Обсебени и...отчуждени

Където и да отида, все виждам деца, млади и даже по-зрели хора, които са заврели глави в телефоните, в таблетите, в лаптопите си. Не чуват, не виждат нищо около себе си. Хората вече не общуват, не се гледат в очите. Казваш нещо на детето, на съпруга си, а те: "Сега приказвам  по телефона, Сега съм в скайпа...". Заприличали сме на зависими от наркотик. Няма ги вече одухотворените и съпричастни личности, които  впечатляват даже само с един поглед. Безспорно е, че тези нови "джаджи" - смартфони, интернет, глобалната мрежа - цялата тази електроника е велико предимство! С едно чукване на клавиша сме на другия край на света. Но ни завладяха други беди. Дойде отчуждението ни един от друг, дойде липсата от разтварянето на душите. Милост нямаме към себе си, към близките си, които се нуждаят от  топлота и внимание.
Крайно време е да се въведат в училищата уроци или беседи за културата в електронното общуване. Защото глобалната мрежа в най-скоро време ще се превърне в клоаката на света. Какви ли не глупости се съобщават там, толкова злост, злоба, ненавист, простотия има понякога в излиянията там, че ти се иска да си затвориш лаптопа. И какво излезе! Вместо електрониката да ни направи по-умни, по-добри, по-отговорни,  хората сега се задоволяват само с няколкото реда информация от интернет. Сами се лишават от удоволствието да влязат в света на великите писатели, на големите автори, да се омаят от майсторство им да разказват, да споделят човешките проблеми и преживявания. Не знаят какво е предимството да научиш нови и красиви думи. Затова и днешните деца и млади хора не умеят да говорят, мъчно разказват, трудно  общуват. Предпочитат да се сбият, да пуснат в действие грубите си и съкрушителни жестове, да се нападнат с ръце, с крака, с хладни и огнестрелни оръжия.  
 И в световните отношения стана същото. Сега вместо дипломация с думи - разправии и действия с оръжия! Нетърпимостта и нетолерантността властват, командват хора, политици и държави. Агресията завладя света! Отчуждението има голяма и непростима вина за неразбориите в него. Жалкото е, че с всичките си големи изобретения човекът  върви назад - връща се във времето, когато са властвали законите на джунглата. И като че ли  изгубва и разума си, и своята красота, които го правят "венец на природата"!