Как укротих Б.Б. в ефир

Владимир Нанев

Не, бъркате. Това не е опит от моя страна да се издигна в очите на слепите. Има много други неща в журналистическия занаят, с които мога да се гордея. Просто намирам историята за актуална след последното гостуване на премиера в оставка в "Панорама".
Беше късното лято на 2001-ва. Царят току-що бе назначил Борисов за главен секретар на МВР - една от най-големите кадрови грешки на Негово Величество. Бойко гостуваше в Седмицата на Дарик радио, където освен шеф на радиото, бях водещ и на седмичния политически обзор. Иначе го познавах още от юни 1995 г., когато пристигна със Симеон в моето предаване като негов охранител. Борисов бе същото плямпало, какъвто го познавате и днес. Дори нещо повече, сега е малко обран. Беше дошъл да си говори каквото си иска. Прекъсваше ме, когато му задавах въпроси. Нямаше никаква логическа пауза в мисълта си. Опитах се веднъж, опитах се два пъти - не стана. На третия път го прекъснах, уж вежливо, с репликата: "Господин Борисов, поканил съм ви в това студио и ще отговаряте на моите въпроси. Аз ще преценя кое е важно и кое не, според интересите на слушателите, които представлявам!". Борисов видимо се стъписа, но до края на прякото интервю в ефир се съобрази с моите правила на играта. При следващите си участия на живо предварително му припомнях случката и той вече бе друг.
От тази история насам много вода е изтекла. Кралят слънце от Банкя, умишлено или не, забрави и загърби моите правила. И логорейната машина стана неукротима. Винаги през годините съм опитвал да препоръчвам на младите водещи такъв тип поведение в ефир. В интерес на истината, обаче, освен професионализъм, трябва и дупе...

Фейсбук