Край на дискриминацията при онлайн пазаруване

Момчил Неков,
член на ЕП от Групата на социалистите и демократите

В днешни времена онлайн пазаруването се е превърнало в ежедневие за хората. Не така стои въпросът обаче с трансграничните покупки, които са изключение от тази тенденция. На потребителите често се случва да им бъде отказан достъпът до стоки услуги в други държави членки и те често биват пренасочвани към друг уебсайт, където се предлагат различни цени и оферти. Друг път пък онлайн търговците изискват плащане с дебитна или кредитна карта от определена държава, което представлява отявлена дискриминация. За да сложи край на тези практики, Еврокомисията предложи законодателство, което цели преодоляването на неоправданото онлайн блокиране на географски принцип и необоснованата дискриминация на базата на националност, място на пребиваване и място на установяване.
В качеството ми на член на Комисията по образование и култура в Европейския парламент бях излъчен от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите като докладчик в сянка по този

важен за европейските граждани регламент

Защитих позицията, че предложеното законодателство следва да гарантира, че гражданите на ЕС не са дискриминирани по отношение на достъпа до цени, разпродажби и условия на плащане, когато пазаруват онлайн. Смятам, че т.нар. геоблокиране е несъвместимо със свободите на вътрешния пазар. Неговото премахване ще спомогне за увеличаване на трансграничната търговия, ще позволи на българските потребители да пазаруват по-лесно онлайн и ще им предостави по-голям избор и възможността да се възползват от по-ниски цени.
В действителност дискриминацията на базата на националност е забранена по силата на Директивата за услугите (2006/123/ЕО). Това обаче е само на теория, а реалността е съвсем друга. Свободно формулираният член 20, параграф 2 на Директивата  позволява заобикалянето на този принцип и различното третиране на клиенти в рамките на Европейския съюз. По данни на мрежата на Европейските потребителски центрове (ECC-Net), потребителите продължават да се сблъскват с ограничения при електронното пазаруване. Статистиката сочи, че 68% от всички трансгранични оплаквания за геоблокиране са свързани с електронното пазаруване. При 21% от тях е имало проблеми с доставката, а при 12% с цената или плащането.
Българските граждани попадат на дванайсето място в класацията на най-дискриминирани граждани в ЕС. Европейският потребителски център в България сигнализира за наличието на оплаквания от българи, че

цените в българската версия

на даден сайт са по-високи спрямо тези на други езици и предназначени за потребители от друга страна, както и че е трябвало да платят повече за дадена стока, защото живеят в друга страна. Считам, че това е чиста проба дискриминация, на която трябва да се сложи край.
Ето защо смятам, че премахването на геоблокирането е изключително важно, тъй като представлява една от последните "невидими" граници в съюза. Комисията по образование и култура гласува с мнозинство за окончателното премахване на изкуствените бариери, налагани от онлайн търговците. По данни на Еврокомисията, едни от най-силно засегнатите от блокиране на географски принцип стоки и услуги са облекло, обувки и аксесоари, самолетни билети, автомобили под наем и цифрово съдържание, като например електронни книги и MP3. Потребителите са единодушни, че на търговците трябва да се наложи задължението да информират клиентите за възможните ограничения при продажбите.
Важно е да се подчертае, че предложението на комисията не въвежда "задължение за доставки", което означава, че от търговците, които нямат намерение да извършват дейност на трансграничните пазари, не се изисква да доставят стоки или услуги, а единствено да разрешат на клиентите да ги закупуват при същите условия като "целевата група клиенти" (например като ги получат от помещенията на търговеца). Друг важен елемент на предложението е, че защитените с авторско право услуги като например електронните книги или услугите за онлайн излъчване на музика остават извън обхвата на Регламента. При все това комисията предвижда клауза за преразглеждане (по силата на член 9), чрез която да се установи дали предложената дерогация да бъде отменена. Аз защитавам позицията, че

културните продукти имат различни специфики

и следва при процеса на преразглеждане да се обърне особено внимание на техния уникален характер.
Не на последно място, споделям виждането, че освен осигуряването на висока защита за българските и европейските потребители, предложеното законодателство трябва да съблюдава и да не създава прекомерна тежест за бизнеса. Не трябва да забравяме, че малките и средните предприятия са моторът на европейската икономика. Смятам, че трябва да създаваме стимули за тяхното развитие, а не препятствия пред тях. Поради тази причина защитавам тезата, че Регламентът трябва да търси баланс между запазване свободата на търговците да определят своята търговска и бизнес стратегия и преодоляването на практики на необосновано географско блокиране или дискриминационно третиране на потребителите и предприятията, които се намират в различни държави членки.