Не играйте хазарт с живота!

Шофирането в нетрезво състояние продължава да е сред най-често срещаните причини за транспортни произшествия, част от които са с фатален край или причиняват дълготрайни увреждания на пострадалите в катастрофи. С почти 10% са се увеличили пътните нарушения под въздействието на алкохол за десетте месеца на 2016 г. спрямо цялата предходна. За да се създаде положителна промяна в поведението на водачите зад волана и безопасното управление на автомобили, се инициират различни социално отговорни кампании. Една от тях - "Алкохолът е лош шофьор", като дългосрочна корпоративна политика на "Каменица" АД, бе представена, както ДУМА писа, в края на миналата година със специална кинопрожекция на специален "филм" със заглавие "Петък вечер" и следното послание: "Има само едно правило, което важи за всички - не карай пил!". Част от активностите в рамките на инициативата, свързани с отговорната консумация на алкохол сред водачите и пътната безопасност, е и проведеното национално представително проучване за навиците и нагласите на шофьорите у нас. Според изследването, реализирано от Gemius, около 77 на сто от българите категорично се обявяват срещу шофирането в нетрезво състояние, но една трета (32%) от родните водачи на МПС са сядали зад волана, въпреки че са пили. Резултатите от онлайн анкетата и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.


"Децата са силен фактор срещу безумието на пийналите водачи"

РОСЕН ЙОРДАНОВ е дипломиран магистър-психолог по организационна и трудова психология и магистър по социална психология. Специализирал е в САЩ и Австрия. Близо 20 години практикува като водещ на интерактивни обучения и фасилитатор на корпоративни събития. Работил е като организационен психолог и HR-директор във финансовия сектор, където е имал преки ангажименти към обучението и организационното развитие. Като експерт и зам.-директор на Института по психология към МВР е участвал, ръководил и обучавал редица разследващи екипи и екипи за овладяване на критични инциденти. Експертът е един от най-известните специалисти по криминална психология в България.


- Всички сме наясно, че не трябва да се качваме в колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всекидневно научаваме за нови жертви на пътя, но въпреки това много хора продължават да шофират в нетрезво състояние. Защо според вас се случва това?
- Причините са много. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, как мнозина от тях ще отговорят, че се боят повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та, свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската "джунгла". От друга страна, осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Виждате обаче, че днес възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.
- Имате поглед върху кампанията "Алкохолът е лош шофьор" и от предишните й издания. Наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите на хората към шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите изводи от последното проучване по темата?
- Изследването дава някои поводи за оптимизъм, особено когато данните бъдат сравнени с предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с управлението на МПС в нетрезво състояние, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Промяната дори на един човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор, и като спътник, си заслужава.
- Кои са по-рисковите шофьори - младите, които са безразсъдни и самоуверени, или по-опитните, осланящи се на практиката си зад волана и смятащи, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?
- Категорично - и двете, но с различни мотиви. При младите "обичайният заподозрян" е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните - надценяването на опита. Обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото, освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават "заразния" пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа, децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н. да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните рамене?!
- Кампанията "Алкохолът е лош шофьор" поставя акцент и върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори, които са пили. Склонни ли сме да се качим при такъв водач и защо? Намесваме ли се, за да го спрем? Според резултатите от проучването едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, употребил алкохол, обаче по-голяма част от хората избягват да се намесват в личния му избор. Как ще коментирате тези данни?
- Резултатите дават повод за тревога, защото виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Водещите причини за това, независимо дали са прикрито или директно афиширани в отговорите, са свързани с личната воля. Тоест с дължащи се на себесъхранение мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи, това е въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.
А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили две трети от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.
- Как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел или познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?
- Както се казва, човешкото поведение (включително и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки. Но то винаги се разиграва на "шахматната дъска" на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези "шахматни" партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!
- А какво може да направим, ако видим непознат да управлява автомобил във видимо нетрезво състояние? Трябва ли директно да се обадим в полицията или по-добре е да поговорим с него?
- Според мен е силно препоръчително! Условности, разбира се, има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото, ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.
- Какъв съвет бихте дали като психолог на хората зад волана и техните близки и приятели?
- За шофьорите мога да кажа простичко - не се качвайте зад волана, ако сте употребили алкохол, дори и в малки количества. Накратко - "Не карай пил". За спътниците посланието ми е следното: попадайки пред избора - да се намесят или не - когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират, след като са консумирали алкохол, нека се замислят дали трябва да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, "за да не си развалят кефа", или обратното - да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора, но да запазят здравето и/или живота на нашите приятели и близки.