Държавата прекратява финансирането на хуманитарните и социалните науки

В редакцията получихме отворено писмо от преподаватели от Югозападния университет в Благоевград, изпратено до НС и комисията по образование и наука, до МОН, омбудсмана и медиите. Авторите изразяват безпокойство от Стратегията за развитие на висшето образование за 2014-2020 г. и Плана за действие към нея. Според тях от тези документи следва постепенното закриване на хуманитарните и социалните специалности във вузовете. Стратегията се основава на тенденциозно монологичен и недотам прозрачен финансов механизъм. Хуманитарните и социалните науки не може и не бива да се измерват само в пазарни стойности. Стратегическите действия на държавата ще засегнат значими за обществото професионални общности, сред които е и журналистиката, пишат авторите и призовават към широко обществено обсъждане по темата. Ето текста  на писмото.
 

Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2014-2020 г. и позицията на МОН относно финансирането на науката са ясен знак, че държавата започва да се държи като частен актьор на терена на висшето образование. Определяйки списъка с приоритетни специалности въз основа на чисто пазарни критерии, държавата на практика абдикира от ангажимента си да финансира хуманитарните и социалните науки. Те подлежат на поетапно закриване до 2020 г. чрез прогресивно намаляване на финансовите ресурси. 
Стратегията е гласувана набързо, без да се подложи на широк обществен дебат, който да въвлече позициите на максимално широк кръг от заинтересовани страни - представители на институциите на висшето образование, работодатели в различните сфери на бизнеса и гражданския сектор, на гилдийни организации, просветни и публични институции и т.н. В логиката на предвиждания от стратегията "усъвършенстван модел на финансиране" от следващата академична година ще започне пропорционално намаляване на държавното финансиране на хуманитарните и социални науки, като до 2020 г. се очаква то да спре напълно - при това независимо от качеството на преподаване, броя на студентите и реализацията им.
Твърди се, че всички млади хора трябва да правят избор за образованието си само въз основа на пазара на труда - който обаче не е константа и нуждите му се променят. Тотализиращата идеология на икономическия популизъм превръща бизнеса в идол. Гражданското образоване се възприема като луксозна дейност, поради което студентите ще бъдат принудени да заплащат за него. Тъй като на фона на икономическата ситуация в страната заплащащите ще са незначителен брой, изглежда целта е заличаването на тези специалности в България.
Хуманитарните науки формират социални и граждански ценности. Лишаването на обществото от достъп до хуманитарно образование ще предизвика ликвидиране на толерантността и чувствителността към проблемите, свързани с различните форми на дискриминация, сексизъм, ксенофобия.
Този път на стесняване на хоризонтите би довел до обезсилване на крехкото гражданско общество у нас, чиято ефективност зависи не само от присъствието на пригодни към пазара експерти, но и от наличието на активна, граждански просветена, ценностно ангажирана социална среда.
Пазарът на труда не зависи единствено от бизнеса, а и от потребностите на гражданското общество. Когато гражданското общество не е развито, остават бизнесът и държавата. Може би това е целта на държавата сега.
В стратегията е отбелязано многократно, че ускорената модернизация на висшето образование изисква формиране на меки умения и стимулиране на ученето през целия живот. Именно тези умения развиват хуманитарните специалности: комуникативност, критическо мислене, адаптивност, интерпретаторски и аналитични умения, изискващи нестандартно мислене и разширен, а не тясноспециализиран поглед към проблеми от различно естество. Не на последно място, хуманитарните и социални науки формират ценните за обществото културно самосъзнание и познание за другите култури, социални и граждански умения и компетентности, чувство за социална солидарност. Само подобен тип образование е в състояние да възпита гъвкави личности, способни да реагират адекватно на динамично променящите се нужди на пазара на труда и обществото.
Използваме случая да алармираме за обезпокоително ниската публична видимост на реформата във висшето образование, която е в ход от повече от година. Посредством широко обсъждане с участието на представители на университети, на научни институции, на представители на бизнес средите, на интелектуалци, медии и граждански организации обществото ще бъде запознато с действителните намерения на държавата относно хуманитараните и социалните науки, както и с реалните последствия от подобен тип политика.

          Проф., д-р Ангел АНГЕЛОВ, ЮЗУ
          Гл.ас., д-р Силвия ПЕТРОВА, ЮЗУ
          Ас., д-р Нора ГОЛЕШЕВСКА, ЮЗУ