Сърцевед на българския национален дух

Георги Н. НИКОЛОВ

- Приятелю-поете, иска ми се това интервю да е тревожно. Защото времето лети, сменят се години и надежди, а жестоките проблеми у нас "крепнат" и набират скорост - демографската катастрофа, емиграцията, разрухата, високата смъртност. Сподели от позициите на богатия си житейски опит - ще я има ли България и какво ще я опази?
- След като живеем в такова непочтено време като днешното, в което лъжата се превърна в държавна политика, а народът е едва ли не изгнаник в собствената си родина, не може, ако човек не изменя на себе си, да не бъде разтревожен от всичко, което му се случва през годините на сбъркания български преход. Ти споменаваш някои от характерните белези на този преход. Аз бих добавил още няколко: напълно компрометираната съдебна система; огромните пробойни в образователното дело; липсата на каквито и да са юридически санкции срещу всички, независимо от техния пост, които са грабили, лъгали, трупали пари и имоти на гърба на държавата... Престъпността и престъпниците у нас не се наказват. Очите на нещастната нашенска Темида са затворени с много превръзки и възмездие за виновните няма. И няма да има, чисто по български. Не ми се иска да отмина и политиката на българските правителства, която е съвсем несамостоятелна и зависима от чужди сили. Нашите злополучни политици вероятно не са чували думите на Левски: "Работим чисто български и не искаме вече да се водим по никого извън Българско". Но, господа политици, оставете Левски на спокойствие. Нали ви е достатъчно, че имате негов портрет в луксозните си кабинети. Пък какво е казал, какво е мислил, какво е сторил за своя народ е негова работа, не е ваша. Вие сте много далеч от народа. Заети сте с други дела - съсипване на индустрията; продаване на безценица на предприятия и заводи, на държавни и общински земи. Заети сте с криминална приватизация, с отнемане на почти всички социални придобивки... При вас винаги е ставало въпрос само за едно - за власт, не служба на народа, а властване над този народ. Що се отнася до това дали ще я има България, отговарям убедено: да, ще я има! Въпреки всичко. Нашата родина е преживявала много по-тежки времена и е оцелявала. Българите - отчаяни, лъгани и ограбвани - трябва най-сетне да се пробудят, да осъзнаят, че те са господари на тази многострадална земя, да не се боят да отстояват със законови средства правата си, да не се увличат по безпочвени обещания, изречени от лъжливи политици, и да търсят сметка от всички измамници и крадци на народното доверие.

- В едно от новите си стихотворения доверяваш: "Гори свещта пред старата икона,/ свещта със тънко пламъче гори/ и чака, чака святата Мадона/ душите ни да станат по-добри." Това надежда ли е или риторично примирение на мъдростта пред озъбените истини, за които няма лек?
- Този куплет ми хрумна в навечерието на Коледа. Роди се съвсем спонтанно. За мен той изразява една надежда, така нужна в безнадеждното ни време. Надеждата, че най-после ще станем свидетели на нещо добро, което да озари душите ни и да оплоди труда ни. Доброто, въпреки всички препятствия, трябва да е същностен момент в нашето поведение. Ние сме длъжни да го обясняваме на деца и внуци, които сега са вредно облъчвани главно от нашите електронни медии. Филмите на малкия екран са пълни с насилие, убийства, кървища... Постоянно пред измъчения телевизионен зрител шестват скъпоплатени посредственици, гейове и проститутки, неграмотни шоумени, лигави хумористи, а ги няма хората на духа. Като по поръчка, по някакъв пошъл сценарий доброто, красивото, съдържателното, възпитателното са изгонени от медиите. Докога ще се търпи вакханалията на простотията? Докога ще продължава безкрайният летаргичен сън на Съвета за електронни медии? Има ли изобщо нужда от него в този му вид и състояние?

- Прието е да мислим, че творците са в челните редици на гражданските вълнения. Но в "Борба" Ботев твърди, че "свестните у нас считат за луди", а и националната ни психология го потвърждава. Особено сега, когато властното забогатяло опростачване души обществото. Какви черти трябва да притежава творецът, за да бъде чут за законите на разума? Или първо и той трябва да забогатее неимоверно, та да му обърне някой внимание?
- Като при всеки гений всичко, което е изрекъл и написал Ботев, надскача границите на неговото време и той се превръща в съвременник на всички следващи поколения. Цитатът е чудесно потвърждение на моите думи. Та нима не е заредено със силен съвременен заряд неговото дълбоко презрение към всякакви "глупци неразбрани", към разните "пламенни патриоти", които в дни на върховни изпитания се "скриват в своите дупки"... Ботев импонира на свободолюбивите българи, несвикнали да се кланят на чужди и наши богати господари, с острата си полемичност, с лютия си сарказъм, с унищожаващата ирония... Не бива нито за миг да забравяме знаменитите думи на гения, че "преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти..." Какъв урок за днешните българи! Жалко, че сега обществото ни е толкова отчайващо разделено; че омраза смразява мислите и делата ни; че богатите нехаят за бедния народ и са готови  да загърбят националните интереси само и само да натрупат повече печалби; че различни олигархически кръгове диктуват поведението на някои депутати, отдавна забравили какво е дълг, чест и патриотизъм. Струва ми се, че, отговаряйки по-подробно на твоите въпроси, съм подсказал разбиранията си за това какъв трябва да бъде творецът в разделното днешно българско време. Той трябва да бъде българин. Да носи в сърцето си обич към святата българска земя; да познава историческото минало и да не забравя, че България е била пример за другите народи; да цени и да разбира сътвореното от безименните народни творци; да не се дели от мъките и въжделенията на своя народ и т.н. Някои от нароилите се през последните години писатели, които презират изконно българското, ще кажат, че всичко това звучи старомодно. Няма старомодно, господа родоотстъпници, когато става дума за България и за български творци. Вие живейте със сребърниците, за които сте протегнали просяшки ръце пред чужди благодетели! Родната литература, вярна на своите демократични традиции, ще живее без вас.

- В поезията, публицистиката и обществената си дейност отдавна се открояваш като трибун, който нарича нещата с истинските им имена. Какво е за теб Човекът и склонен ли си на компромиси в името на неговото съвършенство? Заслужава ли съвременният българин твоята обич и внимание и защо?
- Човекът с главна буква. Нали за Човека би трябвало да са усилията на всички ни, на цялото общество, за да бъде този Човек образован, да се чувства добре в своето отечество, да работи за просперитета на България, да умее да различава злото от доброто, да се стреми да бъде искрен и справедлив. Когато бях народен представител, имах много срещи с хора из цяла България. Трябва да ти призная, че тогава по-пълно усетих обикновения човек, видях колко измъчен и недоверчив е той; как безпогрешно разбира, когато го лъжат; как обича да разговаряш искрено с него, без купешки приказки, простичко, приятелски; как се отпуска душата му, когато седнете на чашка вино и говорите като стари приятели; как е горд от факта, че е изучил синове и дъщери, все още спокоен, понеже те не са запрашили за чужбина... Тези обикновени българи заслужават и имат моята обич и доверие.

- Най-общо литературата ни днес може да се разграничи на традиционна, "модернистична" и подражателска - изгубена в дебрите на родния делник и затова уж прегърнала световни нравствени ценности. Всичко това: в борба за читателската публика. Какво ще оцелее и какво ще изтлее в негласното съревнование за актуалност, значимост и художествено майсторство?
- Твоята констатация е вярна и точна. Тя ме навежда на някои разсъждения, които под една или друга форма вече съм публикувал. Сега се лансира пошлото, което години наред трови духовния ни живот. С много пари с неизвестен произход са купени някои, обявени за писатели, които ни най-малко не се свенят от своята незначителност и бездарие, а напротив - излизат по медиите, самоуверено поучават, съветват, споделят творческите си планове. Техните богати благодетели съдействат писанията им да се превеждат на чужди езици в България и да се изпращат в чужбина, за да се покаже, че чужденците се интересуват от българската книга. Съмнявам се, че това, което се изпраща, е в състояние да предизвика нечие внимание, като знам какви са преведените автори.  Набедените за писатели, задължени да обругават родината и всичко, сътворено от нейните достойни синове и дъщери, се чувстват по-уютно в чужбина. Упорито лансираният и прехвален Господинов наскоро се обърна към българите от Виена - самоуверен, доволен от себе си. Говори се за негов роман, наречен "Физика на..." не знам какво си. Опитах се да прочета някоя и друга страница, но бях напълно разочарован. Наскоро по радиото някакъв неизвестен оценител на литературата обяви, че авторът на "Физиката..." е най-големият ни писател в момента. Същият оценител, верен на възложената му задача, засипа с елейни слова Алек Попов и Теодора Димова. Такива купени клакьори услужливо забравят, че съществува Съюз на българските писатели с повече от вековен живот, че в този съюз членуват талантливи и популярни автори, а не амбициозни самозванци. За голямо съжаление именно напористите самозванци са постоянни гости в предаванията на нашите телевизии, а не сериозните писатели. Може би за недостатъчно интелигентните телевизионери би било изключително трудно да разговарят с такива именно писатели и те предпочитат да се прехласват по думите на равните им по посредственост лъжеписатели. Въпросът е кога най-сетне електронните ни медии ще се престрашат и ще дадат телевизионно време на автори с високи художествени постижения, автори с авторитет, с гражданска позиция, спечелили си отдавна уважението на компетентната читателска аудитория. Никакви скъпоплатени имитатори на творци не могат да оцелеят там, където голямата литература е била и възпитател, и опора, и стимул за добри дела, и урок по родолюбие, и прозорец към слънцето на свободата и прогреса. Такъв прозорец е непостижим за хилавите напъни на бездарници и отцеругатели.

    - Имаш ли своя житейска максима и какво гласи тя? И какъв съвет ще дадеш на съвременните български автори, изоставени от официалната държава, да съществуват напук на всичко?
- Не знам дали това, което ще кажа сега, е житейска максима или не, но аз дълбоко вярвам в него: изкуството е свобода! То извисява твореца над пошлото и дребнавото, прави го независим от разни велможи с власт и пари. А всичко, което съм написал и в поезията, и в публицистиката си, може да се възприеме и като послание към обществото за доброта, за висока нравственост, за доверие, за уважение към човека, за борба с безкултурието и посредствеността. В години като сегашните, когато държавата е абдикирала от много от своите задължения и не се интересува от хората на духа, на тях им остава да са верни на своя талант; да преодоляват трудностите, изпречили се пред тях; да не молят, както някои за подаяния; да запазят достойнството си. И още - да не забравят, че големите, значителните художествени творби раждат отново света.