Бисери от музикалния шоубизнес

Стефан Стоянов

В произведението си "Възхвала на глупостта" Еразъм Ротердамски пише: "... съвременните наши оратори... смятат за най-хубаво нещо да вплитат в латинските си речи няколко гръцки думи като мозайка, дори когато са съвсем неуместни."
Разбира се, нито един език в съвременния свят не може да мине без употреба на чужди думи. Но това е оправдано само когато за тях няма пълно съответствие с думи от съответния език, или когато е възприета интернационална лексика. Пример за това е използваното в заглавието на този материал на англоезично словосъчетание "шоубизнес".
Съвременните наши медии, анализатори и интерпретатори при отразяване проявите на музикалния шоубизнес често натрапчиво

неподходящо употребяват

чуждицата от италиански произход "банда", назовавайки така музикални групи и състави. Те обаче не се съобразяват с основното значение на тази чуждица, определено в речника за чужди думи в българския език като "шайка, сбирщина от пропаднали люде, въоръжена шайка". Именно в този смисъл тя се е вкоренила в българския говор. Производни от нея са думите бандит и бандитизъм. В българския синонимен речник синоним на думата "шайка" е "банда", на "разбойник" - "бандит", на "разбойничество" - "бандитизъм". При употребата на чуждицата "банда" като музикален термин неизбежно се получава неприятно оприличаване с шайка разбойници, сбирщина. И в порядъка на шегата - нито в синонимния, нито в тълковния речник се намира приравнително определение на музикант като "бандит". За да не се получават объркани ситуации, е подходящо тази чуждица да се избягва, като се ползват нейните точни наши съответствия - музикална група или състав, посочени в музикалния терминологичен речник.
Обидно е, когато произведения от популярната музика се наричат "парче", както без притеснение се прави. Такова определение липсва в музикалния терминологичен речник. Персийската дума е влязла в българския език от турския. Речникът за чужди думи в българския език я определя като "къс от нещо". Къс - парче от счупено гърне, от срязан плат...

Недомислие е да заменяш

българската дума "песен" с чуждица, която няма нищо общо с музиката. Кощунствено е песента "Моя страна, моя България", която се превърна в едва ли не неофициален химн на страната, да се нарича "парче". С изумление многократно чувахме по Българското национално радио реклама за концерт, на който ще бъдат изпълнени "най-великите български парчета с участие на Симфоничния оркестър на Българското национално радио". Злощастен български език! Тягостно е да се слуша по радиото и телевизията хибридна българо-чуждоезична реч от коментатори и водещи на предавания за западна музика. Особено в нелепи опити за придаване на англоезично звучене на българския език.
Много рядко се съобщават в превод на български заглавията на "парчетата", както и резюмета на текстовете им. Патосът при рекламиране и оповестяване на концертите на "бандите" е прекомерно възторжен. Леят се потоци от суперлативи - "неподражаеми", "магьосници", "непостижими", "уникални" , "ослепителни", "гениални", "велики", "божествени"! Много често "божествеността" ни поднася посредствена, скучна и дисонансна музика, блудкави текстове, драстично несъответстващи на съпровождащата ги музика, които, освен че дразнят и отегчават с нелогичност и смисъл, но когато са на чужд език, за слушателите май е по-добре, че не ги разбират.
В коментари и пропаганда на популярна музика се употребява англоезичният термин "хит", който отсъства от музикалния терминологичен речник. Значението му е обяснено в речника за чужди думи в българския език като "най-хубавото, най-любимото и търсено модно произведение". Този термин е приет в нашия език като част от международната лексика, подобно на френскоезичния "шедьовър". Проблемът тук не е в употребата, а в тоталното му обезценяване, като с него се удостояват

посредствени произведения

на популярната музика, в които липсват най-важните елементи - мелодия, ритъм и поетичен художествен текст. Често текстове се съчиняват не от утвърдени поети, не като изблик на чувства, на непреодолимо душевно вълнение, а от хора, които пишат текстове по поръчка. Бездарни люде пък изпълняват "хитове" не като пеят, за което не са одарени, а като удължават думи и звуци, колкото може по-протяжно, "украсяват" ги с нелепи провиквания, с безкрайни, отегчителни повторения, цвилене и напомнящи физиологични звуци, възклицания.
Радиокоментатор, в неудържим стремеж към модерност, категоризира хитовете като "слаби" и "яки". Само той може да обясни кои са "слаби", а кои - "яки". Можем само да се досещаме, че "яките" навярно са назоваваните от негови последователи "супер хитове". Кокетирането с терминология на специфични групи от населението не е удачно, дори и в забавни предавания, без необходимия акцент. Разваля интелигентността на езика.
Тези примери не изчерпват бисерите от музикалния шоубизнес. Но и изтъкнатите тук дават основание да се мисли за по-прецизно боравене с терминологията на популярната музика и сдържане на патоса при нейното поднасяне на публиката. Защото целта е не само да даваме информация, но и да възпитаваме в естетичен и правилен български език.