Самозабравяне

Днес Румен Радев и Илияна Йотова ще се закълнат като президент и вицепрезидент в парламента. Предшествениците им Росен Плевнелиев и Маргарита Попова влязоха заедно на "Дондуков" 2, заедно и ще излязат оттам. На всички обаче е ясно, че пътят им вече е разделен. Позициите им по важни теми бяха диаметрални от ден първи.
Спокойният и леко назидателен тон на Попова придаде атрактивност на вицепрезидентския пост за първи път. Тя казваше това, което Плевнелиев не смееше. През последните 5 г. президентът беше на ГЕРБ и го показа неведнъж. Вицепрезидентът пък се опитваше да замаже очевадната безропотност на гербаджийската креатура. Просто имаше шанса да е "патерицата" - Бойко Борисов приема дори президентския пост за нещо маловажно, камо ли за вицето. Това даде и повече свобода на Попова.
От куртоазия Плевнелиев и Попова заявиха, че са екип. Говорели си и обсъждали всичко. Неведнъж обаче вицепрезидентът смело настъпваше с токчетата си държавния глава, макар и само словесно. Вчера Попова започна отдалеч - след като той се впусна да рисува живота в България в розови краски, тя го засече, че никой не може да заблуди българите, че всичко е прекрасно.
Тонът на вицепрезидента се втвърди, когато стана въпрос за националната сигурност. Обвини Плевнелиев, че е капитулирал и е сдал важни правомощия. Президентът дори не успя да замаже ситуацията. Друг е въпросът, че вицепрезидентският пост предразполага активните личности към умишлено търсене на конфликти, за трупане на бъдещи позитиви...
За 5 години Плевнелиев не успя да избяга от образа на случайно спусната пионка. С времето обаче си повярва повече, отколкото трябва. Отчетът му за мандата беше банално предсказуем. Чухме любимите му нищо незначещи клишета плюс обичайната доза самохвалството. Стана ясно, че живеем в паралелни вселени, защото в България на Плевнелиев всичко е цветя и рози... Речта му бе едновременно на министър, че и като на премиер. Приписа си повече успехи, отколкото и самият Бойко Борисов. Не пропусна да се похвали за колко неща е бил пръв. Оказа се, че сам и единствен Плевнелиев се бори срещу руския президент. Бедничкият борец за световен мир и равноправие! А накрая се впусна и в заплахи - щели да ни отнемат председателството в ЕС, ако разединяваме съюза, заради служебния кабинет може да оспорят и предстоящите изборни резултати... Дори в последните си изяви като президент Плевнелиев не успя да вдъхне сигурност и спокойствие. Иначе мечтае да е обединител на нацията! Манията за величие е лошо нещо.
Плевнелиев е готов винаги да помага. Да се чудиш - обещание или заплаха е това. Дано не се налага Румен Радев да разчита само на помощта на предшественика си. Но Плевнелиев вече помага - нали трябва да се учим от грешките на миналото, а той, макар да не го признава, натрупа достатъчно.