На входа са парите, на изхода - тапия за "вишо"

В специалност българска филология в Софийския университет ще се влиза с изпит по... чужд език. Това не е виц, а е част от нововъведенията в Алма матер за предстоящата приемна кампания.
Чух как диктор на радиото завчера обяви с радостен патос, че СУ облекчава приема, че изпитите по български и история ще са с тест и есе и т.н. Не знам на какво се радва, би трябвало да плаче. С всяка изминала година приемането на кандидат-студенти става все "по-облекчено" и във висшите училища вече попадат без проблем всички тройкаджии, които ги пожелаят. Приемът без изпит, с оценка от матурата, стана повсеместна практика, някои вузове дори обявяват извънредно класиране след поправителните есенни матури, за да приберат и последните лентяи, които едва са отлепили от двойката. Причините са две - първо,  физически няма деца, които да запълнят обявените места. От 2010 до 2015 г. броят на зрелостниците, които излизат от средните училища, е намалял с 25%. А от тях поне 10 000 всяка година се насочват директно към обучение в чужбина и са загубени за страната ни.
Второ, държавата продължава да финансира висшите училища по броя студенти, които те обучават, всяка студентска глава носи пари и затова факултетите приемат с все по-ниски балове и прибягват до всякакви финтове, за да привлекат колкото може повече питомци. И да ги избутат след това до диплома. Така вместо висшето образование да тегли нагоре средното и да е бариера пред посредствеността на бъдещите участници в пазара на труда, то се нагажда надолу към нивото на училището (в което 42 на сто от децата са функционално неграмотни, както подсказва PISA).  
Вече две години имаме ясно изразена тенденция съществена част от одобрените от МС места за прием да остават незаети. През 2015 г. пропадналите бройки бяха около 11 000. Неизвестно защо през 2016 г. при около 53 400 завършващи гимназия държавата одобри 74 753 места, включително тези за разрешения вече платен прием в държавните вузове. Висшите училища обявиха по четири класирания и въпреки това бяха приети 58 868 нови студенти, а останаха незаети над 16 200 места. Интересен факт е, че държавните вузове се справиха по-добре с приема от частните, те запълниха 85,2% от заявените места, докато при частните този дял е 54,22%. Това е косвен измерител на "материалното благоденствие" на нацията, в което Бойко Борисов ни убеждава от сутрин до вечер.
След промените в Закона за висшето образование МС ще може да орязва броя на местата, предложени от висшите училища, но системата за финансиране "на бройка", въпреки всички обещания за промяна, остана. Вярно, въведени бяха т.нар. приоритетни специалности, при които коефициентът за издръжката на един студент става по-висок. Отделно ще има оценяване за качеството на специалностите във всеки вуз, като за класираните по-напред по качество ще се дават повече пари, за по-семплите в обучението и науката средствата ще се намалят. Това според МОН трябва постепенно да накара вузовете да свият прима за по-ниско финансираните специалности и да насочат повече места към по-качествените. Но първо, самото оценяване от специална комисия ще изисква време и много добра организация, каквато обикновено у нас не се постига, второ - обявените от МОН приоритетни специалности са толкова много, че вузовете лесно ще пренасочат към тях досегашните си бройки, само и само да не загубят студенти и пари. И трето - никак не е сигурно, че по-високото финансиране ще накара повече млади хора да предпочетат нежеланите досега от тях по-трудни обучения по инженерство, по физика или химия например. Така че "облекчаването" на приема с цел привличане на тройкаджиите и ниските балове при класирането ще продължат да съпътстват университетската политика. И в българска филология с изпит по чужд език ще попадат деца, които едва пишат на български, но знаят, че накрая ще им дадат тапия за "вишо убразувание".