Негаснеща рана в душите

Трифон Митев

20 януари 1944 година.
Ивановден (по стар стил, б. р.) - за именния ден на Иван Чакъров-Томата е най-страшният подарък: пръв пада прострелян на Дерменка. Следват още десет негови другари - партизани от отряд "Георги Жечев": Таню Каратанев и Христо Енчев, Петър Стоянов и Ганка Балева, Трифон Танев и Таню Найденов, Недю Николов и Тотю Танев, Колю Маринов и Георги Филчев.
Разлюляна е Средна гора. Взривове разпарят гърдите й и разсипват партизанската землянка. Свистене на куршуми, лай на картечници, ярост и от двете страни в неравен бой. Двадесет и шест партизани, от които 11 падат още в първите минути на боя, срещу близо 700 полицаи, войници и офицери. По смръзналите дерета оцелелите се измъкват от блокадата - ранени, мокри от снега и ледената вода в ниското, премръзнали и, преследвани като диви зверове от озверели хора... Те никога няма да забравят битката - ще се взривява в съня им, ще стане негаснеща рана в душите им. По-късно, след боя, ще узнаят, че на следващия ден, пак на Дерменка, след побоища и мъчения, са разстреляни Гита и Георги Господинови, Дечо Троев, Димитър Желев. На оня Ивановден дълбокият сняг на Дерменка почервенява. Небе и гора - всичко е помътняло от смърт и барут. Блещукат само златното зъбче на загиналата Ганка и незатворените очи на Иван...
Оттогава на всеки 20 януари усоето на Дерменка откъртва въздишка - като ехо от оня екот на пушки, шмайзери и бомби. Като напомняне, че и смъртта на едни има стойност за други, за оцелелите, за живите днес, за потомците. Смърт, която се превръща в безсмъртие. Помнят се имената на простреляните и разстреляните на 20 и 21 януари 1944 г. Има паднали и от другата страна. Дали се знаят имената им? Знаят се - някъде дълбоко в тогавашните полицейски и военни сводки за военно-полицейската акция срещу партизаните от отряд "Георги Жечев". И в някой семеен спомен. Но за тях няма песен като "За Гита и Георги, двамата..." Няма и знак на Дерменка - и не за тях откъртва стон на всеки Ивановден средногорското усое - те просто са от лошата страна. От страната на онова мракобесие, което тогава плаща суха държавна пара за отрязана партизанска глава и се нарича по обикновеному фашизъм.