала журналисти, които обслужват неолибералните политики. А тези политики са насочени против съхранението на България като суверенна държава с достойно настояще и обозримо бъдеще. Тези кръгове искат да превърнат България в протекторат на чужди сили и вече почти са успели. Сега е на дневен ред  унищожаването на българския език и постиженията на родната ни словесна култура, заменянето й с ерзацлитература, възхваляваща евроатлантизма като начин на живот. 

- Толкова години няма политическа воля този закон да бъде приет. Депутати от различни политически сили изявяват личната си позиция, че това трябва да стане факт, но после се случва нещо и той отново остава в небитието. Случайно ли е?
- Вече съм сигурен, че няма политическа воля да бъде приет такъв закон. Или не му се обръща достатъчно внимание, защото предполагам, че не се вижда някаква осезаема материална полза. Но аз съм свикнал да вярвам в доброто начало и се надявам в бъдещия парламент да влязат хора, за които българската словесност е важно условие за съществуването на България. Този проектозакон, "пролежал" в правната комисия близо година и половина и "ремонтиран" без наше знание, не би свършил много работа, защото в него са намерили място доста дискусионни членове и алинеи.

- Според теб, какъв трябва да бъде този закон, кои трябва да са опорните точки в него?
    - Още на дискусията споменах, че философията на този Закон трябва да обхване не само българския език, но и българската писменост. В основата на нашата писменост лежи кирилицата, на която в момента пишат близо 300 000 000 души по света. По времето на княз Борис І са създадени две книжовни школи - Охридската и Преславската. На Преславския народен събор през 893 г.  българският език  заменя гръцкия в богослужението и е провъзгласен за официален език на българската държава. Европейският съюз също е признал българския като официален, а той е единственият език, който използва кирилицата. Ето защо законът би трябвало да се нарича "Закон за защита и съхранение на българския език, писменост и книжовност".

- Чуват се мнения, при това дори на езиковеди, че Закон за езика не бил необходим, езикът сам се развивал и т.н. Имаме ли нужда от такъв закон?
- Мнението на много езиковеди е, че българският език не се нуждае от закони, ала моето и на стотици мои колеги писатели становище е, че трябва да съществуват правни норми, защитаващи езика, писмеността и книжнината ни от различни попълзновения. Този аргумент излиза от сферата на езикознанието и въпросът за узаконяване на духовното пространство на България става културологичен, семантичен, философски, политически. Друг аргумент е, че езикови закони съществуват във Франция, Швеция, Швейцария, Германия, Словакия и още много други държави. Дори Македония е приела Закон за защита на македонския език. 

- Каква е позицията на СБП като една от най-авторитетните творчески организации у нас? Какво да се прави?
- Позицията на СБП е за наложително приемане на такъв закон. Разбира се, без изискването оперните ни певци да пеят италиански, френски, немски и пр. опери на български език. Но е наложително всички реклами, наименования и надписи на публични места да бъдат на родната ни кирилица, а съответствията им на латиница да са изписани в размери, не по-големи от българските букви, дори по-малки. Такъв закон трябва да съхранява и диалектното ни богатство, и изворното народно творчество, и високата ни литература. При наличието на такъв закон едва ли чиновници от Министерството на образованието и науката щяха така безскрупулно и да изхвърлят от учебните помагала и програми знакови творби на български класици. Задължително е да бъде създаден междуведомствен орган за защита на българската словесност, който да създаде правила за приложението на този закон. Защото нека не забравяме, че днешното време е не по-малко страшно от времето, когато Паисий е създал своята "История словеноболгарска" и е нарекъл "неразумни" и "юроди" всички отрицатели на българщината. Позицията на нашия съюз е, че който застава против приемането на Закон за защита на българската словесност, застава против България и нейното бъдеще. Това е!