Европарламентът - без "голяма коалиция"!

Георги Пирински,
член на ЕП от
Групата на социалистите
и демократите

На 17 януари т.г. Европейският парламент (ЕП) избра нов председател след безпрецедентни четири тура гласуване, в които за пръв път взеха участие кандидати от всички политически групи. Сам по себе си този факт свидетелства за дълбока промяна в сравнение с досегашната практика за предварително договаряне на избора между ЕНП и социалистите.
На балотажа на четвъртия тур между двамата кандидати, получили най-много гласове след първите три - Антонио Таяни от ЕНП и председателят на Групата на социалистите и демократите Джани Питела, с 351 срещу 282 гласа бе избран Таяни. Независимо от това обаче този резултат всъщност представлява истински пробив в досега властвалите порядки в Европарламента.
Става дума за това, че в досегашната работа на ЕП трайно се бе установила практиката на т.нар. голяма коалиция между десноцентристката Европейска народна партия и групата на социалистите. Тя се изразяваше в предварителното договаряне зад кулисите както на избора на ръководни длъжности в председателството и комисиите на парламента, така също и относно гласуването на основните резолюции и решения, приемани от него.
В полза на тази практика ръководствата на двете най-големи групи упорито застъпваха аргумента, че тя се налага, за да се противодейства на антиевропейските сили от крайнодясно, а и отляво. Да, но практиката на "голямата коалиция" всъщност подхрани именно крайните националисти в парламента, които печелят нарастваща подкрепа, критикувайки явните проблеми и провали на евроинтеграцията.
Причината за това бе, че в рамките на въпросната коалиция социалистите се лишаваха от възможността да заемат ясна и принципна позиция срещу политиката на бюджетни лишения, приватизация на публични дейности и ограничаване на трудовите и социалните права и защити, налагана от десницата. Последиците, както се вижда, са повече от печални - срив на доверието в социалдемократическите партии и техните ръководства в основните западноевропейски страни и нарастваща подкрепа на широки слоеве работници, пенсионери, на губещи от диктата на десницата, в полза на силите, демагогски обещаващи сигурност и благоденствие чрез затваряне в националните граници и изгонване на имигрантите, преди всичко на тези от новите страни членки от Източна Европа.
Ето защо, независимо от загубата на избора за председател, групата на социалистите като цяло излезе от него не с усещането за поражение, а напротив - с ново самочувствие, породено от отпадането на пресата на наложени компромиси, и то в полза на ЕНП. Сериозна причина за такова самочувствие бе и резултатът в полза на Питела - подадените за него 282 гласа надхвърлят с близо 100 гласовете на групата на социалистите и включват подкрепата на групите на обединената левица и на зелените, отражение не на конюнктурна сделка, а на близост на позициите въз основа на сходни ценности и принципи.
Още повече, че сборът гласове в полза на Таяни бе резултат на чиста проба сделка между ЕНП, либералите, апелиращи за Европейска федерация, и консерваторите/реформатори (групата ЕКР), отстояващи обратното връщане към междудържавно обединение на националните държави. Между ЕНП и либералите бе сключен пакт, поддържан от ЕКР, с надеждата да се формира ново десноцентристко мнозинство, което да остави левицата в изолация без възможности да влияе върху решенията на ЕП.
Предсказанията за подобна изолация обаче се провалиха още при първото особено важно гласуване само два дни по-късно, на 19 януари - това за резолюцията относно Европейския стълб за социалните права. Резолюция, внесена от социалистите и приета с внушително мнозинство от 396 гласа "за" срещу 180 "против" и 68 "въздържали се" - резултат, дължащ се на това, че мнозина депутати и от център-дясно гласуваха "за", съзнавайки, че без силна социална компонента Европа няма бъдеще, че само конкуренция без конвергенция е рецепта за възход на крайния национализъм.
Заслужава да се отбележи и това, че за очертаващата се възможност от по-трайно взаимодействие между социалисти, леви и зелени, определена роля има и Прогресивният форум, възникнал през последните две години в ЕП с участието на депутати от съответните три парламентарни групи. Може да се каже, че с позициите и действията си той изигра ролята на катализатор за диалог и контакти между групите и за формирането на споделени становища по редица въпроси.
Бъдещето ще покаже доколко трайно е скъсването на практика с досегашната "голяма коалиция", намирането на необходимия баланс между ясна опозиция срещу десницата и конструктивно взаимодействие тогава, когато то е оправдано за по-нататъшното развитие на Европейския съюз като фактор в полза на мира, на демократичните права и свободи на гражданите, като социален съюз на социални държави. Надигащият се десен екстремизъм повелява ежедневно и убедено взаимодействие между всички, съзнаващи съдбовната необходимост от друга, истински демократична и социална Европа, способна да гарантира сигурност и просперитет на гражданите си в коренно изменящия се свят, активно да допринася за неговото умиротворяване и устойчиво развитие - повеля, особено актуална днес предвид добре известните с трагичните си последици "традиции" на левицата "успешно" да се обезсилва чрез вътрешни противоборства и интриги.